Край на „живачните“ пломби
Денталната амалгама
популярна като „сива" или „черна" пломба, се използва в зъболечението от десетилетия поради своята здравина и ниска цена. Тя обаче представлява сплав, която съдържа около 50% течен живак – силно токсичен тежък метал, поради което се спира прилагането й, освен в случаите когато специфични медицински състояния на пациентите налагат това ( (например при доказани тежки алергии към алтернативните композитни материали/фотополимери).). Макар и в твърдо състояние пломбите да се считат за сравнително стабилни, рискът от отделяне на живачни пари при поставяне, изтриване, премахване или изхвърляне на дентални отпадъци крие дългосрочни рискове както за пациентите и денталните специалисти, така и за природата. Прекратява се използването й, като процесът на фазиране започва в съответствие с европейските регламенти.
Не е необходимо да бързате да подменяте старите си амалгамени пломби, ако те са здрави. Подмяната им крие по-голям риск от вдишване на живачни пари по време на изпилването. Промяната засяга главно поставянето на нови пломби и по-безопасното управление на денталните отпадъци в кабинетите.
Държавата свива максимално присъствието на метала
в обществото чрез строг контрол и лимитиране на вноса, износа и производството на всякакви продукти с негово участие. Освен ограничаването на живака в зъболечението, правителственото решение въвежда и други ключови промени, свързани с потребителската безопасност:
Край на неясните етикети
като се въвеждат по-строги изисквания за етикетиране на битовата и промишлената химия. Потребителите ще получават по-ясна и разбираема информация за продукти, които съдържат ендокринни разрушители (вещества, увреждащи хормоналната ни система) или невротоксини.
Изясняват се правилата за реклама и продажба
на химични смеси в интернет, за да се избегне подвеждането на купувачите.
С промените в закона се определя и нов специализиран Токсикологичен център в България, който ще бъде пряко свързан с платформата на Европейската агенция по химикали (ECHA). Това е огромна стъпка напред за спешната медицина у нас. При инцидентно отравяне (особено при деца, погълнали битови препарати), лекарите в спешните центрове ще имат незабавен, секунден достъп до пълния и точен състав на опасния продукт, за да приложат най-подходящия антидот и лечение.
ЕК одобри 1,82 млрд евро по искане на България
Всеки 2-ри определя здравето си като добро
АМР се увеличава заради безконтролните антибиотици
БЛС се обяви за контрол върху НЗОК
Още 49,2 млн. евро за здравнонеосигурените
Автоматизирането на ТЕЛК решенията е рисково
Стига подмяна на понятията и удобни тези
Правителството прие бюджетите на НЗОК и ДОО
В България има среда за откривателство
