Здравната система трябва да има пазарен механизъм

Онкологичното лечение не е комплексно и това е проблем на държавата, която не построи нито една модерна болница, казва проф. Григор Горчев

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Проф. Горчев, каква е според вас, диагнозата на българското здравеопазване?

- Диагнозата се поставя, когато е ясна ситуацията, а в нашето здравеопазване не е така. Все пак, познавайки добре системата, виждам, че сега се прави опит да се започне от някъде, но все още нямаме точна представа какъв е моделът ни на здравеопазване. Толкова години не успяхме да си изградим наш успешен модел.

- Какъв модел бихте искали да бъде нашето здравеопазване?

- Според мен, у нас държавата прекалено много се бърка в здравеопазването, което не е много правилно. Държавата трябва да бъде регулатор на механизмите, да се обръща повече внимание на качеството, защото то е най-важното нещо. Ние все пак предоставяме продукт, който трябва да е добър за пациента. Трябва да имаме такова здравеопазване, което да се саморегулира и пациентът да определя пазара, а не по един или друг начин да бъде притискан. Освен това трябва да бъде допусната конкуренция по отношение на здравните фондове. 

Пациентът трябва да бъде освободен за своето лечение, да избира болницата, която иска, а не да се наливат пари в губещи структури. Просто трябва здравеопазването да се остави на пазарен механизъм, както е навскъде. България е единствената държава, в която има само една здравна каса. Да, тя трябва да е структуроопределяща, но все пак е необходимо да има допълнително осигуряване. Това е много важно. Допълнителните фондове по един или друг начин ще освободят държавата от финансовите ангажименти. Знаете, че вноските за здраве са малки, затова трябва да има и индивидуално осигуряване, за което самият пациент да внася допълнително, за да получава по-добро обслужване. Виждате, че тази масовост на осигуряването рефлектира и върху лекарите, особено като знаете колко много неосигурени има. В тази група влизат и крайно бедни хора, които не могат да се осигуряват, но и такива, които не искат да го правят, въпреки че имат възможност.

- Как допълнителните здравни фондове да се включат по ефективно в пазара?

- Вторият стълб на здравно осигуряване трябва да е задължителен. Ако отидете в една западноевропейска болница, ще видите във фоайето няколко фонда, които си имат бюра. Всеки човек си е избрал фонд, а оттам и болницата, с която той е сключил договор. Фондовете раотят само с болници, които са добри. Това е смисълът, за да могат да влязат допълнителни пари в здравеопазването. Защото те на практика влизат и сега, чрез доплащането за скъпоструващи консумативи, които не се поемат от касата. При атрактивните операции, при инвазивната хирургия, консумативите са много скъпи. Те могат да се поемат от допълнителните фондове.

- Искате да кажете, че здравната каса трябва да се демонополизира?

- Да, категорично. България сега е държавата, която е обратно на страните от Западна Европа. Там около 80% от операциите са инвазивни, а само 20% са с отворена хирургия. При нас 20% е инвазивната хирургия, а 80% е класическата, която в крайна сметка е по-неизгодна. Защото консумативите за модерните операции са скъпи, но когато се вземе предвид бързото възстановяване и връщане на работа на пациентите, излиза, че инвазивната хирургия е скъпа като консуматив, но във времето е по-евтина. Пациентът може след 2-3 дни да бъде изписан и да отиде на работа. Той не взима болнични по 3-4 месеца. За съжаление това не може да се разбере все още.

- Вие сте онкохирург. Смятате ли, че у нас се предлага комплексно лечение на раковоболните?

- За жалост, не. Наистина лечението на раковоболните трябва да е комплекстно. В България всичко е на парче. В едни болници е развита много силно хирургията, в други – химиотерапията и за съжаление нямаме комплексно лечение на тези заболявания.

Това в крайна сметка е проблем на държавата, защото тя за последните 20-30 години не е построила нито една нова, модерна болница. Знаете, че съвременната болница е нещо съвсем различно по отношение на телекомуникации, IT, апаратура. Медицината се развива много бързо и изискванията към болниците също се променят.

Ние използваме стари комплекси, стари сгради, които не са пригодени за новите изисквания. Тази ниша се запълни от частни болници, но аз мисля, че държавата трябва да мисли за създаването на модерни структури. Вижте „Пирогов", сградата не е пригодена за модерно лечение. Трябваше за последните години да се построят няколко модерни центъра за спешна медицина. Ние нямаме дори една съвременна детска болница. Това са неща, за които трябва да мисли държавата. А какво става у нас – хората с рак отиват да се лекуват в Турция. Това трябваше да направи държавата – да се лекуват пациентите с рак комплектно, а не да заминават. Над 1000 човека се лекуват там, за което плащат по 20-30 000 евро. Ето това е един проблем, който трябва да реши държавата.

- Защо се набляга на химиотерапията, а в същото време диспансерното наблюдение и палиативните грижи липсват?

- Факт, така е. Но проблемът отново е в липсата на регулации и контрол. Имаше онкокомисии, които трябваше да определят терапията на всеки един пациент. Не са единични случаите обаче, когато пациентът отива на едно место, там се събира комисия и определя план на лечение, но след това отива на друго место и там нова комисия променя терапията. Това не е добра медицинска практика и най-малкото е некоректно. Оттук може да се каже, че има някакви по-странични нюанси по отношение на лечението. Контролът е много важен и моето мнение е, че онколечение трябва да има само в някои университетски болници, които предлагат комплекстност, а не пациентът да се лута и да сменя клиники и терапии. Лечението на един онкоболен пациент е много скъпо и трябва да се извършва само от лекари - специалисти, които работят в тази област. За мен например, тежката хирургия на рака е изкуство, в което лекарят оставя душата си. Не може всеки да лекува раковоболните.

