Зад договорите стоят промени за цял живот

Личните асистенти са само видимата част от промените в ТЕЛК и подкрепата, казват от Национален център за хора с увреждания

Обръщаме се към вас с молба да разгледате в цялост предложените промени в Закона за здравето и Закона за личната помощ — законопроекти № 52-654-01-177 и № 52-654-01-176. В публичния дебат основното внимание се насочва към договорите, възнагражденията и осигуряването на личните асистенти. Тези въпроси заслужават сериозно отразяване. Но те са „черешката на тортата" — най-видимата част от пакет, който може да засегне много по-дълбоко достъпа до подкрепа, придвижването и независимия живот.

Дори спорът за договорите да бъде решен, 

остават въпросите: кой ще бъде признат за нуждаещ се от помощ, по какви критерии ще бъде оценен и какво ще последва от тази оценка?

Предложените промени в Закона за здравето въвеждат комплексна медицинска оценка, включително на функционалния дефицит. Сред обстоятелствата, които ще се определят, са необходимостта от чужда помощ и от помощни средства. Конкретните критерии и показатели обаче се оставят за последващо уреждане с наредба.

Подкрепяме оценяване, което отчита

действителното състояние на човека. Но без представена методика и ясна връзка със съществуващата индивидуална оценка на потребностите не може да се установи кой ще спечели от промяната и кой рискува да остане с недостатъчна подкрепа. Особено опасно би било постигнатата самостоятелност да бъде разчетена като липса на потребност. Човек може да работи именно защото има асистент. Може да се придвижва благодарение на подходяща електрическа количка. Може да стига до лекар и работа единствено с адаптиран автомобил. Ако оценяването не отчете какво прави възможни тези дейности, то може да отнеме условията, които позволяват на човека да участва в обществото. Има и въпроси за медицинските доказателства. 

Предложеният член 101, алинея 8 от

Закона за здравето поставя акцент върху информацията и електронните документи в Националната здравноинформационна система. Необходима е изрична гаранция за приемане и проверка на относими стари и чуждестранни документи, които още не са включени в електронния запис. Липсата на информация в системата не означава липса на заболяване или увреждане.

Пакетът предвижда и обмен на

информация с МВР и насочване за оценка на годността за управление при определени заболявания. Това не означава автоматично отнемане на книжките на всички хора с ТЕЛК. Но изисква ясни критерии, индивидуална преценка, достъпни процедури и защита при погрешно решение. За човек без достъпен обществен транспорт загубата на възможността да шофира може да означава загуба на работа и изолация. При помощните средства въпросът също надхвърля административната процедура. 

Подходящата количка е условие да излезеш 

от дома. Недостатъчната или погрешно определена подкрепа има непосредствени последици за здравето и ежедневието.

Затова обещанието „всички придобивки се запазват" трябва да бъде подкрепено с конкретни текстове и разчети. Правото може да остане записано, а достъпът до него да се стесни чрез нови условия.

Призоваваме медиите да поискат

 публични отговори на въпросите:

- Каква точно методика и какъв въпросник ще се използват и как резултатът ще влияе върху правата и подкрепата?

- Как ще се отчитат няколко заболявания едновременно, болката, тежката умора и състоянията с колебания?

- Как ще се разграничават медицинската оценка на ТЕЛК и индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа?

- Как ще се гарантира, че работещите хора с увреждания няма да бъдат ощетени заради самостоятелността, постигната с помощ?

- Какво ще се случва с помощта, плащанията и достъпа до услуги при забавяне, технически проблем или обжалване?

- Как са използвани резултатите от предходните разработки и пилотни оценки в България?

Не твърдим, че всички описани рискове

непременно ще се реализират. Настояваме те да бъдат изследвани и предотвратени преди приемането на промените. Национален център за хора с увреждания е сдружение с нестопанска цел в обществена полза. Готови сме да предоставим аргументи и конкретни житейски примери и да участваме в интервюта и дискусии. Молим ви да дадете думата и на хората, които ще живеят с последствията от тези решения. За нас въпросът е дали утре ще има кой да ни помогне да станем от леглото, дали ще можем да стигнем до работа и дали ще останем част от обществото.

С уважение,

Филип Димитров

Председател на Национален център за хора с увреждания