Където надеждата посреща всеки, прекрачил прага ѝ
Преди всичко, това е една от първите три граждански болници у нас
след Русе и Плевен. В дъното на идеята не са само реформите в Османската империя по онова време, но и личната инициатива на напредничавия Мидхат паша - валия на Дунавския вилает по онова време. Знаел е, че за да има живот в едно общество, необходими са две неща - образование и здравеопазване. Не ви ли се струва, че кореспондира с нашето съвремие?
"Дойде време здравето на хората да стане отговорност на държавата.jpg)
а не да се оставя единствено на милосърдието на църквата или джамията", пише Мидхат паша. През 1866 г. идва ред, както пише валията, на Хаджиоглу Пазарджик (едно от старите имена на Добрич-б.а.). Новината е оповестена във вестник "Дунавъ" на 24 юли 1866 г. Избрано е място за градежа по европейски модел - в покрайнините на града, но близо до водоизточник и с хубава гледка. И стоежът започва веднага. Всеки в града помага - заможните с пари или дарения на вар, греди, бедните - с доброволния си труд, жените носят вода и храна на работещите, децата подават камъни, старците дават ценни съвети...
"Защото всеки знаеше какво означава да си болен
и да търсиш надежда. Така камък по камък, дъска по дъска Хаджиоглу Пазарджик издигна своята първа болница. И аз вярвах, че тя ще бъде място, където надеждата посреща всеки, прекрачил прага й", пише каймакаминът на града Тефик ефенди. Според него това не е просто сграда, а духът на обединението.
Болница за всички, а лечението - безплатно
Така са положени основите на лечебното заведение, което, между другото, и до ден днешен е на същия терен. Тогава то е доста далеч от съвременните представи за болница, но градът и околностите вече имат своя болница. Основната сграда е тази с болничните легла, а в съседни малки постройки са аптеката, готварницата, както наричат кухнята.
Първият дипломиран лекар
който е и единствен по онова време, е д-р Абдуллах ефенди и идва в града през 1870 г. Четири години дотогава болницата е обслужвана от фелдшери.
Първата жена лекар
в града идва през 1886 г. - д-р Елисавета Левентон. Налага й се да свикне с недоверчивите мъжки погледи, но и се радва на облекчението в очите на жените.
Онези малки, набързо издигнати постройки скоро отесняват.
И през 1911 г. започва строежът на нова болница
Но Първата световна война и най-вече румънската окупация на Южна Добруджа, променят и живота на болницата в град Базарджик (едно от старите имена на Добрич-б.а.), като в нея остава отново само един лекар, а самото заведение е докарано до пълен упадък. Все пак, жилава, болницата стъпва на краката си.
Първото отделение за заразноболни
е обособено по време на епидемията от коремен тиф. То е в сграда на градския разсадник, където се отделят две стаи с по 60 легла. Дотогава легло да легло са болни от грип, коремен тиф, краста...
През 1926 г. румънската власт започва строеж на нова болница със 115 легла на съседен парцел, а три години по-късно нуждата вика на живот и първия в града диспансер.
.jpg)
Румънската власт нарежда целият болничен инвентар да бъде изнесен
от града само за три дни след подписването на Крайовската спогодба. Сграда остава празна до стени и зидани печки. За жалост, от това време няма и ни един документ, нито е позволен достъп на изследователите до болничните архиви, които навярно са някъде в съседна Румъния.
Българските здравни власти са изправени пред ново предизвикателство - прииждащите хиляди заселници от Северна Добруджа. В медицинските пунктове по границата се извършват профилактични прегледи на преселниците, организира се изолацията на заразноболните.
Към края на Втората световна война
болницата разполага със 7 лекари, 2 аптекарки, по 1 акушерка и милосърдна сестра, 4 самарянки11 болногледачки и неголям технически персонал - общо 38 души.
"Дали хората извън тези стени знаят какво означава 1 ампула морфин
когато болката не може да бъде изтърпяна... ", пише в спомените си тогавашната управителка на болничната аптека Люба Пеева. А писарят Димо Кръстев ред по ред, цифра след цифра изписва близо 44 хил. амбулаторни прегледа и 8255 хоспитализирани за година.
"Всички говореха за войските, за промените, за бъдещето
а аз броях... Не пушките, не знамената, а спасените", пише в спомените си Кръстев.
През септември 1944 г. управителят издава заповед за денонощно дежурство на лекарите. Болницата започва да се разраства. Въпреки това сградите й, повечето пригодени, са разпръснати кажи-речи в целия град, а помежду им сняг и кал до глезените. "Ние всеки ден бродехме в кал и мизерия, за да стигнем от едно отделение до друго, за да си видим болните в нашия град", пише в документ от онова време. Напрежение, на което не издържат мнозина от персонала и напускат, а оставащите започват да обучават новите от нулата.
В новата сграда започват работа.jpg)
през 1961 г. Но един от най-големите здравни обекти на Североизтока е пуснатият през 1986 г. в експлоатация - ултрамодерен хирургичен блок, в чието изграждане участват над 12 хил. души. Изключително мащабен проект, целият строителен ресурс на Толбухински окръг е съсредоточен в този обект и изграждането му завършва само за година. Към строителството му се пристъпва почти веднага, след като тогавашният ръководител на болницата - проф. Енчо Калчев заявява на първия секретар на Окръжния комитет на БКП - Димитър Димитров, че "леглата вече не стигат, трябва нова сграда, не може повече така". Интересното в проекта е, че снабдяването става в сутерена, без да се влиза в лечебната част.
