Мениджърите на общинските болници трябва да са магьосници

Общинските болници обмислят нови протести в страната заради тежкото си финансово състояние. Според тях засега няма конкретен резултат от многобройните срещи с екипа на здравното министерство. Кои са най-сериозните проблеми в тези лечебни заведения и защо някои от тях успяват да са в по-добро финансово състояние, попитахме д-р Иван Иванов. Той е управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски" в Горна Оряховица.
- Д-р Иванов, общинските болници отново готвят протест. Вие ще се включите ли в него?
- Не знам до колко коректно е предадено това в медиите. По-скоро е решено да се проведе допитване до обществеността в съответните райони, дали и как трябва да се протестира по-нататъка във връзка с поставените от общинските болници искания. Така че засега нямам еднозначен отговор.
- Как вашата болница успява да се справи финансово, въпреки че всички общински лечебни заведения работите приблизително при едни и същи условия?
- Първо, условията наистина не са абсолютно еднакви при всички т. нар. общински болници. Второ, базите, с които разполагат лечебните заведения, също не са еднакви, а и взаимоотношенията със съответните собственици са различни. Всичко това са много съществени фактори, които могат да попречат или пък обратно, да подпомогнат дейността на една клиника. Самото понятие „общински болници", което е останало от миналия век, вече доста се е променило и на практика до голяма степен не отговаря на дейността, която се извършва. Преди обикновено общинската болница беше конкретно формирана и обслужваше една, две и много рядко повече общини, така че движението на пациента беше ясно. Сега нещата не са такива. Днес всеки може да се лекува навсякъде в страната, което се случва, въпреки че основният брой пациенти, основният контингент на една болница, в общи линии се запазва. Но при нас идват болни хора от Горна Оряховица, от общините Лясковец, Стражица, Златарица, Елена. Това до голяма степен ни доближава до всички останали болници, включително областните, по прием на пациенти. Нивата на компетентност, които са въведени, също са различни за болниците. Те се дават по отделения, така че ние имаме такива от първо и от второ ниво на компетентност. Има обаче и общински болници с отделения и от трето ниво. Така че ситуацията е много различна навсякъде.
- Все пак, вие сте управител от две години и задълженията на болницата са намалели. Как го постигнахте?
- Така е. За тези две години мерките, които предприех, бяха насочени към финансово стабилизиране на лечебното заведение, тъй като дълговете стремглаво нарастваха. Ние успяхме през 2017 г. да стопим финансовата загуба в болницата от 87 000 лв. с близо 80% и сега е около 16 хил. лв.
Понятието „общински болници" е останало от миналия век и до голяма степен не отговаря на дейността, която се извършва |
През 2016 г. е била приблизително 200 000 лв. Цените на клиничните пътеки не са повишавани, затова е доста сложно да се направи това, когато не се очаква да се увеличат приходите от здравната каса, а те са около 90% от всички приходи на лечебното заведение. Пътищата за финансово стабилизиране са няколко, като единият, който е най-болезнен, минава през съкращаване на част от персонала - немедицинския, разбира се. И аз го направих още при встъпването си в длъжност. Следващите стъпки бяха, а и продължават да са, в търсене на допълнителни приходи извън тези по здравна каса. Възможности, колкото и да са ограничени, все пак съществуват. Това могат да бъдат различни платени услуги, които се увеличиха през последните две години.
- Можете ли да дадете пример за такива допълнителни платени услуги?
- Почти във всяка сфера има дейности, които не се покриват от здравната каса и могат да бъдат извършвани срещу заплащане от пациента. Това, което може би има най-траен ефект и което е една изключително важна услуга, а освен това би трябвало основно да се извършва от общинските болници, е продължителното лечение и рехабилитация на пациенти, прекарали различни тежки заболявания. Към момента съществуват две такива клинични пътеки и ние имаме договор за тях, но те са с ограничени индикации за хоспитализация и кратък период за престой. Търсенето на тези услуга обаче е изключително голямо и много хора са готови да плащат, за да останат близките им за продължително лечение в клиниките. Затова създадохме такава структура и дадохме възможност да се обслужват такъв тип пациенти.
- Искате да кажете, че те минават по клинична пътека и след това остават в болницата, като вече си заплащат?
