Министерството на здравеопазването разширява и скрининга за рак на маточната шийка
Clinica.bg
press@clinica.bg
Хората с висок риск от развитие на хронични или социално-значими заболявания задължително ще се преглеждат при специалист. Това предвиждат промените в Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията на Министерството на здравеопазването.
Промените касаят лицата, които могат да развият сърдечно-съдови заболявания, диабет или рак на шийката на матката, уточняват от здравното ведомство. На кардиолог задължително ще ходят пациентите с висок риск от сърдечни болести, измерен чрез системата SCORE, а на ендокринолог - хората с висок риск от развитие на диабет тип 2 (над 20 т. по FINDRISK). Жените с резултат от цитонамазка ≥ РАР ІІІВ пък задължително ще се консултират с акушер-гинеколог. Целта е
социално-значимите заболявания да се откриват рано
и да се лекуват навреме, за да се предотвратят евентуални усложнения в бъдеще, споделя в мотивите си Министерсвото на здравеопазването. Допълнителни мерки ще бъдат предприети и заради увеличаващите се случаи на рак на маточната шийка сред жените. За последните пет години броят на болните е нарастнал от 371 на 420, което формира годишен ръст от 9.72 случая на 100 000 жени. В тази връзка профилактиката с цитонамазка занапред ще обхваща не само жените, навършващи 30 г., както е сега,
но и всички останали до 40-годишна възраст.
"Това създава условия за пълно излекуване и намаляване на тежките последици от откриване на заболяването в късни стадии при по-голям брой жени", твърдят от здравното министерство. Новата наредба ще позволи също така не само децата, но и възрастните със Синдром на Търнър да подлежат на диспансерно наблюдение. Сега то се прекратява с навършване на пълнолетие. Промяната се прави, тъй като заболяването е свързано с висок риск от сърдечно-съдови заболявания, затова наблюдението на пациентите трябва да се прави през цели живот. За сметка на това път болните със Синдром на Бехтерев
вече няма да подлежат на диспансеризация
от специалист в извънболничната помощ. Причината е, че заболяването се следи по амбулаторна процедура в лечебните заведения и се заплаща от Националната здравноосигурителна каса. Това дава възможност за осъществяване на необходимите за диспансерно наблюдение дейности при еднакви условия за всички пациенти с това заболяване, независимо от стадия и тежестта на протичане, уточняват от здравното министерство.
Според индекса, който я измерва, България има 43 точки, което под критичния праг от 50 т., резултатът ни сред страните в ЕС, е само преди Унгария, показват данните на Трансперънси Интернешънъл
Ако не бъдем чути, сме готови и на протести, подобни, промени не може да се правят без предварително обсъждане със съсловните ни организации, казват от БАПЗГ, БАПФ и БСЛАФ
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм