Скенер „вижда” глаукомата в зародиш
| Визитка
Д-р Станислава Костова е завършила медицина през 2003г. Придобива специалност по очни болести през 2010г., защитава дисертация в областта на глаукомата през 2009г. Специализирала е в Германия, Австрия и Швейцария, автор на над 30 публикации в български и международни списания в областта на глаукомата, член на УС на Национална глаукомна асоциация. |
Заболяването обаче може да бъде диагностицирано и преди да нанесе сериозни поражения. Това става с така наречения очен скенер, който може да хване промените на анатомично ниво, преди да са настъпили функционални изменения, пояснява д-р Станислава Костова. С такъв апарат от последно поколение разполагат специалистите от Първо очно отделение на „Александровска" болница, което е единственото специализирано глаукомно отделение в България. Скенерът показва, колко е дебелината на ретината в каква степен е увреждането на зрителния нерв. Благодарение на него диагностиката на заболяването става значително по-ранна, което дава възможност да се запази и много по-голям процент от зрението на пациента. Изследването е безболезнено, неинвазивно и отнема няколко само минути, разказва още д-р Костова. Прегледът с апарата обаче е само част от пакета изследвания по клинична пътека, на които имат право здравноосигурените пациенти със съмнения за глаукома.
Има различни видове глаукома, включително и вродена, която обаче е много рядка. Най-голям е процентът на хората с хронична откритоъгълна глаукома. Тя се среща обикновено след 40-45 годишна възраст. Рисковите фактори са наследственост, хипертония, диабет, късогледство. Всички, които са техни носители трябва по-рано да обърнат внимание на очното си налягане, препоръчва още специалистът.
„Всички хора над 40, когато отидат да им изпишат първите очила за четене, да си измерят очното налягане и да си изследват очното дъно. Ако лекарят се усъмни, да го изпрати при нас в глаукомното отделение." – съветва още д-р Костова.
Три са начините, по които се лекува това заболяване. Кой ще изберат специалистите зависи, както от възрастта на пациента, така и от напредването на болестта. И трите залагат на понижаване на вътреочното налягане, което стопира процеса на развитие на глаукомата. Първият етап на лечение обикновено са капките за очи. Ако те дават резултат, пациентът трябва да ги поставя до края на живота си по няколко пъти на ден. Лазерът и хирургията понякога се налага да бъде повторени, за да има ефект. Всички те обаче са методи за предотвратяване на усложнението, тоест не подобряват зрението, а само спират процеса.
В борбата с глаукомата световен мащаб непрекъснато се работи и върху тестването на нови молекули, сподели още д-р Станислава Костова. Повечето в момента са още на клиничен етап на изследване, но специалистите имат надежди скоро да влязат в употреба. Една от най-скоро очакваните иновации може да са капки за очи, които по-ефективно контролират вътреочното налягане и могат да бъдат поставяне само веднъж дневно, коментира още офталмологът.
Всяка крайност след травма е вредна
Ренгенът при деца е съобразен с възрастта
Сърдечни малформации и без фамилна обрмененост
Есента – сезонът за преглед на бенките
Анорексията е новият бич за сърцето на тийнейджърите
ИИ може да оцени сърдечносъдовия риск
Създадоха апарат за ранно откриване на туморни клетки
Пет важни сигнала за женското здраве
Ревматологията отвъд ставната болка

