Като народ, можем да сме единни

Датата 6 септември – Съединението на България, за мнозина от моето поколение говори много, а на историците още повече. По-младите знаят по-малко, защото ние, по-възрастните, не сме изпълнили своя дълг да им разкажем и да помнят. И ако 150 години от Априлското възстание и руско-турската освободителна война са безпримерен героизъм и храброст, то актът на Съединението е не само героизъм и храброст, но и мъдрост, далновидност и отговорно държавническо поведение. 

и от целия българския народ по време на Сръбско-българската война, която иска да задуши обединяващата се българска държава, която към онзи момент е разпокъсана от Берлинския договор. Този акт е започнал не на 6 септември, много по-далече във времето, когато се създава идеята за освобождение на България, когато всички българи, независимо от социалния статус, милеят за единна и независима държава. Докато Санстефанския мирен договор възстановява, донякъде, границите на нашата страна, то Берлинският я разпокъсва и създава възможност за вражда със съседите. На практика имаме Княжество България и Източна Румели под властта на Турция, която може да я окупира при дадени обстоятелства. 

те определят най-подходящия момент за Съединението, с което поставят великите сили в ситуация, в която освен да приемат този акт, нямат възможност да вземат друга позиция. Дори Русия го приема с мълчаливо съгласие, както и Великобритания, която е против Русия. Австроунгария и Германия пък способстват за узаконяване на този героичен акт на българския народ – Съединението. Напълно възможно е нашето общество да бъде съединено, обединено и към днешна дата, стига да имаме достатъчно морален кураж и политическа далновидност. Ние, като народ, можем да бъдем единни. Вече минаха почти 40 години, откакто комунизмът си отиде. 

Сега се търсят други причини, забавящи развитието на българския народ, включително липса на далновидност в икономиката, в по-близки и по-далечни перспективи, говори се, как един ден ще се отлепим от дъното и ще поемем към повъхността. Като цяло, хората отдавна не вярват само на обещания. Това го показаха последните избори. Остава и се надяваме нашите политици вече да бъдат достойни и отговорни за доверието, което нашият народ им даде.