100 дни здравна реформа под пагон

Каскада от смени на ключови ръководни постове, заявка за административна централизация на системата и орязване на важни нейни структури, управленска програма, която издава намерения за запазване на болничната хегемония и разминаване с декларираното желание за превес на извънболничната, са само част от стъпките на новата власт в здравната система. Ако трябва да обобщим в едно изречение какво показват всички те, то е демонстрация на пълна липса на управленска подготовка и хъс за неумело поставяне на системата под нов пагон - разбираемо, този на "Прогресивна България" (ПБ).

Кадровата политика

С една дума тя може да се определи, като тотална чистка. Изненадващото в случая, не е, че се случва, защото всяка нова власт, особено, когато е абсолютна, както в случая на ПБ, прибягва до нея. Обезпокояващ е начинът, по който се прави, а той е меко казано грозен и абсурден.За три месеца от здравния сектор си заминаха управителят и подуправителят на НЗОК, директорът на ИАМН, двама зам. министри, назначени от Румен Радев, няколко директори на дирекции в МЗ (официална информация за броя им няма), главният държавен здравен инспектор и т.н. По-голямо значение от впечатляващия брой, имат три неща - кой е отстранен, по какъв начин, кои ще са новите назначения и какво ни казва с това здравният министър.Ако да се разделиш с директорите на дирекции в МЗ е нормална практика на един нов министър, който се предполага, че ще си доведе екип, то точно поради същата причина е абсолютно ненормално за отрицателно време да се разделиш с двама от тримата си заместници, които се очаква, че си поканил сам.
И ако в случая с проф. Петко Салчев оставката имаше цивилизован вид, макар и да не стана ясно, какво я налага, то не така седяха нещата с тази на д-р Ивиян Бенишеви и двамата директори на дирекции, които се оказаха публично уволнени заради несключените застраховки "Гражданска отговорност" на линейките и колите на РЗИ, проблем, който, както сам здравният министър отбеляза в изявлението си, не се случва за първи път в министерството. Подобен предлог, за да вземеш главата на трима души, от които единият е заместник министър, е сякаш малко дребен, което навежда на мисълта, че зад него стои друг мотив.
Аналогичен лош вкус от МЗ демонстрираха и с оставката на доц. Ангел Кунчев, която дойде преди ден. С анонса й, оттам (не)волно го обвиниха, че ниският процент на ВБИ в българските болници е предимно негова отговорност, както и че виждането му за реформата на РЗИ-тата, както и за състоянието им, е неправилно. Подобна гледна точка е ясен пример за недостатъците на рационализацията в психологията, както и за феномена на забравата - например на ролята на доц. Кунчев по време на пандемията и не само. Още по-интересното тук е бързата смяна в позицията на МЗ за ВБИ - след като само преди няколко дни здравният министър в отговор на парламентарен въпрос на д-р Александър Симидчиев заяви, че всъщност всичко с тази тема е наред и ниският процент на тези инфекции се дължи на различна методика на отчитането им у нас, сега изведнъж се оказа, че всъщност лечебните заведения не ги управляват коректно. Разминаването в тезите е меко казано съществено, а от какво е провокирано, на този етап е въпрос без отговор.
Макар и малко избледнял, няма как да подминем скандала около оставките на управителя и подуправителя на здравната каса. Нормално е да смениш ръководството на най-голямата разплащателна институция в системата, но определено не е задължително да го направиш с лош стил и по свирката на опозицията. Всички тези случаи обаче показват нещо симптоматично и притеснително за ПБ - не просто, че нямат управленски екип в здравния сектор, а, че дискредитирането на личността очевидно е техен стил на поведение или казано иначе - човекът тук не значи почти нищо.

