За промяна са необходими политици с кураж

Оттеглянето на работодателите от преговорите не би трябвало да се отрази на възнагражденията в системата, казва Димитър Манолов

- Г-н Манолов, работодателите се оттеглиха пак от преговорите за минималните осигурителни доходи (МОД). Как ще се отрази това на лечебните заведения и преговорите за Колективен трудов договор в системата?

- Това не е новина - работодателите се оттеглят от преговорите за МОД за трета поредна година. Абсолютно сигурно е, че оттеглянето им ще разцентрова системата на социалното осигуряване. По отношение на здравеопазването обаче, да не забравим, че част от лечебните заведения са държавни и се предполага, че в тях работещите се осигуряват на действителните им доходи. Затова смятам, че не би трябвало да пострадат правата на работещите в сектора. Но какво ще стане в останалите, трудно ми е да предскажа.

- Най-сериозен е проблемът със заплатите на медицинските сестри, ще има ли решение?

- Ако се придържаме към тенденцииите, които съществуват от години, най-вероятно ще има повишение на заплатите на специалистите по здравни грижи. Но там проблемите са доста по-сериозни. Те са част от цялостния порок на финансиране на здравеопазването, така че този проблем има много по-сериозни измерения. Докато съществува този принцип на заплащане на медицинските дейности по клинични пътеки, докато съществува принципа, че "парите следват пациента", трудно може да се говори за адекватно заплащане на труда на работещите в здравеопазването. В момента системата е пълна с неверни данни, невярна информация, неясни парични потоци. Ако всичко това не бъде променено, всяка година преди подписването на НРД, преди приемането на бюджета, преди всеки КТД ще си говорим за всички тези неща и нищо няма да се промени.

- В каква посока, според Вас трябва да се промени системата, за да бъде по-дружелюбна към пациентите и към работещите в нея?

- Със сигурност трябва изцяло да се промени принципът на финансиране, но това е нещо, което едва ли ще доживеем. Идеята лечебните заведения да бъдат търговски дружества, очевино е несъстоятелна. Времето го показа. Трябва да бъдат финансирани лечебните заведения, а не дейностите в тях. Между другого, този принцип, от които ние се отказахме, англичаните са го заимствали от нас преди години и не съм чувал някакви оплаквания в това отношение по адрес на английското здравеопазване.

- През последните няколко години всеки казва, че трябва да се промени системата на финансиране, че лечебните заведения не трябва да са търговски дружества, но нищо не се случва. Според Вас кой трябва да е катализаторът на тези промени?

- Трябва да се намерят политици с кураж, които обаче не забелязваме. Ние си втълпихме една поредица безсмислени клишета като ниски данъци, плосък данък и пр., към които се придържаме. Едно от тях е и това, че лечебните заведения не трябва да са търговски дружества, а те продължават да са и от говоренето нищо не се променя. Въпросът е в това, че всички знаят, че въпросните клишета са погрешни, но никой не си прави труда да промени нещо.

- МЗ подготвя нова визия за системата. Какви са очакванията Ви?

- Честно казано, не очаквам някаква революция в това отношение. Не, че имам някакви задръжки по отношение на министър Кирил Ананиев, даже напротив - той разбира много неща. Но той ще направи това, което му е позволено да направи.

- А от новия управител на касата?

- Напоследък често НЗОК има нов управител, но всички тези ръководители се сблъскват с едни и същи проблеми, а идеите им буксуват на едно и също място. Не бъде ли променен принципът на финансиране в сектора, всеки път ще си говорим кого, защо и как да избираме. Добре известни са и нещата, за които малко говорим, но от това проблемите не стават по-малко.

- Напоследък се говори, че е необходима промяна на начина на избор на управител на касата, предлага се да се провеждат конкурси, а не от парламента. Това добре ли е?

- Според мен, както и да изглежда една процедура по избор, накрая ще бъде избран който трябва. Въпросът е този избраник да е свестен човек, да знае какво и как да се промени. И в същото време, колкото и да е свестен този човек, той ще бъде поставен в тази институционална рамка, което ще бъде причина да водим едни и същи разговори преди всеки избор. От друга страна, наистина управителят няма достатъчна свобода на действие - има над себе си Надзорен съвет и пр., но и механизмите, в които могат да се случват недобри неща са известни и проиграни. Затова казвам, че няма значение дали един или друг човек ще ръководи касата. Важното е да бъде начертана посоката, в която ще се управлява касата, а засега такава не се вижда.

- Друга голяма тема, която се обсъжда тези дни е свързана с промени в законодателството за хората с увреждания. Какви според Вас трябва да са те?

- Със сигурност тази система трябва да бъде преоценена, но това не бива да става веднага и на един път. Има хора с увреждания, които са и в тежко материално положение, които разчитат на средствата от този вид подпомагане. Друг е въпросът до каква степен този ресурс се разпределя справедливо. И именно това трябва да се преосмисли. Но в никакъв случай не трябва хората да бъдат лишавани от правата, които имат в момента. Ще дойдат други генерации и към тях трябва да бъде приложен друг, по-справедлив подход. Хубавото, което сега се предлага, макар че пътят към ада е постлан с добри намерения, е промяна в системата на освидетелстване. Т.е. да се позволи практикуващи лекари да издават ТЕЛК-ови решения, да бъдат изградени ТЕЛК-ове в повече населени места. Това ще бъде по-удобно и по-добре за хората, те няма да чакат толкова дълго, няма да им се налага да пътуват, за да бъдат освидетелствани и самата процедура ще бъде по-бърза за тях. От друга страна това би могло да намали крупционния натиск.

- А не е ли възможно да даде и обратен ефект?

- Да, може и да го усили. Големият въпрос е как ще изглежда системата на контрол. Нашето сериозно притеснение е, че няма яснота какви ще бъдат правомощията на НЕЛК. В докладната записка на министъра към проекта за наредба пише, че НЕЛК ще работи само по документи и няма да има възможността да пренасочва кандидатстващите за вторични медицински експертизи. Т.е. каквото присъди първоначалният ТЕЛК, това ще бъде. От друга страна, когато по време на заседанието на Тристранния съвет поставихме въпроса, беше ни отговорено, че няма да е точно така. Сега ще видим в какъв вариант последно ще излезе наредбата.