Използван е тунел под жп-линията
който свързва новата сграда със стопанския двор от другата страна на релсовия път. Там остават "Бърза помощ", сервизни дейности, както и прането. В огромната стерилизационна, която работи 24/7 идва пране и посуда от всички лечебни заведения не само на Толбухински окръг, а почти на цяла Североизточна България. Има 4 вида захранвания: ток, газ, мазут и обикновен нефт, за да не спира работа. Лентата на новата болница прерязва акад. Атанас Малеев зам.-министър на здравеопазването и точно в деня на откриването й, 20-годишна служителка от автокомбината ражда второто си дете - Мария, която е първото бебе, вписано в регистъра на новата болница. През 1973 г. тук се ражда и 100-хилядният толбухинец.
.jpg)
Земетресението през март 1977 г.
заварва проф. Калчев над операционната маса. Лампата се разклаща и ако падне, може да смаже всички. И пациента. Хирургът продължава - това е вторична операция на дете в много тежко положение. След много години на една бензиностанция вижда млад мъж и го чува да иска от касиерката "най-хубавия шоколад", след което го дава на професора. Оказва се детето от 4 март 1977 г., което в 21.20 ч. е било на операционната маса.
Водещ токсикологичен център
става Толбухинската болница, след като доц. д-р Ташо Ташев въвежда система с антидоти и създава справочник за поведение при отравяния. Болницата домакинства Републиканска конференция по клинична токсикология, Първа републиканска конференция на средните медицински кадри по по клинична токсикология, Симпозиум по усложнения на захарния диабет.
Реформата заварва на на директорския стол
д-р Жанина Калинкова. Добре познато име на здравните журналисти от началото на новото хилядолетие. Партньорството с швейцарската кантонална болница в Шафхаузен води Добричката към европейски модел на работа. Около 150 лекари и сестри преминават обучение в Швейцария. А когато се въвежда националният стандарт за вътреболнични инфекции, Добрич отдавна е подготвен...
Но никой не е подготвен за КОВИД-19
Отделят му последния VIII етаж на болницата. Новосформираното отделение смело и сърцато поема младият пулмолог д-р Деница Божидарова, току-що прекарала КОВИД..jpg)
Приказка в детското отделение
е създало партньорството с фондация "За доброто" по добре известния проект "Светулка". Както едно време старите добричлии са построили първата болница, така деца са помагали сега за ремонта детското отделение. Д-р Желязков с умиление, но и с гордост си спомня един първокласник, който дошъл с порцелановата си касичка и я счупил в пода, за да дари всичките си спестявания за ремонта... Сега, когато на IV етаж асансьорът спре, човек влиза в свят на приказки, а детският кът кара малките пациенти почти да забравят защо са тук. Всяка болнична стая е с индивидуален сервиз, с телевизор, с легло за придружител...
Обновеното спешно отделение
работи от средата на 2022 г. Реновирането, продължило около година, е по проекта за модернизация на спешната помощ с финансиране по Оперативната програма "Региони в растеж".
Трудно се побират 160 години в кратък разказ.
Но настоящият директор на МБАЛ-Добрич - д-р Георги Желязков, се опитва да го стори за читателите на clinica.bg в продължение на няколко часа. И те не са достатъчни. Днес тук работят около 550 души, от които близо 140 са лекари. Много от работещите са посветили фамилната си история на медицината. Самият д-р Желязков е син на лекари, съпругата му е педиатър. Докато е подготвян документалният материал за книгата "Болница Добрич - история в истории", ортопедът "открива" акушерката, която го е изродила. Тук е пълно с подобни истории.
За 160 години няма ден, в който болницата да не е работила
И днес МБАЛ-Добрич е на терена на първата болница, която е създадена като "болница за бедни и преселници".
В момента в двора на лечебното заведение е подредена своеобразна фотоизложба на открито, която разказва новата история на болницата. В края на месеца всяко от паната ще бъде разположено пред съответното отделение в сградата. На входа на ДКЦ-то е отделен малък кът със стара апаратура, а някои от устройствата все още работят. Аптекарският шкаф е истинска антика на над 100 години.
В центъра на комплекса между няколкото сгради на болницата е и параклисът "Св. Екатерина". Там е и плочата, която отдава почит на медиците, които отне КОВИД-19.
Завръщането на медицинското образование
Тези дни добричлии бяха зарадвани, че в града им се разкрива Медицински колеж, в който ще бъдат обучавани медицински сестри. Основаването му е коствало 4 години митарстване по институции, в момента се чака одобрението на Народното събрание. |
УМБАЛ „Свети Георги“ стана на 145 години
Прототип на съвременните болници е в Одрин
Külliye Sultan Bayezid II е един от първите комплекси, в които е заложен холистичния подход в медицината, а появата му изпреварва Запада
Червенокръстци ни научили да се къпем
Пирогов наследил болницата на Червения кръст
