Депутатите приеха на първо четене бюджета на ДОО

Парламентът прие на първо четене законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. със 131 гласа "за", 70 "против" и без "въздържал се". Проектът беше подкрепен от "Прогресивна България" и ДПС, докато против гласуваха депутатите от ГЕРБ-СДС, "Демократична България", "Продължаваме промяната" и "Възраждане". По предложение на народните представители срокът за правене на предложения между първо и второ четене беше намален на пет дни.

 

Финансови параметри и разходи за пенсии

Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е заложен на 15,265 млрд. евро. За покриване на недостига в системата е предвиден трансфер от централния бюджет в размер на 6,745 млрд. евро. Като процент от общите разходи на ДОО, този дефицит намалява до 42,5% (спрямо 42,7% през предходната година). За изплащане на всички видове пенсии и добавки са заделени 13,503 млрд. евро – с 1,179 млрд. евро повече спрямо 2025 г.

Очаква се средният брой на пенсионерите за годината да нарасне до около 2 070 700 души.

Прогнозира се средната пенсия да достигне 543 евро, което е ръст от 45 евро (9%) спрямо 2025 г. Според разчетите този ръст е близо два пъти по-висок от очакваната средногодишна инфлация, което ще повиши покупателната способност на пенсионерите.

 

Промени в осигуряването (от 1 август 2026 г.

Значителна част от дебатите в пленарната зала се фокусираха върху планираните реформи в осигурителния модел. Сред тях бе минималният осигурителен доход, който за самоосигуряващите се става 620,20 евро, изравнявайки се с минималната заплата за 2026 г. Предвижда се и увеличение на минималните прагове за определени икономически дейности.

 

Максималният осигурителен доход се повишава 

 

от 2111 евро на 2300 евро за всички осигурени. Служителите по Закона за държавния служител и заетите в съдебната власт вече ще плащат лични осигурителни вноски. Съотношението между осигурител и осигурен се определя на 80:20, а от 1 януари 2027 г. ще се изравни с останалите работещи на 60:40.

 

Дебати и критики от опозицията

бяха отправени към въвеждането на лични осигуровки за държавните служители, както и към липсата на увеличение на обезщетенията за майчинство и за безработица.

В отговор министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова подчерта, че бюджетът гарантира в пълен обхват социалните права на хората и осигурява редовното изплащане на всички плащания (пенсии, болнични и обезщетения), предпазвайки най-уязвимите групи в настоящата финансова ситуация.

 

„Министерството би искало по-ускорено развитие 

 

на политиките за майките и безработните, но за тази година това са финансовите възможности на държавата. Ако искаме веднага да увеличим пенсиите под линията на бедност, това означава веднага да вдигнем данъците – ход, за който няма съгласие в залата", обясни министърът. Тя допълни, че актуализирането на минималните осигурителни прагове не е правено от близо 10 години и стъпката цели изсветляване на икономиката и по-висока социална сигурност, без да натоварва тежко бизнеса и работещите.

 

Затягане на контрола върху инвалидните пенсии

се предвижда и с проектобюджета се прави и първа стъпка към засилване на контрола над ТЕЛК решенията. Чрез промени в Закона за здравето служителите на Националния осигурителен институт (НОИ) ще получат директен достъп до електронните здравни досиета на пациентите. По този начин ще може да се проверява цялата медицинска история, въз основа на която са издадени решенията за намалена работоспособност или вид и степен на увреждане.