Кога недостигът на витамин Д е опасен

През зимата 17% от населението на Европа страда от недостиг на витамин Д, а през лятото около 6%. В България мащабно проучване на проф. Анна-Мария Борисова и екип установява, че е налице висока честота на тежък дефицит на витамин Д сред жителите на България, припомня д-р Станимира Станчева-Василева, началник на отделението по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ "Пловдив" по повод 2 ноември - Световният ден на витамин Д.

 

Витамин Д е и хормон, тъй като изпълнява редица 

 

важни функции в организма - контролира Са-Р обмяна, грижи се за костното и мускулното здраве като осигурява костна здравина и мускулна издържливост, допринася за доброто функциониране на нервната система, включително паметовите процеси, подобрява имунитета, забавя прогресията на автоимунните заболявания, има отношение към онкологичните и инфекциозни заболявания, участва в превенцията на заболявания на ендокринната и сърдечно-съдова система и др. Среща се в две форми - витамин Д2 - ергокалциферол, който се набавя от зеленолистни растения и гъби и витамин Д3 - холекалциферол. Последният се синтезира в кожата или се набавя от хранителни продукти като мазни риби - сьомга, скумрия, сардина, херинга, рибено масло, яйчен жълтък, черен дроб, храни с добавен витамин Д в състава си.

 

Независимо от начина на постъпване в организма

 

първоначално неактивният метаболит претърпява в последствие поредица от трансформации в червата, черния дроб и бъбреците, за да се преобразува в биологично активната форма витамин Д3 - калцитриол. Тя е тази, която осъществява гореизброените ефекти.
За нейното образуване по естествен път участват множество фактори. Такива са расова принадлежност заради тена на кожата, сезон, надморска височина, географска ширина, климатични условия, слънчево излагане, употреба на крем с УВ-филтър, облекло, качество на въздуха, замърсеност на околната среда, тютюнопушене, начин на хранене и качество на храната, възраст (над 50 г. капацитетът за синтез на витамин Д в кожата с всяка декада намалява с 13%), пол, здравословно състояние на кожата, червата, бъбреците, черния дроб и жлъчката, наличие и компенсация на хронични заболявания, наднормено тегло, дислипидемия, медикаментозен прием и др.

 

Зад неспецифични оплаквания като умора, отпадналост

 

косопад, суха кожа, чупливи нокти, непостоянни костни и ставни болки, физическа неиздържливост, обилно изпотяване в горната част на тялото, често боледуване, податливост на инфекции, намалени памет и внимание, промяна в настроението със склонност към депресия може да се крие недостиг на витамин Д. Рахитът при децата е класически примери за тежък дефицит на витамин Д.

 

Определяне на нивото на витамин Д в организма става

 

чрез кръвна проба за 25 (ОН) витамин Д. Резултат под 25 нмол/л се определя като тежък дефицит, резултат между 25-49,9 нмол/л се определя като недостатъчност на витамин Д, а над 50 нмол/л като достатъчност на витамин Д.

 

Попълване на дефицита се осъществява става чрез активно

 

целенасочено повлияване върху коригируемите рискови фактори-адекватно балансирано хранене, разходки и спорт на открито, излагане на слънце или слънчеви бани два пъти седмично между 10 и 16 ч. за 5-30 мин., отказ от тютюнопушене, системен контрол на придружаващите хронични заболявания, профилактични прегледи при медицински специалисти. Към тях добавяме и лекарствен прием.

 

На пазара витамин Д се предлага под различни фармакологични

 

форми капсули, таблетки, спрей, капки, ампула за инжекция/, в моно- или комбинирани препарати, в различни дозировки и с различен състав /активна или неактивна форма на витамин Д/. Коя форма, в каква доза, по каква схема и за колко време ще се прилага при конкретния пациент зависи от индивидуалния му здравен профил и рисковите фактори, които той има.

 

Унифицирана дневна доза няма

 

От съществено значение е да отбележим, че дозата също така зависи дали ще профилактираме или ще лекуваме. При всички случаи дългосрочното безконтролното самолечение е опасно.

Предозирането с витамин Д може да доведе до главоболие

коремна болка, повръщане, силна жажда, често уриниране, намален апетит, запек, образуване на бъбречни камъни, хипертонични кризи. За да не си стигне до там е добре пациентът да се консултира със специалист.

 

Ендокринни заболявания, предразполагащи към ниско ниво

 

на витамин Д са болести на щитовидната жлеза, протичащи с повишена /тиреотоксикоза/ или намалена функция на жлезата /хипотиреоидизъм, включително тиреоидит на Хашимото/, болести на надбъбречните жлези с излишък на глюкокортикоиди, захарен диабет тип 1, захарен диабет тип 2, болести на околощитовидните жлези, остеопороза, остеомалация, затлъстяване, дислипидемия.