Над 41 млн. евро за борба с наркотиците

Средствата са предвидени за близо петгодишен период според новия проект за стратегия на МЗ

За дейности по ограничаване на търсенето

са заложени 39 050 770 евро общо до 2030 г. Предвидени са две национални превантивни програми. Едната е за 5-7 клас, за която са заделени за целия период 87 430 евро, а другата е за 8-11 клас със същата сума. В първата се предвижда да бъдат обхванати годишно по 7 хиляди ученици, а за целия период - 35 хиляди. Във втората програма се предвижда да се обхванат общо 40 хиляди подрастващи.

За разработване и прилагане на ефективни програми

за селективна и индикативна превенция, базирани на добри европейски стандарти са планирани общо 266 940 евро за периода от 2026 до 2030 г. За подкрепа на проекти по Програма "Спорт за деца в риск" са заложени 173 850 евро за целя период, като се предвижда те да бъдат разпределени в общо 50 проекта за петте години да достигнат до 1000 деца. За петте години са заложени 7160 евро за разработване и прилагане на програми и дейности в местата за лишаване от свобода.

За програми да родители са планирани

са 117 100 евро за целия период. За оценка на ефективността на превантивните програми и анализ на резултатите от дейността са планирани обща 14 830 евро, като е предвидено ежегодно мониториране на
програмите по Наредба 6 от 11 април 2014 г. за условията и реда за осъществяване на програми за превенция на употребата на наркотични вещества.

Сериозна сума от 16 735 710 евро

е заложена за ограничаване на търсенето на наркотични и нови психоактивни вещества чрез обхващане и включване в образователната система.

Статистиката, на която е стъпил проектът за стратегия е обезпокоително. Около 9,5% от българското население на възраст 15–64 г. е употребявало незаконно наркотично вещество поне веднъж в живота си, като младите (15–34-годишни) представляват близо 2/3 от всички, вземали някакъв вид дрога.

Най-масово ползваните вещества

са няколко. Канабисът е първенец - 8,7% от общото население са го вземали, и е най-разпространен сред учениците в 8–12 клас. Стимулантите са втората най-разпространена група - амфетамини (2,2%), кокаин (2,0%), екстази (1,3%), като се отчита лек ръст при употребата им сред младежите.

Наблюдава се траен спад в употребата на хероин

за сметка на нарастване на употребата на стимуланти, синтетични канабиноиди и метадон. Високорисковата употреба се оценява на над 31 000 души в страната, от които около 10 000 души са инжекционно употребяващи.

Нови психоактивни вещества или ПАВ/„Дизайнерски дроги". От учениците в 8–12 клас 2,8% са опитвали синтетични канабиноиди (често под формата на смеси за пушене, закупени онлайн или чрез пощенски пратки).
Нарастваща е заплахата от фентанилови derivatives с констатирани смъртни случаи, което налага засилени контролни и превантивни мерки. Делът на новорегистрираните с ХИВ, инфектирани при инжекционна употреба на наркотици, бележи ръст — от 5,5% през 2022 г. до 9,1% през 2023 г.

Регистрират се 20–24 смъртни случая годишно 

в следствие на свръхдоза/употреба, което е значително по-малко спрямо нивата от 2007–2008 г. (над 50–70 случая), но проследяването и превенцията остават ключови.

Сред предизвикателствата пред здравната система

е недостигът на програми за подрастващи (под 18 г.). В това отношение Стратегията отчита изключително ограничен капацитет - в цялата страна функционират само две специализирани програми за психосоциална рехабилитация на непълнолетни. Освен това, ограничени са възможностите за хоспитализация и лечение в детско-юношеските психиатрични клиники.

Пациентите плащат сами

около 2/3 от програмите за поддържащо лечение (с метадон/субоксон), което води до прекъсване на лечението поради финансови затруднения. Отчита е си неравномерно разпределение на базите за лечение и рехабилитация извън големите градски центрове. Отбелязва се и криза в програмите за намаляване на вредите - действат едва 4 програми в цялата страна, като редица опитни НПО преустановиха дейност поради липса на устойчиво държавно финансиране.

Стратегически фокус и нови подходи

предвижда документът за 2026–2030 г., като Стратегията залага на интегриран, основан на доказателства подход за преодоляване на съществуващите празнини. Предвижда се разширяване на превенцията чрез пълно покритие чрез Националните програми за универсална превенция в училище (за 5–7 клас и 8–11 клас), управлявани от Общинските съвети по наркотични вещества (ОбСНВ) и ПИЦ. Друг акцент е разработване на нови национални програми за родители (универсална и индикативна превенция). Планира се развитие на дигитални здравни услуги - внедряване на интернет базирани платформи, онлайн консултиране и мобилни приложения за ранно откриване, подкрепа на младежи и консултиране на близки.

Мултидисциплинарно лечение

чрез създаване на стандартизирани клинични пътеки/програми за полисубстанциална употреба (комбиниране на лекарства, алкохол и нови ПАВ). Предвидено е подобрение на връзката "лечение – рехабилитация – трудова реинтеграция".