НСТС прие линията на бедност за 2027 г. да бъде 443 евро

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) одобри размера на линията на бедност, който през 2027 г. ще бъде 443 евро. Увеличението спрямо 2026 г. е с 13,4% или 52,37 евро. „Новият размер на линията на бедност оказва положително влияние върху актуализацията на различни видове помощи", припомни министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

 

Месечните помощи за превенция

 

и реинтеграция на отглеждането на деца в семейства на роднини, близки и в приемни семейства по Закона за закрила на детето, социалните помощи, отпускани по Закона за социално подпомагане, месечната финансова подкрепа за хора с трайни увреждания са помощите, върху които влияе линията на бедност. С повишения ѝ размер се разширява и обхватът на хората с право на социална пенсия за старост, както и броят на хората, които могат да получат целева помощ за отопление. Линията на бедност оказва влияние и върху размера на целевата помощ за покриване на инцидентно възникнали нужди след природни бедствия.

 

От линията на бедност зависят

 

и месечните помощи на над 800 000 души с трайни увреждания.

За обезпечаване на социалните

плащания в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2027 г. са необходими допълнителни 93,799 млн. евро.

 

21,2% от населението в страната

 

преживява с месечни доходи под линията на бедност, сочат данни на Евростат за 2026 г. Това са са 1,369 хил. души у нас. „В сравнение с предходната година относителният дял на бедното население ще намалее с 0,5 процентни пункта", прогнозира министър Наталия Ефремова.

Бизнесът също подкрепи ръста 

 

на линията на бедност.

 

"Имаме традиционни различия

 

по отношение на линията на бедност", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той припомни, че методиката, която бе отменена от 2020 г., и действа в момента, стъпва само върху европейския подход SILK, а по-рано за база се вземаше SILK плюс годишната инфлация. "Искаме да се възстанови тази методика, която не ни праща 3 години назад, за да се правят изчисленията, каза Димитров, изразявайки становището на двата големи синдиката. "Това означава, че прагът на бедност с инфлацията за 2020 5г. би трябвало да е 467 евро. Ако се съобразят с това, ще подкрепим подхода, но засега не чухме потвърждение, че има отчитане на инфлацията при определяне на прага на бедност", каза президентът на КНСБ.

 

"Три параметъра са важни за нас

 

по отношение на обедняването на държавата: линия на бедност, минимална заплата и минимална пенсия. И трите към момента ще задълбочат бедността в държавата. Спадът на потреблението на тези групи, водеща до мизерия, навярно ще намали ефекта върху на БВП", заяви Атанас Кацарчев от КТ "Подкрепа". По-рано от синдиката също изразиха съгласието си за ръста на линията на безност, но поискаха актуализация с допълнителен коефициент за инфлацията и ценовия скок.

 

 

 

НСТС не постигна съгласие по промени в Кодекса на труда за защита на родители на срочен договор   Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не подкрепи законопроекта на ГЕРБ-СДС за промени в Кодекса на труда. Предложението предвиждаше отлагане на прекратяването на срочните трудови договори за родители до края на отпуска им, за да не губят майките право  на обезщетение през втората година. КНСБ подкрепи идеята като социално справедлива, а КТ „Подкрепа" изрази опасения от противопоставяне на работещите. И двете организации посочиха, че казусът трябва да се реши чрез промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), а не само в Кодекса на труда. КРИБ, БТПП, БСК и АИКБ гласуваха „против". Според тях мярката обезсмисля срочните договори, натоварва бизнеса с постоянни замествания и проблемът следва да се търси в осигурителното законодателство. Министерствота на труда и социалната политика също отхвърли законопроекта. Социалният министър Наталия Ефремова заяви, че той нарушава разграничението между срочно и безсрочно правоотношение, а действащото законодателство вече предоставя достатъчно мерки за закрила.