Българският пациент не е защитен

Около 20% от всички реанимации имат вътрешноболнични инфекции и някои хора не умират от основното си заболяване, а от тях, казва Пламен Таушанов

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Г-н Таушанов, НРД е факт, новите правила ще подобрят ли лечението на пациентите?

- Би трябвало да го подобрят и това е смисълът на този договорен процес - да се срещнат интересите на лекарите, държавата, работодателите, синдикатите и пациентите. Няма видими възражения, нещо, което да е било обсъждано и да не е прието. Спорове имаше по мораториумите за нови молекули и нови медицински дейности. Вторият остана, но мисля, че и този въпрос ще бъде разгледан допълнително в контекста на нещата, които бяха с новите молекули, и ще бъде решен.

- Българските пациенти доплащат най-много в ЕС. Смятате ли, че нещо ще се промени?

- Пациентите доплащат в болниците, за лекарства, за медицински изделия, за лекари и други. И за съжаление тук нищо не се е променило. Имаме около 10 000 травми годишно при пътно-транспортни произшествия и пострадалите си плащат от джоба импланти и консумативи, които струват от 1000 до няколко хиляди лева, а същевременно са здравноосигурени. Доплаща се - за коленни и тазобедрени стави, повече от 70% от стойността на импланта. С този проблем занимавахме дори омбудсмана Мая Манолова, която внесе предложение за определени категории пациенти с Паркинсон и други заболявания, за да се подобри заплащането от НЗОК. Идеята беше да се реимбурсират медицински изделия, които издържат повече от 5 години. В нашата организация бяхме сезирани за много случаи, в които батериите за пациенти с Паркинсон издържат само 2 или 3 години, и хора, които са в много тежко състояние, не получават помощ.

Така че по тази тема особено развитие няма.

- Трябва ли да има промени при реимбурсацията на лекарствата от касата?

- Реимбурсацията също не е адекватна на нуждите на пациентите. Някои медикаменти, за които касата покрива 25%, например при сърдечно-съдови заболявания, става въпрос за 2 от 6 лева. Това обезсмисля реимбурсния модел, както и ходенето на пациента до джипито за 2 лв., а уж щяхме да се грижим за масовите социално-значими заболявания. В същото време НЗОК финансира на 75% иновативните терапии, които струват хиляди левове за курс на лечение, което е правилно. Не се промени механизма за доплащането, за остатъка от тези 25% за иновативна терапия, които не се заплащат от касата и как пациентите да намерят достъп до това лечение? В нашата здравна система са наредени проблем до проблем. Ако е един, ще седнем, ще го обсъдим и ще го решим. Така че, в резултат на лекарствената политика за медицински изделия и доплащане на всякакви консумативи и услуги от пациента, не е мръднало класирането на България от гледна точка защита правата на пациентите. Ние си седим на 32 място в ЕС, след Албания. След тази държава сме и по друг проблем – там вече има решение да се спрат колите, които замърсяват въздуха с дизелово гориво, но у нас нищо не се прави по този въпрос. СЗО информира, че годишно в България умират от фини прахови частици 13 000 души които са 15 пъти повече от загиналите при ПТП.

- Какво трябва да се промени, за да се подобри достъпът до медицинска помощ?

