ВКС отново разрешава промяна на пола в личните документи

Върховният касационен съд (ВКС) започна отново да допуска промяна на данните за пола и имената в актовете за гражданско състояние на транссексуални лица. С това бе поставен край на 6-годишен период на блокирани и отхвърляни молби, след като през 2026 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе със задължително за българските съдилища решение.

 

Хронологията на казуса

 

от биологичния пол до европейското право - през последните години правната рамка у нас претърпя няколко ключови обрата:
През 2021 г. Конституционният съд прие, че понятието „пол" в Конституцията се разбира само в биологичния си смисъл, като ограничи правната промяна единствено до интерсексуалните лица (родени с неопределени или смесени полови белези).
През 2023 г. с тълкувателно решение Върховният съд обяви, че поради липса на изричен закон юридическата промяна на пола за транссексуални е недопустима.
През март тази година Решение на Съда в Люксембург постанови, че практиката на националните съдилища да отказват корекция на личните данни на транссексуални лица противоречи на правото на ЕС и правата на човека. СЕС подчерта, че решенията на националните конституционни съдилища не могат да бъдат пречка пред прилагането на европейските норми.

 

С новите си решения ВКС се връща към утвърдената

 

си практика, според която основателността на всяка молба за промяна на пола се оценява въз основа на два основни критерия. Първият е медицински - доказване на състояние на транссексуалност (полова дисфория/несъответствие) чрез комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. Другият е юридически и социален - доказване на сериозно, трайно и непоколебимо решение за социална и психична реализация в избраната полова роля. Важно за медицинската практика е, че съдът изрично подчертава, че признаването на половата идентичност не може да бъде conditioned/обусловено от изискване за преминаване през инвазивни или нежелани от лицето хирургични операции за корекция на пола.

 

В мотивите си магистратите посочват

 

че правото на неприкосновеност на личния живот (защитено от чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 7 от Хартата на основните права на ЕС) включва сексуалната и половата идентификация. Отказът да се признае социалната идентичност на хора, които трайно живеят в друг пол, се определя като неравно третиране и нарушаване на човешкото достойнство - фундамент на съвременната медицина и право.