Трябва ни друга система за акредитация на болниците

Проблемът не е в появата на нови клиники, а в това, че не отпадат старите и ненужни структури, казва д-р Явор Дренски

Безумие е това, което се случва в сферата на здравеопазването. Защо правим толкова дълго време здравни карти и защо нито една от тях не се приема нито от съсловието, нито от болниците, нито от пациентите, нито от обществото.

Съществената причина е, че се залага в картата поредният механизъм за административен контрол на разходите в болничната помощ. Не това трябва да представлява една здравната, което обаче не означава, че не трябва да има здравна карта. Регулативни механизми по отношение на болници, болнични легла и пр., съществуват по целия свят.

Втората причина да бъде отхвърлена всяка здравна карта до момента е, че всички почиват на

суха изкривена медицинска статистика,

което се дължи на клиничните пътеки. Те изкривяват информацията и заради това не съществува и реален поглед каква е заболеваемостта на населението.

Основно e разминаването между принципа, който е създаден за реформи в здравеопазването, и това, което се случва в момента. Идеята на здравната реформа беше парите да се дават за извършена достъпна, навременна, адекватна и качествена медицинска дейност. Ключовата дума е адекватна. Но се оказва, че няма инструмент, който да „отсее” болниците, които предоставят качествена грижа. Няма качествен измерител. Няма акредитационна система, каквато има във всички сфери на икономиката. Да, има наредба за акредитация на лечебните заведения, но тя отчита количествени показатели – колко лекари трябва да има, колко ЕКГ-та и т.н.

Коренно различни са акредитационните системи в здравеопазването в САЩ, в Западна Европа. Не е ясно защо не се полва техният дългогодишен опит и най-близкото до българските условия да бъде адаптирана.

Два са важните фактори: акредитационна система, която да определи лечебните заведения, които дават качествена медицинска помощ, и адекватно финансиране.

Още в началото на реформите, на база проучване на международния опит, на управляващите бе предложена система, която

адекватно да финансира болничната помощ.

Бяха ползвани консултанти от различни страни и бе изготвена програма, основана на диагностично-свързаните групи (ДСГ). Още тогава идеята бе да се започне с клиничните пътеки, като преходен период, и да се премине към ДСГ. Бяха създадени всички предпоставки за това - обучени кадри, обучен мениджмънтът на лечебните заведения, беше получен хардуер, софтуер и осъществяването бе много близко през 2004-05 г., но нещата не се случиха. После бе направен втори опит, когато вече бе закупена австралийската система за ДСГ. В момента тя събира прах някъде в МЗ. И сега се опитваме да измислим какви ли не рестриктивни механизми, при положение, че разполагаме с един много добър инструмент за контрол на бюджета на национално ниво, каквато е системата на ДСГ.

От тук-нататък е необходимо да се създадат условия да се събира коректна медико-статистическа информация. За да се получават такива данни, трябва да се промени сегашният механизъм на финансиране на болничната помощ. ДСГ е основен инструмент, който би могъл да отговори, както на необходимостта да се събира адекватна информация, така и на стремежа да се финансира адекватно болничната помощ. И не на последно място - да се контролират разходите за нея, както на национално ниво, така и на ниво болници. При това положение няма да е необходимо да бъдат изкуствено налагани лимитиращи фактори на входа на системата като индикативни бюджети, здравна карта, която да „реже” болнични легла и да бъдат ограничавани възможностите за сключване на договор с касата. Най-лошото обаче е, че

се спира въвеждането на нови методи

на диагностика и лечение, нова техника и нова апаратура. И с една здравна карта като тази, с липсата на система от критерии, които да отсеят лебечните заведения, които дават качествена медицинска помощ, се спира всякаква инициатива.

Не ни трябва тази ограничителна система за сключване на договори с НЗОК. Тя е изградена въз основа на неадекватни критерии. Вместо нея е необходима система за обективна акредитация, която да определя качеството на предоставените медицински грижи. Въз основа на такава акредитация ще имаме лидерите на пазара, с които касата да сключи договор. Смяна на модела на финансиране. Както казах, прилагането на ДСГ. Мит е, че внедряването на една такава система е много скъпо. Лечебните заведения имат обучени звена, които могат да подават информация към касата, обезпечени са със съответния хардуер и информационна система. Беше трудно преминаването към ДСГ на времето. Сега не е.

В Австралийската система на дигностично свързани групи съществуват 660 диагнози. Срещу всяка група стои

относително тегло, а не пари.

Именно тук е ключът за контролиране на разходите. Това относително тегло показва колко средства са необходими за лечението на пациент, попаднал в едната или другата диагностично-свързана група спрямо останалите. В разходите за лечението на апендицит, например, се включва всичко, включително трудът на медицинския екип, както и непреките разходи - ток, вода, сапун и прочие. В ДСГ се взема предвид и възрастта на пациентите, защото има значение дали оперираш 20-годишен или 60-годишен. Реакцията на организма е различна и при по-възрастния излиза по-скъпо. При ДСГ се вземат предвид и придружаващите заболявания, както и усложненията. В момента клиничните пътеки не отчитат тези фактори.

След като имам относителното тегло по отделните групи, цената се формира, когато това относително тегло се умножи по т.нар. базова стойност. Тя се определя, когато отделените в бюджета пари се разделят на очаквания брой преминали пациенти на базата на предходна година. Разделят се парите на хоспитализациите и се получава базова стойност, въз основа на която всяка ДСГ или всяко заболяване получава адекватно финансиране. Тази базова стойност, съобразно направени  преразход в бюджета на финансиращата институция, може да бъде коригирана на опеределен период, например 3-6 месеца. Така МЗ и финансиращите институции имат инструмент, с който да контролират разходите си

без да слагат лимити на болниците.

Това е дефектът на всички досегашни здравни карти. Те правят моментна снимка на ситуацията, с презумпцията да бъдат лимитиращ инструмент.

Казват, че болниците са много. Да, но проблемът не е в появата на нови, а в това, че не отпадат тези, които не предлагат качествена медицинска грижа. Изкуствено поддържаме едни мъртъвци (остарели, непредлагащи качествена медицинска помощ болници) и пак изкуствено се спира развитието на съвременната медицина с различните видове лимити. В същото време лекарят, независимо от лимити, независимо от липсата на направления и пр. трябва да помогне на пациента и ползва единствения възможен инструмент – праща пациента в болница. А единственият инструмент, с който болничният лекар от своя страна може да помогне на пациента, е да го хоспитализира по клиничната пътека. И ето я деформираната информация, деформираната статистика и всичко, което произтича от това.