- Как да се повиши контролът при лечението на онкоболните?

- Категорично трябва да се лекуват в онкоцентрове, които могат да поемат изцяло лечението. Защото изпускането на началния проблем, понякога може да бъде фатално. Трябва да е ясно къде, как, от кого и от какъв тип трябва да е лечението. Липсата на правила и контрол предполага проявата на злоупотреби.

- Вие как се справяте? Успявате ли да оперирате с робота Да Винчи всички желаещи жени?

- Оперираме всички желаещи, макар че имаме листа на чакащи. В момента работим само с онкоболни пациенти, защото това е скъпа процедура. Имахме лимит, но сега е малко вдигнат, така че оперираме около 120-130 пациенти годишно. Сега на 28 февруари правим 10 години роботизирана хирургия в България. Освен това наблягаме на инвазивната хирургия в Плевен, като обучаваме нашите лекари в тази област. За мен това е бъдещето.

- Какви други модерни техники и методи използвате?

- Имаме модерна 3D апаратура и усилено развиваме миниинвазивната хирургия. Това е много прецизна техника и пациентите си отиват вкъщи още на втория ден, което е много важно. Трябва да ви кажа, че българският пациент е много информиран, интересува се и избира съвременни иновативни методи на лечение. Затова непрекъснато повтарям на моите колеги, че трябва постоянно да бъдат в крак с новостите, постоянно да се развиват.

Това е елитарна дисциплина и не може да не си в час. Тя е доста скъпа специалност, но е търсена. Чрез ендоскопска хирургия вече оперираме всичко, разбира се при пациенти, които са подходящи за нея. Правим това, което е най-добро за пациента.

- Защо при положение, че здравеопазването е недофинансирано, броят на болниците непрекъснато расте?

- Новите болници всъщност са частни болници. Правят ги хора, които искат да развиват съвременна медицина. Мениджърите се стремят да предлагат модерно здравеопазване. Много лекари напускат държавните клиники и отиват в частните по същата причина – защото искат да работят модерно. В тях няма и такъв финансов проблем. Те нямат дългове, каквито имат държавните болници, въпреки че непрекъснато им наливат допълнително пари. Защото мениджърите на частните болници си правят много добре сметката.

- Трябва ли да се ограничи възможността за откриване на нови болници?

- Трябва да се регулира откриването, защото вече има насищане. Според мен, трябва болниците да се конкурират и на пазара да останат само работещите, защото има много, които само имитират дейност. Да, трябва да се има предвид социалния момент, но хората не могат да разберат, че е по-добре да отидат да се лекуват в болница, в която има добро оборудване и възможности за качествено лечение, макар и да е на по-голямо разстояние, отколкото да отидат в болница, която имитира дейност. Социалният ефект е много важен. По тази програма за спешната помощ трябва да се изградят спешни центрове, които да могат да окажат бърза, ефективна медицинска помощ и да закарат пациента в някой модерен център. Не мисля, че трябва да останат тези стари, неефективни структури, които само гълтат средства, а не оказват добра медицинска помощ. Трябват модерни центрове за неотложна помощ, модерни лечебни заведения на 20-30 км, в които да работят лекари специалисти и да лекуват наистина хората.

- Как да се контролира финансовият поток от здравната каса, така че да не изтича за неефективни дейности?

- За мен е много важно да има едно коректно отношение към болния и да не се точи касата. Касата трябва да упражнява контрол и тези болници, които само имитират дейност, да бъдат санкционирани, дори да им се отнема лицензът. Аз съм категорично за строг контрол. Когато се въведе електронната здравна карта, вече няма да има такива проблеми. Няма да може да се злоупотребява с лекарства, консумативи и дейности. Но за жалост това все още не става.

- Започнаха преговорите за НРД 2018 г. Какво очаквате от тях?

- Категорично очаквам актуализация на цените на пътеките, защото те не са вдигани вече 12 години, а всичко друго поскъпва.

Ясно е, че всеки дърпа към себе си и казва, че в неговата област нещата са най-важни, но трябва да се мисли държавнически. Трябва да се мисли дори мисионерски и да бъдат стимулирани тези болници, които наистина са значими за здравеопазването ни. Освен това трябва да има и преизчисляване цените на лекарствата, защото 30% от бюджета на касата е предназначен за тях. Това е значително повече, отколкото плащат европейските държави за лекарства.

- Накрая да попитам, как ще отпразнувате 10 години от старта на роботизираната хирургия у нас?

- Открихме музей в Медицинския университет в Плевен за историята на миниинвазивната хирургия. Такъв няма в България въобще. Изложени са макети на робота Да Винчи, миниатюра на Хайфу апарат и множество инструменти, свързани с модерните техники. Много е интересно и хората идват да разглеждат. Готвим пресконференция, за да разкажем какво сме постигнали за този период от време. Предвиждаме и срещи с онкопациенти, които са оперирани преди 10 години и вече, за щастие, са живи и здрави. Това за нас е най-важното – да видим нашия труд във времето.