- Другият вариант е, когато не отговарят на критериите за хоспитализация по конкретната клинична пътека или имат заболяване, което не е вклбючено в нея. Тогава се долекуват срещу заплащане. Това не е хоспис. Ние нямаме право да регистрираме хоспис, но можем да се грижим за такива пациенти. Тази дейност дава допълнителни доходи както на лечебното заведение, така и на част от екипите. Правим и високоспециализирани изследвания срещу заплащане с апаратурата, с която разполагаме. Тези допълнителни приходи, колкото и да са малко, успяхме да ги увеличим значително през последните две години – с повече от 50%, което ни даде глътка въздух.
- Общината подкрепя ли ви финансово?
- Да, имаме подкрепата на общината. Няма как да бъдем финансирани за текущи разходи, но ни съдействат финансово и миналата година закупихме апаратура за близо 200 000 лв. за различни отделения. Следващия месец предстои да доставим нов компютърен томограф на стойност около 430 000 лв., който е осигурен със средства от общината. Предстои да се купи и нов рентген, лапароскопска апаратура, които също са с пари на кметството. Общината отпуска тази година и средства за ремонт на две от отделенията.
- Горнооряховската болница е от малкото, които вдигнаха от януари заплатите на целия персонал. Имате ли достатъчно лекари и сестри?
- Недостигът на кадри се превръща в основен проблем, по-важен от финансовия, при това не само за общинските здравни заведения. Нищо чудно в скоро време и ние да настояваме, както асоциациите на работодателите, за внос на кадри от чужбина.
Недостигът на кадри се превръща в основен проблем,нищо чудно в скоро време и ние да настояваме за внос на кадри от чужбина |
Положението е абсолютно сериозно, тъй като средната възраст на лекарите и сестрите е изключително висока – над 55 години. Разбира се, много от тях са пенсионери, но искат да работят. Дано да са живи и здрави! Знаете, наскоро проф. Гюровски почина, а той работи тук няколко години. За съжаление всеки има някакъв предел и това създава огромна несигурност пред нашите лечебни заведения - никога не можем да знаем, след като не идват млади кадри, с колко хора ще разполагаме следващата година. Недостигът на кадри може да застраши съществуването на цели отделения, на цели структури, тъй като навсякъде те са на ръба на изискванията за минимален персонал. Така че дори да разполагаме със средства, вече не можем да намерим медици, които да желаят да дойдат да работят. Този проблем е много деликатен, защото от една страна трябва да правим всичко възможно да увеличаваме доходите, за да можем да задържим персонала, който имаме и да привлечем нов, но в същото време не трябва да натоварваме допълнително болничните дългове. Това означава, че всеки мениджър трябва да е магьосник, за да може да го направи. И всичко това е за сметка на други неща.
- Очаквате ли исканията на общинските болници, които поставихте пред МЗ, да бъдат изпълнени?
- Не мога да кажа дали ще бъдат изпълнени. Надявам се да се постъпи по възможно най-разумния начин. Не смятам, че с министерството сме противници. Ние сме партньори и трябва да бъдем такива. Лично аз виждам решение на голяма част от проблемите на регионално ниво, като имам предвид на ниво области. Работил съм на няколко места като управител, бил съм и директор на РЗОК-Карнобат и имам поглед върху здравеопазването във Великотърновска област. Тя не е нещо по-различно от други подобни области в страната. При сега съществуващата нормативна база, буквално всяка болница – общинска и областна, е оставена сама да търси външни договори с други лечебни заведения, когато трябва да насочи пациенти, за които няма капацитет да се справи или пък за извършване на високоспециализирани дейности. Така винаги, след сключване на всеки нов рамков договор, започва едно тичане, договаряне с университетски болници, било в София, било в Плевен или на други места. Аз смятам, че капацитетът, с който разполагат болниците във Великотърновска област, е достатъчен, за да се покрият поне 90% от потребностите на пациентите. Но това може да стане тогава, когато работим в много по-тясна връзка и в синхрон помежду си. Това може да се реши на областно ниво, като се даде перспектива на всяка една от болниците в района, за да може от една страна лечебните заведения да имат път за развитие и от друга да се ползва пълноценно целият капацитет, с който се разполага - технически и кадрово на територията на областта. Това, според мен, е нещо, което ще реши голяма част от проблемите около обслужването на пациентите. В случая нещата са оставени едва ли не на характера и личните контакти на управителите на съответните лечебни заведения и на взаимоотношенията между тях. Тези отношения понякога са сложни. В края на краищата никой не е по-велик от пациента, а всички неуредици рефлектират върху болните хора и те са разкарвани напред-назад като футболни топки. Това може и трябва да бъде спряно при една добра тясна координация между съществуващите болници в областта и всяка една от тях да получи средносрочна и дългосрочна перспектива за развитие, за да могат да бъдат спокойни за своето бъдеще. Защото след като определени болници ги има в здравната карта, това означава, че държавата, съответно и на областно ниво, трябва да поеме ангажименти за тяхната перспектива, а не да стои отстрани. За това нещо не са необходими пари. Необходима е преди всичко организация.