- Нека да вземем Европейският съюз. Още през 2012 г. излезе информация, че пациентите имат право на второ мнение в рамките на 24 часа и ние бяхме тогава класирани на предпоследно място. Само че и сега българският пациент няма право на това второ мнение, след като му позволяваме едно направление за специалист на месеца, с изключение на онкоболни и други хронични заболявания. А говорим за второ мнение, платено от фонд – нещо, което е нормална практика в Европа за доболничната помощ. У нас, когато искаш второ мнение, това се превръща в драма. Лекарят се сърди, след това не иска да те лекува. Според мен това се случва, защото застраховката за професионална отговорност на лекарите у нас е символична, примерно 50 000 лв., на фона на 3 млн. евро във Франция. Въпреки че в Кодекса за застраховане е определено, че професионалната отговорност следва да е от 500 000 лв. Оттук нататък, като липсва и протокол на поведение, по какъв начин застрахователят да контролира, да прецени дали е извършено всичко, което е трябвало да се направи, за да се реши дали да се плати лечението, а в това е смисълът на разпределяне на отговорността при застраховката. У нас е въведен солидарен модел в здравеопазването, където уж всички участват, без 1 милион здравнонеосигурени, както и част от неплатените задължения на държавата за 9 категории лица. Дават, но не всички могат да ползват. Отдавна е практика, когато наближат избори да се обещава какво ли не и след това нищо да не се прави. Ето, вече минаха шест месеца и аз не чух какъв е новият здравен модел, който всички прокламираха, каква е тази – демонополизация на НЗОК и други идеи.

- Защо хората се отказват от сегашния осигурителен модел?

- Те не се осигуряват и казват, че когато им се наложи да ползват медицински услуги, тогава ще си платят, вместо да чакат направление 2-3 месеца. Това не помага на солидарния модел. Освен това този модел как да работи, като държавата плаща не повече от 60% от това, което трябва да внесе като здравни осигуровки за 9 категории лица. Годишно това са около 300 млн. лв., които не влизат в бюджета на НЗОК. Като прибавите към тях 1.4 млрд. лв. от здравни вноски, които през 2010 г. „изчезнаха", без някой да каже точно къде отидоха и за какво са използвани, за какво всъщност говорим? Това са пари от здравноосигурителни вноски, които не са събирани за друго. И след това започна тюхкането, че няма пари за болниците, че трупат дългове, че някои са във фалит. Миналата година, когато бях в Надзорния съвет на НЗОК, поставих въпроса с дълга към чужди държави. И какво се случи? Тогава предложих да се отдели по-голям бюджет на касата и да се изчистят тези задължения, които бяха около 150 млн.лв. Сега изведнъж всички се изненадаха много, че задълженията са нараснали сериозно – до 270 млн. лв.

- Повече хора ли търсят начини да се лекуват в чужбина?

- Ние още миналата година предупредихме и премиерът го потвърди, че масово ходят хора да се лекуват в чужбина нерегламентирано, заобикаляйки реда, наложен от касата. Защото само 1/3 от случаите са за планово лечение с S2 и няма как 2/3 от разходите да става през Европейската здравна карта за спешни случаи. Когато ние получихме сведения, че се лекуват такива пациенти, поискахме справка от НЗОК за конкретните хора, но ни отговориха, че не могат да направят такава, защото те само плащат. Не може, когато ти искат 30-40 000 млн. евро от Германия, ти да не попиташ за какво става въпрос, персонално за които са най-големите разходи. Миналата година имаше открита дори застрахователна измама, свързана със застраховки живот, когато някой имитира, че е получил епилепсия при катастрофа. След което идва тук, изважда си документи от две болници със съответните изследвания за ЯМР, които по-късно установихме, че дори не са извършени, а само са описани, за да поиска обезщетение. Въобще, „бизнесът" се развива на всякакви възможни нива – неплащания, измами и други подобни.

- Какво става с лекарските грешки, увеличават ли се?

- Това с лекарските грешки е възлов въпрос. Но най-важният, който от 2010 г. се опитваме да лансираме, е да се приеме Закон за правата на пациента. Всъщност, има внесен законопроект от 2002 г., след това бяха предложени още няколко. От 2010 говорим и за „фонд" за обезщетение на пациентите, какъвто има във Франция, Германия и други страни. Когато пациентът е увреден, заразен или починал, се преценява има ли лекарска грешка или не, но така или иначе, ако е починал в болница, някой трябва да го обезщети. Ако има лекарска грешка и лекарят е застрахован, застрахователят ще плати. Ако няма такава – ще плати фондът. Такъв фонд във Франция има годишен бюджет около 100 млн. евро. Ние предлагаме у нас да се започне примерно 2 млн., за да се създаде някаква сигурност в здравната система (за сравнение – Фонда за гражданската отговорност за МПС годишно изплаща 20 млн.лева), т.е. здравната ни система е неглижирана.

