Съдебната ни медицина изостава с десетилетия

Едва 60-65 специалисти по съдебна медицина крепят правосъдието у нас, а интересът към нея от младите колеги е незначителен, казва д-р Владимир Владов

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

- Съдебните лекари в страната сме 60-65 души, като немалка част са в предпенсионна или пенсионна възраст. Съсловието застарява, а се счита, че за нормалното функциониране на специалността, което пряко се отразява и върху правосъдието, са необходими между 160 и 180 специалисти за цялата страна.

- Защо се стигна дотук?

- От една страна е слабият интерес сред младите медици. Условията на труд в повечето морги в страната са неприятни, а техниката и оборудването са изключително остарели. В същото време малкият брой съдебни лекари води до прекомерно натоварване на заетите в момента. Това са проблеми, трупани с десетилетия. От друга страна, отделенията по съдебна медицина са базирани в болниците, а те са търговски дружества. Звена като съдебната медицина не носят печалба за лечебните заведения и съответно те нямат интерес да инвестират в тях. В същото време съдебната медицина има висока социална значимост, законът охранява всяка човешка личност от зачатието, раждането до последния ѝ дъх и изчезването на тленните останки. Затова при каквото и да е насилие, придружено с телесно увреждане, извършено виновно се назначават съдебномедицински експертизи. Всичко това води до претоварване на колегите, които не могат своевременно да поемат случаите и да изготвят становищата си, а това бави и самите дела.

- Колко време средно се бави такъв документ?

- Зависи от експертизата. Някои се изготвят бързо, ако не изискват допълнителни лабораторни, ДНК или химически и други изследвания. Такива лаборатории няма във всяка областна болница, а и това е икономически необосновано. Те са базирани в катедрите по съдебна медицина, в някои специализирани болници и в Института по криминалистика и криминология и неговите филиали. Когато се налагат подобни изследвания, резултатите от тях са от съществено значение и се налага да бъдат изчакани, преди да се оформи окончателното заключение. Има и тежки дела, по които се назначават експертни комисии от няколко специалисти от различни области, при които събирането на експертите, предвид индивидуалните ангажименти на всеки от тях, се осъществява трудно. Нерядко се изисква провеждане на редица допълнителни изследвания (лабораторни, образни и др.) и всичко това бави експертизата, а съответно - и делото.
Тъй като съдебните лекари сме малцина, често се налага да искаме помощ от колеги от съседни области, когато някой е в отпуск или при тежки инциденти като ПТП или масови бедствия. Неотдавна при тежка катастрофа с трима загинали на магистралата близо до Шумен дойде на помощ колега от Варна. Имало е случаи, в които и аз отивам да помагам в съседна област.

- Какви са изискванията на медицинския стандарт за съдебната медицина?

- Стандартът е отскоро и в него има доста несъвършенства. Смятам, че Българското дружество по съдебна медицина обмисля обжалване на някои от критериите. Ново в него е изискването за пълно дигитално регистриране, документиране и архивиране на всички експертизи, както и да се правят снимки на всички етапи от аутопсията, при външния и при вътрешния оглед, също и заснемане на травмите при експертизи на живи лица. Все пак при толкова малко работещи и тези нови технически изисквания допълнително бавят експертизите. В медицинския стандарт има и нови изисквания за вземане на биологичен материал за ДНК, както и към специализираните лаборатории, за които споменах.

– Да се върнем към темата за младите. Какво би привлякло интереса им към тази специалност?

– Специализантите са изключително малко. В цяла Североизточна България имаме само един специализант и той е в област Търговище. Но независимо от това работата не е спирала. Работата си върви, но по трудния начин, защото няма кадрова обезпеченост, а материално-техническата база е остаряла. През май тази година в София се проведе 24-ият Световен конгрес на Международната асоциация по съдебноекспертни науки (IAFS 2026), който събра световния елит в тази наука. Стана ми много тъжно, защото видях колко е напреднала съвременната съдебна медицина по света, докато ние изоставаме на някои места с десетилетия.

- Според Вас какъв е изходът?

- В момента системата е такава, че ние не носим достатъчно приходи на болниците. Да, съдебномедицинските удостоверения са платени. Да, според Наредба 2 възложителят на експертизите - полицията, плаща на болницата преки разходи за консумативи като престилки, калцуни, ръкавици. Да, от няколко години МЗ отпуска целеви средства на болниците за нуждите на съдебната медицина, но и те са крайно оскъдни. С тях в нашата болница направихме някои належащи ремонти, миналата година бяха 4 хиляди лева - микроскоп ли да купиш, софтуера ли да надградиш? Средствата от всичките изброени източници не могат да покрият разходите за структурата ни. Накратко, дейността ни е недофинансирана, непривлекателна и недостатъчно платена. Докато не се преодолеят трупаните с години проблеми, трудно ще привлечем млади хора и ще им предложим кариерно развитие.

– Каква е ситуацията в област Шумен?

– Зачестяват случаите на домашно насилие, молбите за съдебномедицински удостоверения след съседски свади, опитите за самоубийство. По лично желание или по постановление на разследващите органи до юли са освидетелствани 167 души, докато за цялата 2025 г. бяха 274. Подобно е положението и с аутопсиите - досега са 32, а за цялата минала година бяха 75. Скоропостижните смъртни случаи през тази година са 11, петима са загинали при пътнотранспортни произшествия и още толкова при нещастни случаи като удавяния, пожари, измръзвания в студените месеци. За сравнение, през миналата година те бяха 43, предимно на самотноживеещи възрастни хора с хронични заболявания, които не са посещавали редовно личен лекар. Забелязвам, че зачестяват и молбите за медицински удостоверения след семейни скандали и битови конфликти между съседи, прераснали във физическа разправа. Немалък проблем - и това не се отнася само за област Шумен, е смъртта на скитници, самотноживеещи, здравнонеосигурени и хора без личен лекар. Лекарят от Спешна помощ само констатира смъртта, но здравният статус на тези хора е абсолютно неизвестен. И въпреки че няма данни за престъпление или насилствена смърт, в повечето случаи се образува досъдебно производство. То не може да бъде приключено без съдебномедицинска експертиза, което отново пренасочва случая към съдебния лекар.