Намалението на парите за тромболиза е на наш гръб

Има текст, който е написан и който гласи, че пациенти, на които е приложена само венозната процедура, за тях болниците получават 2 300 лева вместо 3000 лв, както беше досега. Това е. Въпросът е, че ние ще продължим ад правим това лечение. Пациентите няма да пострадат от решението, болниците ще пострадат. Те ще получат по-малко средства. И всъщнот екипите, които работят правят тромболизи ще имат по-малки доходи, защото в това лечение участват и медицински сестри и екипи от спешно отделение и от образната диагностика. Болниците получават по-малко средства за същото работа, при същия стандарт, за същите изисквания.

 

Въобще не очаквахме това да се случи

Беше изненада и още повече, че вече сме набрали скорост за това лечение. Ходим обучаваме колеги да правят това лечение и в един момент, чисто психологично пада мотивацията. Ние ще продължим в Шумен да работим по правилата, но е жалко, че това което правиш като труд е недооценено.

И това което говорят, че цената на лекарството

е намалена, е заблуда. Цената си е пак същата - 750 лева, не е намалена. Вчера идваха от РЗОК при нас - броят флакони, броят и пишата цените в протоколите. Не е намалена цената на това лекарство. И почти винаги за една тромболиза отиват два флакона, цената на леглодена пък е 110-120 лева, и накрая се оказва, че ние работим тромболизи за същите пари. Това е жалко и обидно. На практика правим здравеопазаване на гърба на здравните специалисти. Нашите доходи зависят от доходите на болницата. Как да вдигнем заплатите на сетрите, като цените на клиничните пътеки падат.

Обясняват ни, че са се увеличавали при инсултите

кръвоизливите. Има едни такива демагогски изказвания, които са жалки. Ние не говорим за нашите доходи. Доходите си ги получаваме в частите си практики, аз не получавам доход от блоницата. Само 40 на сто от моя месечен доход е от болничаната ми заплата, след 36 години стаж.

Като гледам как вървят нещата

и с другата ни пътека нищо няма да се случи. Става дума за КП 56. Под натиска на общинските болници, БЛС е готов да договори по–високи цени от моментните, т.е. да върне старите цени, но долекуването да падне като цена. Това е несериозно, сред нас цари тотална демотивация. Хората напускат и заминават. Моите сестри отиват в Гърция, в Турция. Тук остават да работят сестри в пенсионна възраст, защото и техните пенсии за нищо не стигат.