Административната реформа

Вероятно само предложението на МЗ за промени в структурата на здравната система - или така наречената административна реформа, се оказа по-лошо от кадровата политика на ведомството. Както clinica първа писа, с промените се предлагаше орязване на РЗИ, сливане на ИАМН с ИАЛ и ЦАР, закриване на НСЦРЛП и поемането на дейността му от МЗ, обединяване на всички институти и центрове за спешна помощ и т.н. От всички идеи добра вероятно се оказа само последната. Въпреки че предложенията предизвикаха недоволство в сектора и оставки, редакцията им беше минимална. ИАЛ и ЦАР ще запазят самостоятелността си, но и към момента опасността РЗИ да бъдат преструктурирани и обезсилени в дирекции към МЗ е налице, а системата на РКМЕ също няма да е същата занапред. Проблемът в това, че по този начин МЗ централизира власт, дейности и функции, за които няма доказателства, че се извършват по-добре, отколкото това се случва в момента.

Управленската програма

След като здравният министър обяви намеренията си за развитие на здравеопазването преди повече от два месеца, преди дни се появи и управленската програма на правителството, която се очакваше да ги поясни. Вместо това обаче тя повдига някои въпроси. Основната посока на промени, която декларира здравният министър от встъпването си в длъжност и досега, бе развитие на профилактиката и извънболничната помощ за сметка на болничната. От управленската програма обаче става ясно, че това няма да се състои, тъй като този приоритет няма как да се реализира с мерките, които са посочени към момента. В документа не се предвижда преструктуриране на болниците в страната. В него е заложено да се разработи електронна Национална здравна карта, както и да се ограничи разкриването на нови дейности и филиали на клиниките, но не и да се извърши преструктуриране на настоящата мрежа, която е прекалена гъста за страната ни. В тази посока се залага единствено и само да се направи "анализиране на нагласите на населението за трансформиране на неефективни лечебни заведения за болнична помощ за активно лечение в лечебни заведения за долекуване, продължително лечение и палиативни грижи". Това означава, че властите нямат намерение да затварят ненужни болници, а евентуално да поограничат откриването на нови клиники, което не е достатъчно, за да нормализира болничния пазар и да доведе до предлагане на качествени медицински услуги поради липсата на достатъчно персонал и пациенти за сегашния брой болници.
Още по-лошото е, че в управленската програма се предвижда създаване на възможност болниците "да започнат да извършват медико-диагностични дейности и консултации без необходимост от хоспитализация". Казано на прост език, това означава, че се предвижда разширяване функциите на болниците, което поставя един сериозен въпрос - как ще ограничаваме дейността им, след като всъщност я разширяваме. Че подобен вид политика не работи, вече доказа и реалният живот - пример за това са амбулаторните и клинични процедури, с които болниците трябваше да ограничат хоспитализациите, като лекуват пациентите си в рамките на деня. Данните на здравната каса са категорични - лечебните заведения веднъж лекуват пациентите по процедури, а след това ги приемат по клинични пътеки. А занапред, с делегирането на диагностика и консултации от извънболничната помощ в болничната, лечебните заведения ще получат възможност за още финансиране и стимул за развитие. Но докато болничната хегемония продължава да се увеличава, България няма как да има нормална здравна система.
В този смисъл всички обещания за по-добро здравеопазване - детско, регионално, или за намаляване на доплащането, каквито са заложени като приоритети в управленската програма, ще останат само на думи. Без ефект ще са и останалите мерки, сред които има доста добри предложения, като намаляване на ножицата между заплатите на лекарите и медицинските сестри на 30%, обвързване на броя лекари с минималния брой медицински специалисти в зависимост от броя на заетите легла, разработване на критерии за качество при оказването на медицинските грижи и обвързването им с оценката на риска, провеждане на търгове за лекарства и медицински изделия и апаратура за всички болници, обвързване на резултатите за качество с финансирането на лечебните заведения, разгръщане на мрежа от амбулатории за първична помощ в малки населени места и отдалечени райони и много други.

В заключение

Сто дни определено не са достатъчно време, за да покаже една власт всичко, на което е способна и да представи всички рамки и проекти на промените, които предвижда в един сектор, особено, ако той се нуждае от пълно пренареждане, какъвто е случаят със здравеопазването. Определено обаче 100 дни стигат, за да може, която и да е власт, да се изложи, както направи ПБ в здравеопазването - арогантно, под пагон.