Коментар

Има дисбаланс в лечението на онкоболните пациенти

20-02-2018 08:07
Изпълнителната власт трябва сериозно да се ангажира с прилагането на това нормативно изискване и с проверка на изпълнението му, казва д-р Даниела ДаритковаИма дисбаланс в лечението на онкоболните пациенти
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

Clinica.bg публикува статистика за това кой колко лекува онкологичните заболявания. Спазва ли се изискването за комплексност, кой следи за качеството и ефективността на терапиите и как се осъществява контролът върху изразходваните срества, попитахме д-р Даниела Дариткова. Тя е председател на парламентарната здравна комисия и депутат от ГЕРБ.

Нормативната уредба категорично предвижда лечението на онкоболните да бъде комплексно. Това означава, че първоначалната диагностика, с последващите видове лечение – оперативно, химио- и лъче- терапия, палиативни грижи, трябва да вървят в комплект. Такова е изискването за сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса. За съжаление се откриват значителни дисбаланси между лечението на болните с химио- и лъче- терапия и впоследствие отчетените диспансерни прегледи. Това налага сериозен анализ за причините, за да може да се изясни къде се къса нишката на комплексността, защото именно комплексният подход гарантира добър изход от лечението. Най-сериозният дефицит се наблюдава в областта на палиативните грижи. Когато ходът на заболяването предполага необратимо терминално състояние и се налагат тези грижи, много малко от лечебните заведения ги осъществяват и тогава идват истинските затруднения на онкоболните. Затова следва изпълнителната власт наистина сериозно да се ангажира с изпълнение на това нормативно изискване и с проверка на изпълнението му.


В момента има клинична пътека за палиативни грижи

на онкоболните, но лечебните заведения не откриват такива структури. Вероятно цената на пътеката е ниска. От гледна точка на законодателя обаче няма как да коментирам проблема, защото нормативната уредба е факт. По-скоро тук би следвало да се произнесат изпълнителната власт и контролиращите органи - НЗОК, Министерство на здравеопазването, защо не се реализират тези грижи в интерес на пациентите. Сега текат преговори за Национален рамков договор и ако наистина проблемът е в цената на пътеката, това трябва да подлежи на коментар и дискусия, защото имаме уверение, че ще се повишат пътеките в стойности, които са допустими за глобалната рамка на бюджета, но в същото време са в интерес на това да се изпълняват пътеките, а не да бъдат заобикаляни.

Известен е и проблемът с раковия регистър. Категорично имаме нужда от регистри за заболяванията, но е добре да се дефинира мястото, където ще се събира подобна информация. С изграждането на единна здравна информационна система е редно всички регистри да се поддържат на едно и също място, защото цялата информация ще се обединява там.

Това касае и регистърът за онкологичните заболявания

 В момента всяко лечебно заведение предоставя информация, колко са пациентите на химио- и лъче- терапия, така че контролът би трябвало да се осъществява върху дейността на лечебните заведения. Проблем има в попълването на регистъра, защото той функционира в едно лечебно заведение, а всички болници трябва да подават информация в него. Така, според мен, ангажиментът не е достатъчно добре аргументиран. Когато се приеме изграждането на единна здравна информационна система с наличието на централно поддържани регистри, ще се промени императивно нормативната уредба. Това е един от елементите на новия проект – да се преразгледа изцяло действащата нормативна уредба и да се регламентират процесите на информационен обмен. Имаме нужда от единен регистър, който да бъде полезен и за контрола, и за прогнозирането.


Комплексността в лечението на онкоболните

е изключително важна. Има пътеки за долекуване и палеативни грижи, които в момента могат да се изпълняват. Решение на собственика и ръководството на лечебните заведения е, според наличната апаратура и кадрови потенциал, по какви клинични пътеки да работят. Колкото до откриване на заболяванията в ранен стадий, трябва на първо място да имаме добро здравно образование и след това профилактика, която да е достатъчно активна и осъвременена.


Дефицит на кадри грози и онкологията

Дефицит на кадри грози и онкологията

България има раков план, но той не действа, все още нямаме и регистър,стана ясно по време на кръгла маса в парламента
Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Те са част от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, според която ще става финансирането, обясниха от МЗ

Ракът става все по-голям проблем

Ракът става все по-голям проблем

Над 35 милиона ще са новите случаи през 2050 г., смъртността ще продължи да е по-висока в страните с ниско развитие, показва анализ на СЗО

Създадохме нов протокол за лечение на меланома

Създадохме нов протокол за лечение на меланома

Най-добрите резултати в онкологията се постигат при спазване принципите на медицина на доказателствата, казва д-р Венелин Георгиев
Протоколът е за агресивни кожни тумори

Протоколът е за агресивни кожни тумори

Диагностичният алгоритъмът може да се приложи от всеки лекар, може да е от полза на първите колеги, изказали съмнение, казва д-р Ива Гаврилова
 Протоколът е съобразен със световните препоръки

Протоколът е съобразен със световните препоръки

Той се отнася до диагностиката и лечението при новооткрити малигнен меланом и по-редкия Меркел-клетъчен карцином, казва д-р Лидия Чавдарова – Иванова
Издадоха протокол за редки кожни тумори

Издадоха протокол за редки кожни тумори

Негови автори са трима лекари от УСБАЛО, предоставят свободен достъп до монографиите си за специалисти
УСБАЛО става компрехенсив център за България

УСБАЛО става компрехенсив център за България

Ще предложим в националната ни онкологична мрежа да се включат 42 лечебни заведения независимо от собствеността, каза проф. Здравка Валерианова

До УСБАЛО никне частен медицински център

До УСБАЛО никне частен медицински център

В двора на болницата се предвижда да се изгради такъв, лаборатории, паркинг и офиси, става ясно от окончателно решение на ВАС

Продължаваме борбата за Протонен център

Продължаваме борбата за Протонен център

С тази терапия преживяемостта при децата достига до 98-100%, но тя е подходяща и за възрастни пациенти, предвиждаме на година да се лекуват 600 души, казва проф. Веселина Първанова

1 2 3 4 5 ... 9 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Смятате ли, че частни инвеститорски интереси застрашават Националната детска болница?

Юни 2024 Предишен Следващ