- Вие колко дела водите?

- Водим дела, но пак ви казвам – въпросът не е колко са лекарските грешки. Ние сме изчислявали, че това са годишно около 1000 случая. Но за нас е по-важно да се създадат правила, за да не се допускат тези грешки. Да започнат да се регистрират, да се ограничават или реално да се констатират от контролни органи, които сега не го правят. Това, което се случва на практика, е че средностатистическият българин, който счита, че има лекарска грешка или не е удовлетворен от лечението, се обръща с жалба към нашата асоциация или към „Медицински одит", от който се иска да се извърши проверка. Първият въпрос, който задавам при смърт на пациент, е направена ли е аутопсия. Обикновено отговорът е „не". Защо? Ами защото лекарите убеждават близките на починалия, че „няма смисъл". Това наистина е сериозен въпрос, защото когато няма аутопсия, не може да се докаже лекарска грешка, нито да се защити и лекаря, нито да се направи мета анализ на грешките. Освен това, няма да ви казвам колко е броят на съдебните лекари, на патоанатомите в страната, как те са осигурени в лечебните заведения, как не се плащат съдебно-медицински експертизи с години, как няма желаещи вещи лица, които да ги извършват, а когато ги извършват, в болшинството от случаите не разкриват обективната истина. Всеки ден се сблъскваме с тази реалност.

- Това означава ли, че българският пациент не е защитен?

- Естествено, че не е защитен. Да вземем най-простото нещо – българският пациент няма реално информирано съгласие, когато отива да се лекува в лечебно заведение. Приложението „Документ 4" към клиничната пътека не е информирано съгласие. Това е обща информация и не отговаря на Закона за здравето, където е записано точно какво трябва да съдържа документът – т. е. да се информира в писмен вид какви са методите на диагностика, на лечение, какви са рисковете, какви са очакваните резултати. Това изобщо не се спазва. Така че пациентът на практика не знае какво да очаква. Затова след всичко, което се случи, е щастлив ако не е увреден или умрял.Когато отива да се лекува постоянно отнякъде му се искат допълнително пари под всякаква форма. Не сме против избора на екип при тази финансова система. Когато човекът иска определен лекар лично да се ангажира с него, нека да си плати, няма лошо. Но сме против плащанията под масата. Те не помагат на пациентите, не му осигуряват повече сигурност и качествена медицинска помощ.

- Сега се прави нова здравна карта, нужна ли ни е тя?

- Здравната карта е необходима, но какво променя? Примерно, тя не може да определи, че трябва да се закрият половината здравни заведения в София, за да ги разпредели в страната. Когато сме в такова „заварено" положение, трябва да се търсят други механизми, а не да се решава да се закрият тези легла или дадена практика. Това е абсолютно безсмислено. Когато през 2010 г. се създаде стандартът за вътреболничните инфекции, реших, че което лечебно заведение не го спазва, ще го санкционират. Да, ама не. Акредитират се болнични заведения без дори да има данни за вътреболничните инфекции. Всички са с оценка много добър, отличен и т. н. А какво означава неспазването на това изискване? Означава висок леталитет в лечебните заведения. Около 20% от всички реанимации имат вътрешноболнични инфекции и някои от пациентите не умират от основното си заболяване, а от тях. И ние се занимаваме ежедневно само с това – защо е починал този пациент, кой е сбъркал и на кой етап. Тук въобще на помощ не идват лекарските комисии от лечебното заведение или етичните комисии на БЛС.

- Какво трябва да се направи, за да се чувстват пациентите по-защитени? Каква реформа е необходима?

- Те са няколко неща. Като начало трябва да се създадат протоколи на поведение на лекаря. Няма ги поне в половината специалности и освен това са пожелателни, а не задължителни. Не говорим за медицинските стандарти, които решават колко лекари и каква апаратура трябва да има. Когато тръгнете да търсите конкретна отговорност по този медицински стандарт, какво нарушение намирате?

