Психичното здраве пряко свързано с детството

Двама от всеки трима европейки са преживели злоупотреби, пренебрегване и насилие като малки, сочи проучване на СЗО

Неблагоприятните преживявания се натрупват 

и колкото повече от тях е преживял човек, толкова по-голяма е вероятността по-късно в живота си да се сблъска с редица негативни последици. По-високата степен на излагане на неблагоприятни преживявания в детството се свързва също така с по-ниско образователно равнище, по-голяма вероятност за отпадане от образователната система и липса на заетост или обучение, по-нисък семеен доход, по-слабо доверие към околните и по-слабо чувство за свързаност с общността. В своята съвкупност тези последици надхвърлят рамките на здравния сектор и засягат сферите на социалните грижи, образованието, наказателното правосъдие и заетостта, се казва още в доклада.

„Когато едно дете израства в среда на насилие 

или в семейство, преживяващо криза, не бива да се изненадваме, че това го съпътства в класната стая, на пазара на труда и в личните му отношения години по-късно, заяви д-р Наташа Ацопарди-Мускат, директор на отдел „Здравни системи" към СЗО/Европа. „Често убягва от вниманието ни колко широко разпространено е това явление. Не става въпрос за малка група от хора, сполетени от нещастие. По-голямата част от младите хора, участвали в проучването, са преживели поне едно неблагоприятно събитие в детството си. Това не е проблем, засягащ единствено психичното здраве. Става дума за социален и икономически въпрос, който изисква участието на всички сектори, а не само на здравните служби.", казва тя. 

Проучването е финансирано от Европейската комисия 

и е проведено от СЗО/Европа в партньорство с Университета „Джон Мурс" в Ливърпул, чиито изследователи са ръководили анализа.

„За първи път успяваме да измерим неблагоприятните преживявания в детството по съпоставим начин в толкова много европейски държави", заяви научния ръководител на проучването проф. Марк Белис от Университета „Джон Мурс" в Ливърпул. Той посочи, че неблагоприятните преживявания в детството са в основата на по-лошите здравни, социални и икономически показатели сред младите хора в Европа. Добрата новина е, че тези преживявания могат да бъдат предотвратени, а последиците от тях – смекчени. 

„С подкрепата на политиците, инвестициите в 

по-безопасно и изпълнено с грижа детство ще допринесат за по-здраво население, по-силни общности и по-проспериращо бъдеще за Европа.", казва проф. Белис. В тази насока СЗО/Европа призовава за предприемане на мерки в три направления. Първо, предотвратяване на несгодите в основата им, чрез подкрепа на семействата и справяне с условията, които ги предизвикват, включително бедност, социално изключване и насилие в общността. Второ е изграждане на устойчивост там, където несгодите не могат да бъдат предотвратени чрез подкрепящи взаимоотношения, житейски умения и използване на силните страни на общността. Трето е осигуряване на информираност за травмите в обществените услуги, така че здравните, социалните, образователните и правосъдните системи да разпознават и реагират на хората, засегнати от несгоди в детството, и да помогнат за прекъсване на цикъла, преди той да премине към следващото поколение.