Медицинският факултет в Бургас ще отвори догодина

Миграцията на пациенти навън е силно намаляла и вече имаме приток към града ни, казва Лорис Мануелян

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-н Мануелян, как се стигна до идеята да се разкрие Медицински факултет към Бургаския университет?

- На фона на сега съществуващата факултет по здравни грижи и здравен мениджмънт към Бургаския университет „Асен Златаров", където се подготвят доста успешно предимно медицински сестри и здравни мениджъри, решихме с всички усилия да започнем една на пръв поглед малко налудничава идея. Всички казват, че в България има много медицински университети и факултети, но на Бургас му беше крайно необходимо един такъв. Аз се занимавам със здравеопазване от 1993 г., първоначално като един от хората, които възродиха Лекарския съюз, след това като един от членовете на управителния съвет в София. Бях част от първата група за преговорите със здравната каса, а след това председател на Етичната комисия към БЛС. В последствие станах зам. кмет по здравеопазване в Бургас. Тоест имам възможност да познавам здравеопазването ни и отдолу, и от камбанарията. Имам поглед какво му липсва и защо Бургас като един голям град – четвърти в България, който все повече и повече просперира в последните години, има сериозни проблеми в здравеопазването. Направихме анализ, в който видяхме, че основното, което ни липсва, са специалистите. Нещо, което е характерно за цяла България, но не и за градове от размерите на Бургас. Решихме, че не е достатъчно да имаме добри лечебни заведения, с модерна база, за да привлечем лекари, които да работят тук и да развиват съвременни иновативни модели, както е в цял свят. Никога не бих обвинил бургаското здравеопазване, че е изостанало, но му липсваше нещо, което да привлече млади хора и да повиши академизма в града. Така се роди идеята, че Бургас има нужда от истински факултет по медицина, в който да се дипломират лекари. Когато имаш институт с университетски болници, които се ръководят от хабилитирани лица, тогава и нивото на специализация също става по-добро, а може да се извършва и научна работа.

- Предвиждате ли да разкриете и други факултети - по фармация, дентални грижи?

- Не, на този етап сме се съсредоточили в необходимостите, които видяхме, след като направихме анализа.

- Кога предвиждате да отвори врати новият факултет?

- Ние смятахме да бъде открит още тази есен, като разбира се Общината вложи целия си административен и финансов капацитет, защото сградата и оборудването на факултета са изцяло наши. Това е едно подпомагане на държавно учреждение, каквото е университетът ни, и е изключително ценно за града ни.

В този смисъл ние продължаваме да влагаме средства, за да можем да го изградим. Разбира се, изграждането като база е основата, върху която ще бъдат назначени хабилитираните лица в пред клиничния и клиничния стадий на обучението. Но това е по-дълъг процес. По-важното беше да се построи сградата, за да минем съответната акредитация и да получим лиценз от акредитационната комисия. Лошото е, че малко позабавихме сроковете и може би няма да успеем за тази година, но за следващата ще бъде факт.

- Кои болници ще ползвате за база за обучение?

- Имаме вече две университетски болници в Бургас – едната е „Св. Дева Мария", а другата е УМБАЛ – Бургас. Не трябва да забравяме и няколко нови и сериозни като капацитет частни болници, които съществуват в града ни и които също ще използваме като база за обучение на студентите след трети курс.

- Откъде ще си откраднете хабилитирани кадри за факултета?

- Не смятаме да крадем кадри. Този въпрос го проучвам от 7-8 години. Имаме много бургазлии, които са изтъкнати лекари, но работят другаде - във Варна, Ст. Загора, София. Всички те подкрепиха идеята не само морално, но казаха, че ще подпомагат развитието й и по друг начин. Така че при тази голяма конкуренция на хора, които се занимават с научна и преподавателска дейност, винаги ще успеем да намерим специалисти, които да дойдат и да правят кариера в един нов факултет по медицина. Мога да кажа, че имаме сериозна подкрепа и почти сме запълнили бъдещия щат, като това ще стане ясно в момента, в който започнем да преподаваме. Но този въпрос не ме притеснява.

- Какъв ще бъде капацитета?

