Бизнесът срещу бюджета за 2019 г.

Вместо да се вдигат заплати, да се дадат средства за общинското здравеопазване, казват от БСК

БСК не подкрепя внесените за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество проекти на бюджети на Република България, Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Основните критики на БСК по отношение на държавния бюджет са насочени към липсата на стимули за подобряване на инвестиционния климат, необходимост от децентрализация и повече самостоятелност на общинските финанси, липсата на ефективни механизми за обществено обсъждане и отчитане на публичните позиции, липса на прозрачност на бюджетния процес, на използваната методология, макроикономически основания и прогнози, вкл. за ръста на производителността на труда, компенсацията на един нает и др.

Предвиденото значително увеличение на общите разходи по КФП през 2019 г. спрямо очакваното изпълнение за 2018 г. е безпрецедентно - над 15%, при 6,1% за 2017 спрямо 2016 г., и 2,4% и 4,6% съответно през 2020 и 2021 г.

Сериозният ръст през 2019 г. на редица

ключови макроикономически показатели, като потребление, инвестиции, внос, компенсация на един нает и др., очевидно отразява еднократната бюджетна експанзия във връзка с предстоящите избори. По-голямата част от средствата за предвиденото увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор трябва да бъде насочена към общинското здравеопазване с цел ограничаване изтичането на квалифицирани кадри. Също така за увеличаване на разходите за приложни научни изследвания, прекратяване на програмата за саниране и преразглеждане на финансирането на неефективни и дублиращи се структури и дейности в бюджетната сфера. Държавният бюджет и Актуализираната бюджетна прогноза следва да се използват като инструменти за натиск върху първостепенните разпоредители с бюджетни средства за предприемане на реформи и постигане на очакваните програмни цели и резултати.

По отношение на Бюджета на ДОО

БСК отново се противопоставя на намеренията за промени в основни параметри на пенсионноосигурителната система, без задълбочена оценка на въздействието и без провеждане на обществени и експертни консултации с всички заинтересовани страни. Камарата изразява несъгласие и с предвиденото нарастване на минималните осигурителни доходи (във връзка с необоснования ръст на МРЗ). Неоправдано се бавят необходимите промени в пенсионноосигурителната система, в сферата на медицинската експертиза на работоспособността и уврежданията, ограничаването на злоупотребите с обезщетения за временна нетрудоспособност (т.нар. болнични), прецизирането на правилата за изплащане на допълнителна пенсия от УПФ, обвързване придобиването на пенсионни права с изплатените осигурителни вноски и др.

Във връзка с бюджета на НЗОК

БСК отбелязва, че възможностите за увеличаване на приходите в Здравната каса са крайно ограничени и през следващата година. Не се очаква значително нарастване на публичните средства за здравеопазване през тази и следващите години. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4.6 на сто, при средно за страните от ЕС - 11%. Запазването на сравнително нисък дял на публичните средства за здравеопазване не само не позволява развитие на българското здравеопазване, но и е фактор за постоянно влошаване на качеството на обслужване и за намаляване възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ. Не се създават възможности за мотивация и задържане на медицинския персонал и особено за повишаване на неговата квалификация, а осигуряването на медицинския персонал в средносрочен и дългосрочен план е критично. Отново са заложени диспропорции между вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея лица, и разходите за тяхното здравно осигуряване, за 2019 г. вноската от държавата за едно лице ще е около 24 лв. при средна вноска от бизнеса 77,8 лв. Държавата продължава да не покрива разходите за медицинското обслужване на лицата, които не правят здравни вноски, поради което лечението на този голям контингент е за сметка на здравноосигурените лица и води до натрупване на дефицити.

Съществен недостатък на бюджета на НЗОК

е и липсата на увеличение на средствата за извънболнична помощ, профилактика и превенция на заболяванията - техният дял е едва 12% при средно за ЕС около 20-25%. В същото време, делът на средствата за болнична помощ е почти 50% при средно за ЕС около 30%. Успоредно с това, не са изяснени редът и източникът за погасяване на задълженията на болниците (около 500 млн. лв.), които в голямата си част са държавни и общински, и има реална опасност погасяването на задълженията да е за сметка на предвидените средства за болнична помощ, което допълнително ще дебалансира бюджета на системата. БСК обръща специално внимание върху факта, че състоянието на общинските болници е изключително тревожно – голямата част от тях са пред фалит, а липсват мерки за запазването им като система, която пряко обслужва повече от 2 млн. души, главно с ниски доходи и възможности.

Липсват радикални решения за ограничаване

на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета, при средно равнище за страните от ЕС 15-18%. Отново се предвижда ръст на лекарствата за злокачествени заболявания, които достигат до 385 млн. лв., а това е около 8% от бюджета на касата. БСК изразява силно недоволство от прилагания и в този бюджет подход чрез преходните и заключителни разпоредби на закона да се правят радикални промени в други закони, които преформатират системата по един непрозрачен и неподкрепен от заинтересованите страни начин. Посочените промени, които засягат основни аспекти на организацията, управлението и финансирането на здравеопазването, не са консултирани със заинтересованите страни в съответствие с изискванията на законовата уредба. Липсва и задължителната при подобни промени оценка на въздействието.