Има дисбаланс в лечението на онкоболните пациенти
Clinica.bg публикува статистика за това кой колко лекува онкологичните заболявания. Спазва ли се изискването за комплексност, кой следи за качеството и ефективността на терапиите и как се осъществява контролът върху изразходваните срества, попитахме д-р Даниела Дариткова. Тя е председател на парламентарната здравна комисия и депутат от ГЕРБ.
Нормативната уредба категорично предвижда лечението на онкоболните да бъде комплексно. Това означава, че първоначалната диагностика, с последващите видове лечение – оперативно, химио- и лъче- терапия, палиативни грижи, трябва да вървят в комплект. Такова е изискването за сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса. За съжаление се откриват значителни дисбаланси между лечението на болните с химио- и лъче- терапия и впоследствие отчетените диспансерни прегледи. Това налага сериозен анализ за причините, за да може да се изясни къде се къса нишката на комплексността, защото именно комплексният подход гарантира добър изход от лечението. Най-сериозният дефицит се наблюдава в областта на палиативните грижи. Когато ходът на заболяването предполага необратимо терминално състояние и се налагат тези грижи, много малко от лечебните заведения ги осъществяват и тогава идват истинските затруднения на онкоболните. Затова следва изпълнителната власт наистина сериозно да се ангажира с изпълнение на това нормативно изискване и с проверка на изпълнението му.
В момента има клинична пътека за палиативни грижи
на онкоболните, но лечебните заведения не откриват такива структури. Вероятно цената на пътеката е ниска. От гледна точка на законодателя обаче няма как да коментирам проблема, защото нормативната уредба е факт. По-скоро тук би следвало да се произнесат изпълнителната власт и контролиращите органи - НЗОК, Министерство на здравеопазването, защо не се реализират тези грижи в интерес на пациентите. Сега текат преговори за Национален рамков договор и ако наистина проблемът е в цената на пътеката, това трябва да подлежи на коментар и дискусия, защото имаме уверение, че ще се повишат пътеките в стойности, които са допустими за глобалната рамка на бюджета, но в същото време са в интерес на това да се изпълняват пътеките, а не да бъдат заобикаляни.
Известен е и проблемът с раковия регистър. Категорично имаме нужда от регистри за заболяванията, но е добре да се дефинира мястото, където ще се събира подобна информация. С изграждането на единна здравна информационна система е редно всички регистри да се поддържат на едно и също място, защото цялата информация ще се обединява там.
Това касае и регистърът за онкологичните заболявания
В момента всяко лечебно заведение предоставя информация, колко са пациентите на химио- и лъче- терапия, така че контролът би трябвало да се осъществява върху дейността на лечебните заведения. Проблем има в попълването на регистъра, защото той функционира в едно лечебно заведение, а всички болници трябва да подават информация в него. Така, според мен, ангажиментът не е достатъчно добре аргументиран. Когато се приеме изграждането на единна здравна информационна система с наличието на централно поддържани регистри, ще се промени императивно нормативната уредба. Това е един от елементите на новия проект – да се преразгледа изцяло действащата нормативна уредба и да се регламентират процесите на информационен обмен. Имаме нужда от единен регистър, който да бъде полезен и за контрола, и за прогнозирането.
Комплексността в лечението на онкоболните
е изключително важна. Има пътеки за долекуване и палеативни грижи, които в момента могат да се изпълняват. Решение на собственика и ръководството на лечебните заведения е, според наличната апаратура и кадрови потенциал, по какви клинични пътеки да работят. Колкото до откриване на заболяванията в ранен стадий, трябва на първо място да имаме добро здравно образование и след това профилактика, която да е достатъчно активна и осъвременена.
Още три онкологии през 2025 г.
Българи с публикация в Oral Radiology
Онкологичният скрийниг е под въпрос
Отново ще разгледат плана за рака
Най-висок ръст на хоспитализациите за онкотерапия
Ракът се увеличава
HPV – предотвратим риск за общественото здраве
Навременното лечение на предраковите лезии е високоефективно и предотвратява прогресията в над 85% от случаите, казва доц. Ваня Рангелова
Готвим се за лечение с Лутеций
Стартира Европейската мрежа за рака
EUnetCCC разполага с 90 млн. евро за инвестиции в борба с онкологичните заболявания, България участва в нея чрез УСБАЛО
Успяваме да се вместим в лимита по НЗОК
Преди дни в СБАЛХЗ се проведе годишна конференция за плазмоклетъчни неоплазии. За акцентите от нея и плановете за развитие на болницата, разговаряме с д-р Нина Ръсина.