- Смятате, че трябва да се заложи не толкова на конкуренцията, а на сътрудничеството между болниците?
- Конкерунцията е по-особено нещо в нашата сфера. Нека да не оставяме всичко на пазара, защото никъде в Европа няма такова нещо като свободна пазарна инициатива в здравеопазването. Държавната регулация е изключително важна, защото в крайна сметка говорим за здравето на пациентите и държавата трябва да се вземе в ръце и да участва много сериозно, за да бъдат нещата регулирани и да бъдат в ред. Безсмислено е, примерно аз да купувам ядреномагнитен резонанс, защото не мога да използвам този в областната болница, която е на 15 км от мен и който е закупен с пари на държавата. Ние не сме ли също част от държавата? Няма как да не мога да ползвам техния мамограф, който също е закупен със средства на държавата. Естествено, ние ще си заплатим разходите по изследването, но не и да формираме печалбата на областните болници – нещо, което е абсолютно безсмислено между лечебни заведения. Ние имаме общи пациенти и съответно трябва до голяма степен да използваме заедно апаратурата, с която разполагжаме и наличните кадри. Те трябва да са максимално полезни на нашите пациенти.
- Какво очаквате от новия рамков договор?
- Основното нещо е увеличаване на цените на клиничните пътеки. Разбира се, има и други неща, но най-важното е това. Струва ми се обаче, че цените не трябва да се повишават на око. Как се определят цените на клиничните пътеки за мен е най-голямата тайна в държавата. Няма публичност и никой не знае по какъв начин се формират и какво съдържат – разходи за труд, за материали и т. н.
Защо една цена на клинична пътека е 300 лв., а другата е 3000 лв.? Трябва да има правила, по които да се определят |
Защо една цена на клинична пътека е 300 лв., а другата е 3000 лв.? Трябва да има правила, по които да се определят цените и те да са публично достояние. Цените трябва да бъдат такива, че да осигурят спокойствие и достатъчна финансова стабилност на лечебните заведения, за да не се налага да притискат служителите си да приемат пациенти на принципа „колкото повече, толкова по-добре", за да може да достигнат до някакви приходи, които да осигурят на болницата нормално съществуване. Ако цените на клиничните пътеки са достатъчно добри, ние ще работим спокойно, ще приемаме пациентите, които трябва да бъдат приети, няма да бъдем притискани да търсим възможности да надписваме и т. н., а ще работим нормално и ще си гледаме пряката диагностична и лечебна дейност без да се надлъгваме със здравна каса, министерство и т. н. Независимо, че сме търговски дружества, на нас ни е ясно, че едно нещо в никакъв случай не трябва да правим и това е да излизаме на печалба. Защото ако го направим, винаги сме атакувани, че печалбата е на базата на спестени разходи от лечението на болните. Така че не трябва да бъдем на печалба, не трябва да бъдеми и на закуба. Значи трябва да бъдем точно на границата. Хайде, кажете ми, кой мениджър може да го направи и как да стане това?
- Непрекъснато се говори за остойностяване на медицинските дейности и на лекарския труд. Защо не се прави?
- Трябва да е ясно колко от една клинична пътека се дава за труд, колко се дава за друго. По този начин ние ще можем по-добре да си планираме нуждата от персонал, останалите разходи и ще можем да бъдем по-интересни за младите специалисти. Това трябва да стане, но не знам кога ще се случи.
- Ще купувате модерна апаратура. Това означава ли, че ще кандидатствате за договор с НЗОК за нови дейности?
- През миналата година кандидатствахме за нови дейности и те бяха одобрени. Тази година няма да увеличаваме дейността си. Просто ще подменим съществуващата апаратура с по-модерна, за да можем да бъдем по-добри в предлаганите услуги за пациентите. Пък и това е другото, което привлича младите специалисти. Те искат да работят с добра апаратура, да покажат умения, да имат перспектива и това е един от начините да им ги осигурим. За да дойдат при нас.

Документите за Детската болница на финала

Иззеха близо 3000 капсули с райски газ

Българчетата водещи по пиене и пушене

Дела – шамари срещу лекари

Раждаемостта ни е нормална за европейска държава

Правят стандарт за медицинския туризъм

Ръководителите на специализанти вече с 3 години стаж

27 станаха пострадалите от ботулиновия токсин

България все още с нисък ръст на ХИВ
