Общинските болници не трябва да се закриват

Въпреки увеличението на клиничните пътеки, лимитът е същият и касата не ни плаща всичко изработено, казва Йовчо Яков

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Г-н Яков, какво е състоянието на болницата в Попово в момента? Само преди година беше сред общинските лечебни заведения с най-много дългове.

- Състоянието на болницата на този етап е добро, справяме се някак. Населението има нужда от нас, работим на високи обороти, изпълняваме си лимитите, но не ни плащат т. нар. надлимитна дейност. А това е смешно, защото и Конституцията, и Хипократовата клетва казват, че нямаме право да отказваме лечение на хората. Тогава какво да правим - да ги върнем, когато си изпълним бюджета на 20-то число и до края на месеца да затворим болницата? Това е един от основните ни проблеми. Иначе имаме много добри специалисти във вътрешно, неврологично и детско отделение, в хирургията идват класни лекари да оперират при нас. Хората са доволни от лечението, от обслужването, което им предлагаме, но това ни е проблемът - НЗОК не ни плаща всичко изработено. Вижда се, че хората действително са лекувани, но казват, че няма пари и не могат да платят.

- За какви суми става въпрос?

- Тази година имаме неразплатена дейност за около 70 000 лв. За 2017 г. средствата са около 35 000 лв. Вече сме завели едно дело за 16 000 лв., които касата ни дължи за 2015 г. То е насрочено в Градския съд в София за септември. Ние не искаме да водим дела, просто настояваме изработеното да ни бъде платено, защото това са пари за лекарства, за труда на екипите и т. н., но ще се принудим да съдим касата, защото изнемогваме. Не можем примерно да си платим тока и медикаментите, защото няма кой да ни покрие тази извършена и отчетена дейност.

- Какъв район обслужва болницата?

- МБАЛ Попово обслужва две общини – нашата и община Опака, където няма лечебно заведение. Някъде около 350-400 души минават през отделенията на месец, което прави около 5000 годишно. След като разкрихме три отделения в Търговище - по хирургия, ортопедия и по анестезиология и интензивно лечение /ОАИЛ/, поради това че много професори и доценти идват при нас да оперират, обслужваме пациенти и от други райони. За миналата година имаме над 150 човека само от Шуменска област, от Разград. Хората знаят, че тук има добри специалисти и идват да се лекуват.

- Това е доста интересно решение - да се разкрият отделения на общинска болница в областния град. Как се справяте с конкуренцията?

- Взехме под наем сградата на бивша частна хирургична болница, която е много добре оборудвана. Не знам дали има повече от 2-3 клиники в страната, на които хирургичният блок да е така модерно обзаведен. Привлякохме известни имена предимно от София и Варна, които идват да оперират тук. Говорим за ортопедите доц. Минчев, д-р Тимушев от Горна баня, проф. Бошнаков и други. Така че успешно се справяме с конкуренцията.

- Вече се наложи някои общински болници да закрият отделения поради липса на персонал. Вие имате ли достатъчно лекари и сестри?

- Засега имаме достатъчно лекари, но повече от 20% са в пенсионна възраст. Младите медици трудно се задържат в малкия град, всичко живо бяга по София и в чужбина. Но все пак засега оцеляваме. Мислим в бъдеще да се опитаме да привлечем специализанти, като им предоставим добри условия за работа, а община Попово има възможност дори да им даде жилища, ако специализират при нас и след това решат да останат да работят в болницата. Така че условия от страна на общината се предоставят всякакви, само и само да задържим младото население. Но както е навсякъде в страната, така е и при нас, не правим изключение – младите хора бягат и остава по-възрастното население. По-сериозен е проблемът със специалистите по здравни грижи, които са на санитарния минимум. Ако някоя сестра се разболее, графиците стават претрупани, дежурствата се сгъстяват. Липсата на медицински кадри е сериозен проблем за цялата страна. Лошото е, че освен в общинските болници, вече и в окръжните не достига такъв персонал. Да не говорим за рентгенолози, патоанатоми – проблемът е жесток с тези специалисти в България.

- Поехте управлението на болницата при над 2 млн. лв. задължения, като дори имаше информации в медиите за риск от фалит. Какво е финансовото състояние на болницата сега?

- Болницата имаше сериозни дългове, но те бяха не от неизгодни договори, както се писа тогава, а за саниране на цялата сграда, за поставяне на слънчеви панели и т. н. Само че дейностите, които са извършени преди десетина години, по различни причини не бяха плащани. Затова общината ни отпусна около 2 млн. лв. и погаси задълженията. Страшно много ни помагат. Каквото сме поискали до сега, ни го дават. Разбира се, не винаги има възможност, защото общината си има и други задължения и ангажименти, но е много добре разположена към нас, за което сме благодарни. Сега останаха около 400 000 лв. стари плащания за лекарства, консумативи, ел. енергия и те ни тежат, но правим договорки за разсрочено плащане. Аз съм икономист и това в някаква степен ми помага да създавам тези контакти.

- Тази година цените на клиничните пътеки бяха увеличени. По-висок бюджет ли получихте от РЗОК?

- Цените на клиничните пътеки тази година се вдигнаха средно с 15%, като в хирургията и ортопедията повишението е най-малко. За съжаление обаче увеличението не е отразено в договорите ни с касата. Така на нас примерно при 200 000 лв. оборот миналата година месечно, би трябвало с 15% увеличение бюджетът ни да бъде около 215 000 лв., а той е 202 000 лв. Т. е. почти нищо допълнително не е дадено и оттам се струпват тези надлимитни средства. Защото ние си вършим работата, хората ни търсят, лекуваме ги, доволни са от нас, а в края на месеца от касата ни заявяват, че тези 15 000 лв., с които сме надвишили бюджета, няма да ни ги платят.