- Това решение ще бъде взето на много високо ниво, но за начало мисля, че сто студенти би оправдало усилията ни и би запълнило дефицита ни. Знаете, че не в Бургас, не в България, а в Европа има дефицит на лекари, който достига цифрата от 1.5 млн. Така че от тези кадри, които ще завършат в Бургас, една голяма част може да останат тук, но сигурно друга ще отидат да работят в чужбина.

- Как ще задържите младите лекари в Бургас, в България?

- Вече имаме определен опит със специализантите. Имаме няколко клиники – и държавни, и частни, където се дават добри условия за всички специализанти - плаща им се да се учат, а след това им се гарантира и работа. Затова една 

голяма част от тях остават тук, а друга може и да напусне. Като в случая не съществува принуда – вие ще работите тук, но, ако напуснете, ще трябва да платите неустойка. Трябва хората да се стимулират да остават на едно място, а не да се принуждават.

- Какви са основните изводи за бургаското здравеопазване, до които стигнахте покрай анализа, който сте извършили?

- Един от най-сериозните негативни фактори е историческата позиция на града ни в цялостното здравеопазване и отколешното неразбиране за мястото му в него. Бургас е може би един от градовете, който се развива с най-бързите темпове в България, увеличава непрекъснато населението си, демографските тенденции в него са по-добри, отколкото в много други региони. 

Но от друга страна, имаме една несправедлива сложеност, когато поради липса на високотехнологични болници, пациентите се насочваха към други градове – София, Варна, Пловдив, Ст. Загора.

Понеже непрекъснато се разчита на историческия принцип при определяне бюджета на града ни от здравната каса, винаги бяхме ощетени. Но през последните години успяхме да направим много сериозни стъпки в това отношение и да се увеличи общо бюджета за Бургас и бургаска област. Въпреки това той все още не е достатъчен, защото миграцията на пациенти от Бургас навън е силно намаляла и вече имаме приток към града ни. В здравната карта искаме да отразим точно това, защото тя е като една снимка на различните региони в страната, но никъде не се отчита динамиката и тренда на развитието на здравеопазването. И в това отношение мисля, че пак сме ощетени, защото, ако запазим статуквото, лишаваме града от възможности за развитие и пак ще трябва да ограничим потенциала си. Не забравяйте, че България влиза в един етап, в който туризма става приоритет, а Бургас със своите курорти, разположение, летище, морски порт, магистрали и жп-линия, се явява като възлово място. Лятно време през града ни минават 3.5 млн. туристи, а в областта населението се увеличава почти два пъти и става 1.5 млн. души. Но без добро здравеопазване, няма как да се развива и туризма.

- В това отношение какви са очакванията ви – ще има ли нови болници в града?

- Мисля, че това е въпрос на бъдеще. В момента в Бургас имаме доста частни болници, няколко специализирани, няколко многопрофилни, отделно имаме и областната болница, на която много държим и която като Община подпомагаме, независимо, че принципалът е министерството на здравеопазването. Подпомагаме здравеопазването във всичките му сектори – частно, държавно, общинско, защото считаме, че независимо от собствеността му, то е за гражданите на общината. Моите виждания обаче са, че системата трябва да преживее една сериозна реформа, защото тя дърпа юздите на здравеопазването назад, а то има нужда от развитие. Така че ние сме зависими от държавата, а това, което трябва да направим в рамките на закона, винаги ще го правим.

- В каква посока трябва да тръгне реформата според вас?

- Споделям личното си мнение. Според мен трябва да се прекрати монопола на здравната каса. Тоест да се появи конкуренция, да се появят допълнителните здравно осигурителни фондове – от една страна човек да има избор къде да се осигурява, а от друга – те да се конкурират и да договарят по-качествени услуги за населението.

Второто условие е тази порочна система на клиничните пътеки да се прекрати и да се премине към системата на диагностично-свързани групи /ДСГ/, където по-точно се оценя тежестта на заболяването и вложения труд. Това са двете основни неща, които трябва да си дойдат на мястото. Когато въведохме клиничните пътеки, това беше един пилотен проект, който да научи системата и съсловието да работи по определени правила, защото парите в Българя са малко. След това обаче трябваше да се мине на едно справедливо разпределение на средствата чрез тази ДСГ система, която е готова, но не влиза в сила, защото изисква различно финансиране. Ако през последните години, в България на човек се падат около 370 евро, то в развитите страни тази сума е далече по-висока, като в Германия е над 6000 евро, във Франция е почти 10 000, да не говорим за САЩ.