Слагат камери в инвазивните кардиологии

Касата ще плаща до 10% от остатъците на онкомедикаментите, които генерира една болница

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Идеята за въвеждане на видеоконтрол в ангиографските зали е на НЗОК и има за цел да повиши контрола върху провеждането на тези интервенции, както и да спре случаите на свръххоспитализации, за които се опасяват и част от самите медици. През 2017 г. в страната има 59 инвазивни кардиологии, като в тях са извършени над  74 хил. диагностични и лечебни процедури. В някои от лабораториите в по-малките градове обаче цифрите са толкова големи, колкото и в най-популярните инвазивни кардиологии, показват данните от "Индекс на болниците". Монтирането на камерите определено ще повиши шансовете за контрол и ограничаване на свръх хоспитализациите.

Въпреки че уредите ще се слагат вътре в стаите,

те ще могат да снимат само входа на залата, като идеята е да се установи дали в операционната са влизали лекар и пациент за съответната процедура. Записите пък ще се представят само при проверка на НЗОК и ще се съхраняват до 30 дни от направата им, както е разписано по закон. Видеоконтрол ще има и при изпълнението на пътека 206 при ендоваскуларни процедури.

Освен това касата предвижда ежедневно да следи през софтуер заетостта леглата според правилника на болниците. Лечебните заведения ще могат да ползват всеки ден всички легла, но при изричното условие, че спешни пациенти няма да бъдат връщани с основание, че нямат свободни.

Касата смята да затегне и контрола върху

онкомедикаментите. Най-накрая в сила ще влезе правилото да не се плащат остатъчните количества на лекарствата при химиотерапията. Това трябваше да стане още тази година, но не се случи. Догодина обаче касата ще плаща до 10% от остатъците, които генерира една болница. Ако процентът е по-висок, разликата остава за сметка на лечебното заведение. Изплащането на парите пък се предвижда да става само след проверка. В момента много болници генерират количества около и над 30% при провеждане на химиотерапията.

Публична тайна е, че тези количества сега

се изнасят чрез паралелна търговия извън страната. Така фирмите имат двойна печалба върху част от медикаментите си - веднъж от касата, втори път от продажбата им зад граница. Заради финансовия ефект пък те стимулират лесно и медиците да групират пациентите си така, че остатъчните количества да се увеличават, а да не намаляват. С промените обаче това желание би трябвало да намалее значително. 

Парите предвидени за един вид медицинска

дейност ще бъдат разходвани само за нея, предвиждат още договорките между НЗОК и БЛС. Също така изрично в анекса ще се упомене, че личният лекар може да издава само талон 7 за хоспитализация, а изследванията необходими на пациента за приема му в болница да са за сметка на лечебното заведение. Не е ясно обаче дали те ще се финансират допълнително, както искаше БЛС.