Нито дума за пациента в здравната карта

Прилагането й ще срине общинските болници и ще доведе до корупция, казва д-р Николай Болтаджиев

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

И Наредбата за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които НЗОК сключва договори, и Националната здравна карта (НЗК) са едно към едно копие на предлаганите от бившия министър на здравеопазването Петър Москов, които Върховният административен съд отмени. Прогнозирам, че резултатът ще бъде същият - съдът ще отмени и тези документи. Преди дни по искане на депутати картата бе обсъждана в парламентарната Комисия по здравеопазване.

Почти всички народни представител критикуваха здравната карта,

включително и представители на съсловни организации.

Наредбата има дори повече пороци от предишната. Драстичен пример за това е изискването за удовлетвореност на пациентите. Всички помнят, че Москов регламентира това с отделна наредба, според която социологични агенции трябваше да извършват проучване сред пациентите. Тя също бе отменена от съда.

В случай, че картата и наредбата се приложат, ще бъде пагубно за лечебните заведения и за пациентите. Наредбата се приема, за да се приложи здравната карта. Самата здравна карта на практика е

финансов механизъм за намаляване на приходите на болниците.

Доказателство за това е и самият частичен анализ, който е публикуван на сайта на МЗ. В него „анализът” се свежда единствено до благоприятното отражение на НЗК върху бюджета на НЗОК. И нито дума как ще се отрази прилагането й на пациентите или какви ще бъдат икономическите последици за лечебните заведения. Няма и анализ дали картата е в контекста на европейскито законодателство. Нито как ще се отрази прилагането й на конкуренцията или на качеството на медицинската помощ. Нещо повече: тя може да срине това качество, тъй като ограничава възможността на пациента да се лекува в лечебно заведение, което е по-добро от друго или да търси по-добрия лекар. Защото се налага лимит на болничните легла и на преминалати пациенти. Така по неволя пациентът ще постъпи в лечебно заведение, което предлага по-ниско качество на медицинската помощ. И пак говорим за количествени, а не за качествени критерии. Защото качество се прави с конкуренция, а не с административно пренасочване на пациента. При това положение,

няма и следа от правилото „парите следват пациента”

и пак нещата са обърнати и пациентът върви след парите. Парите за здраве на практика са парите на пациента – осигуровките, които българските граждани плащат за здраве. Затова тези пари трябва да следват избора на пациента къде и при кого да се лекува, а не пациентът да се лекува там, където лимитът не е изчерпан.

Една Нацинолна здравна карта трябва да отразява нуждите на населението в даден регион, както бе картата преди 7-8 години. Сегашната ограничава административно нуждите на населението и администрира възможността за лечение на хората. Където има повече лечебни заведения, има и конкуренция, а конкуренцията ще роди по-добро качество на медицинската грижа. Защото касата плаща на преминал пациент, а не на брой болнични легла. А

дефицитът на здравни услуги води до листи на чакащи,

до доплащане, до корупция. Така че влизането в сила и прилагането на Наредбата и на картата ще доведе до корупция, чакане от страна на пациентите и ограничаване на достъпа им до медицински грижи.

Както е изготвена сегашната здравна карта, първо ще срине общинските болници – до месец-два. В картата не са предвидени отделения по вътрешни болести, а общинските болници работят точно на този принцип. Веднага ще последват сериозни затруднения и фалити в областните. Защото, както и по-рано казах, целта на картата е да намали приходите на болниците. Частните болници умеят ефективно да управляват средствата си, но въпреки това действието на двата документа ще е отрази много негативно. И все пак,

частните болници, макар и по-трудно, ще се задържат.

И Наредбата, и картата в момента са обект на обсъждане на политици, съсловни организации, лекарите, но и двата документа в крайна сметка засягат гражданите, които плащат здравните си вноски и после като пациенти искат да ползват здравни услуги, защото именно ще понесат най-опасните последици от прилагането им, обществото ще бъде най-сериозният потърпевш. Затова смятам, че обществото трябва да реагира.