- Излиза, че за вас увеличение на клиничните пътеки няма, така ли?

- Да, така излиза. Или че е намален броят на клиничните пътеки, които можем да извършим. Писали сме писма до министъра, до касата, търсим лобита чрез общината, чрез различни сдружения. Надяваме се да има някаква развръзка, защото Попово и Търговище са живи общини, не са лишени от население и имат нужда от медицинска помощ. За това се борим сега. Правихме 1-2 срещи с министъра, ще имаме и нова. Не искаме нищо повече, само да ни увеличат лимита с 20-30 000 лв. на месец, за да си влезем в тези рамки и да можем да обслужваме гражданите нормално и да изпълняваме задълженията си.

- Как ви обясниха това, че не ви увеличават лимита,въпреки че има 15% увеличение на цените на КП?

- Казват, че са толкова парите и това е. Ние непрекъснато правим докладни, обосновано искаме увеличението, защото се вижда, че вършим дейност, но казват, че не може, защото това са средствата. Къде отиват финансите, дали на големите болници в София им се завишават многократно пътеките, те ли вземат повечето средства, нямам представа, но при нас фактически не се усеща нито увеличението на пътеки, нито увеличението на парите в НЗОК.

- Какви са другите проблеми, освен лимитите, които ви мъчат?

- Проблемът с лекарствата, цените на които непрекъснато се качват, проблемът с медицинските кадри, че ги няма. Друг проблем е, че здравните заведения не сме регистрирани по ДДС. Ето днес ми искат да купим един накрайник, защото се е счупило нещо в операционна зала и на фактурата пишат 700 лв. и веднага отдолу слягат 20% ДДС. За лекарствата – също, за гориво, за каквото ви дойде на ум, ние не сме регистрирани по ДДС и не можем да си го вземем. Според мен това е голям проблем за здравеопазването, за всички болници. Може би трябва да се реши на национално ниво или да се намали ДДС за лекарствата.

- Какви реформи в здравеопазването очаквате?

- Засега нищо конкретно няма в общественото пространство, за да видим дали ще е за добро. Говори се, че ще се направи някаква промяна, но ние черно на бяло не сме видели за какво става дума, за да го коментираме. Ще се промени ли начинът за заплащане на здравните заведения, какво ще бъде, не знаем. Министър Ананиев обеща да обяви промените до края на септември, така че тогава ще ги обсъждаме.

- Вие какъв модел предпочитате – да се надгради системата с допълнително здравно осигуряване или нещо друго. Какво би било по-добро за общинските болници?

- Само с надграждане на модела, като се вземат повече пари за осигуровки от гражданите, мисля, че няма да се спаси системата. През 2010 г. имаше около 1 млрд. лв. в здравната каса, в момента са 4 млрд. лв., а парите все не стигат в болниците. Това показва, че някъде нещо потъва при самото разпределение на средствата. Това трябва да мисли министерството – по какъв начин да се излезе от тази ситуация и да се управляват по-добре парите. Но същевременно средствата наистина са много по-малко спрямо тези в Европа. Сега се дават около 4% от БВП за здравеопазване у нас, докато в ЕС навсякъде се отделят над 8%. Значи при тези пари, каквото и да правим, здравеопазването ще е зле, но и самото управление на средствата трябва да е по-добро.

- Какво, според вас, е бъдещето на общинските болници? Ще ги има ли примерно след 5-10 години?

- Много отдавна има желание малките болници да се закрият и да станем като Швейцария с няколко големи болници. Но в една областна болница, ако остане само тя в региона, би трябвало да има три хеликоптера на покрива, за да може да се отива до населените места. Ние имаме села, които са на 90 км от областния град и са на 20-30 км от общинското лечебно заведение. Тези хора на кого ще останат, ако закрием малките болници. Докато стигнат до областния град, са си заминали. Това е голям проблем и мисля, че малките болници не трябва да бъдат закривани. Такава е спецификата на България. В нашия регион има хора, които са на 60 км от Попово и на още 40 км до Търговище. Това са 100 км и считайте, че човекът е умрял още на средата на пътя. Затова мисля, че трябва да се укрепят болниците и да се повишат възнагражденията на лекарите, за да можем да си върнем младите хора от чужбина. Да имат интерес да си дойдат и да работят тук.

- Във вашата болница успявате ли да повишите възнагражденията на лекарите?

- Доколкото можем ги повишаваме, но възнагражденията са ниски. Когато се каже, че един начинаещ лекар в Германия започва с 1600 евро, а тук на завеждащ отделение даваш 500 евро, т. е. 1000 лв., значи не е добре работата. И затова младият лекар пита какво да прави в малкия град. Освен това апаратурата ни е доста остаряла, затова непрекъснато търсим средства за подновяването й. Сега общината ни помага да вземем нов скенер, тъй като старият почти е приключил. Закупихме го и тези дни ще го монтираме. Опитваме се да правим дигитализация. Имаме нужда от доста техника, за това трябват много средства, но на този етап гледам да плащам за лекарства и заплати на лекарите, да плащам храна на болните, да ги лекуваме добре и ако може нещо допълнително да купим с помощта на някой спонсор, се радваме.

- А какво бъдеще виждате за болницата в Попово?

- Абсолютно стабилно е бъдещето на болницата ни. Необходимо е само леко повишение на лимита и дори да остане тази система на заплащане на дейността, но с малко увеличение на бюджета, мисля, че можем да се справяме прилично.

- Какво бихте искали да се промени в рамковия договор за следващата година?

- Получихме писмо, че очакват от нас предложения за НРД 2019, но да ви кажа честно, за мен всички тези документи са copy – paste през последните години. Все пак ще мислим, ще предлагаме, а колко ще ни чуят, не е ясно.