Второ, свързано е с остойностяване на клиничната пътека и на труда на лекарите, медсестрите и други. Няма такова остойностяване. Има общи приказки – тази Клинична пътека била надценена, другата – подценена и сега като ги увеличат с 10% - реши ли се въпросът? Не се знае какво се плаща с цената на клиничната пътека. С нея не трябва да се плаща нито за ремонти, нито за дограма, нито за нищо друго, освен чистата лечебна дейност, според БАЗП. Така че, да бъдат така добри собствениците на лечебните заведения, както правят частниците, да си плащат за своите болници. Вземете справка колко годишно дава МЗ за дълготрайни активи - някъде 20-30 млн. лв., а има 65 лечебни заведения с над 50% държавно участие. Общините също какво правят? Няма как за сградния фонд и за ремонти да се плаща от клиничната пътека, чиято финансова стойност е подценена, недооценена и т. н. И то с парите на гражданите, които са здравноосигурени. Следващото – трябва да се даде ясна информация, кое лечение е успешно, къде има грешки, къде има усложнения, излекуван ли е реално пациентът. Иначе става – „дайте едни пари" и не искайте конкретни резултати. Ако при включването на нови молекули се проследят резултатите от лечението, не 20 млн., а 200 млн. да се дадат, няма да бъде грешно. Нещо повече, ние многократно сме установявали, че дори национални консултанти не дават вярна информация на здравната каса, какви са терапевтичните алгоритми и формули в Европа. Има пациенти, които се лекуват със скъпоструващи медикаменти и не преживяват не пет, а дори една година. Какво е това лечение? Кой иска да бъде лекуван с успеваемост 39%? Говоря за онкоболните, т.е. докато не се отчита качеството на медицинската помощ, касата ще се „източва".

- Нашите болници са значително повече, в сравнение с останалите европейски страни, това проблем ли е?

- В Страсбург до новата им обществена болница, построиха нова сграда, за еднодневна хирургия. Можете ли да ми посочите такава болница у нас? Тук най-леката операция се прави за 3 или 5 дни? И това не е в интерес на пациента. Вместо да дойде сутринта, да го оперират и вечерта да си тръгне, се вкарва по пътека за „голяма по обем операция", за да се вземат за него повече пари. Случаят в Горна баня, за Туртов, беше христоматиен. Е, след това промениха стандарта по ортопедия, но за съжаление у нас всяка промяна на стандарт е свързана с кръвта на пациенти. Мога да ви кажа за кои точно починали пациенти, кои стандарти са променени. Това ли трябва да чакаме да се случи, за да направим нещо? Наистина при съпоставими държави, болниците в Швейцария са 75, в Австрия са 150 и няма как в България да са над 300, а Световната банка още преди 10 години препоръча да са под 150? Защо, примерно, трябва да има болница в Девин със 100 легла, която фалира няколко пъти? Там, на 40 км от Смолян, може да има лечебно заведение с 20 легла. Смятате ли, че лекарите са в болницата или са там само по документи? Не е нужно на всеки километър да има болница, която няма нужния брой специалисти, която няма как да работи и не покрива високо ниво на компетентност. Те взимат пациент, който не е за тяхното ниво на компетентност и когато той се влоши, го препращат към второ и трето ниво на компетентност, към големите болници, за да го спасяват. Така НЗОК плаща двойно и тройно повече, а пациентите накрая са усложени или умират.

- Вярвате ли, че ще има някакви реални промени и здравеопазването ще тръгне в правилната посока?

- Не, няма да тръгне, докато не се реши каква концепция ни интересува нас като държава. Да има истински консенсус за предстоящите промени, а не някакви корпоративни интереси да движат нещата на парче – нека да приемем този текст за еди кой си човек и т. н. Знаете ли колко инсулта има в страната – около 10 000. Колко от тях са подходящи за тромболиза? А има цели области, в които не е направена нито една. Журналистите пишат, пациентските организации говорят, но никой не ни чува.