Рестарт за оздравителните училища в страната

Антистресовите програми са една от формите за терапия в климатолечението, следва да ги развиваме, казва Валентин Атанасов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Имаме ресурс. Имаме огромен потенциал и голям натрупан опит в годините назад в използването на този ресурс. Благодарение на факта, че преди 30 години климатолечението и формите на климатотерапия, прилагани тогава в България бяха много добри. Традиция в тях има не само от времето на социализма, но много по-рано. Още в древни времена траките и римляните са използвали за лечение не само минералната вода по нашите земи, но и климатичните дадености на съответните райони, някои от които днес познаваме като курортни селища. Този ресурс обхваща близо 90 обявени климатични зони – морски и планински курорти, от национално и местно значение. Те са обнародвани в списъка на курортите на България в Държавен вестник още през 2012 година. Разполагаме с всичко това, но то не се управлява и използва по правилния и нужен начин, тъй като все още това, което е необходимо да се направи, за съжаление, не се прави.

- Какво не се прави?

- Българската асоциация за климатолечение и здравен туризъм е представителната организация не само в сферата на климатолечението, но и на климатичните курорти. Тя е създадена точно с цел позноването на тяхното природно и съпътстващо богатство както на климатолечението, така и на здравния туризъм. Вече повече от пет години полагаме усилия това да се разбере и да се развива, но за съжаление не намираме особена подкрепа от Министерството на туризма. За разлика обаче, я имаме от Министерството на здравеопазването. По отношение на здравеопазването нещата са поставени по утвърден начин както в болничната, така и в извънболничната помощ. Имам предвид санаториумите в България, които имат много добър ресурс. Такива са тези в Сандански, Котел, Трявна и още много други места, включително и на Черноморието. Колкото до здравния туризъм, потенциалът, който има страната ни, беше игнориран. Срещнахме много пречки, включително и за признаване на климатолечението като част от здравния туризъм. Положихме доста усилия, за да разбере бившият екип на Министерството на туризма за какво става дума и най-сетне климатолеченето беше признато. Много разчитаме на сегашния му екип, в който има и представители на предишния, но най-вече на министър Илин Димитров, като на човек, познаващ много добре бранша, но и на всичко случвало се в работата на министерството досега. Много се надявам, че вече нещата ще бъдат насочени към устойчиви и успешни практики, както и креативни решения, носещи реални ползи за здравния туризъм и представящи страната ни добре в изключително конкуретната среда на съседните и останалите европейски държави. Много са ни необходими нови, слогани, които да привличат чужденците тук с по-добрите климатични условия на страната ни именно в цел здравен и рекреативен туризъм. Например, 2-милионна Словения прозря потенциала на същият фактор - климата, без да имат подобни сертифицирани като климатични курорти,но с природни дадености и излезе със слогана „Избягайте от жегите на Европа и елате при нас на хладно, в Словения"през миналото лято. Едно такова послание ни повече, ни по-малко е работещо решение особено сега, когато отчитаме негативите на климатичните промени. Време е и нашата България да излезе с нова форма на туризъм в тази посока ,а именно това,което предлагаме от над две години - Климатичен туризъм,в Климатичните Курорти на България. Ние имаме богати възможности и най-вече можем да правим комбинации от тях, които можем да използваме с здравни туристически пакети, като ги комбинираме море , планина, минерални извори. Това неизбежно ще донесе ползи на местните хора в социален и финансов аспект.

- През 2025 г., бившият министър на туризма Мирослав Боршош инициира създаването на работна група за изработване на стандарт по медицински туризъм. Какво би решил един стандарт, на какво би помогнал и на какво попречил?

- При наличието на работна група за здравен туризъм, да се прави друга, свързана с медицинския, за мен е излишно. Аз се изненадвам, че въобще говорим за такъв стандарт при положение, че всички специалисти, заети в лечението – ортопеди – травматологи, неврологи, физикални терапевти и прочие, а те са заети и в здравния и медицински туризъм, работят по утвърдени и приети вече стандарти за своите специалности. Още един стандарт, не би променил с нищо вече наличните. Затова смятам, че е напълно излишен. По-скоро трябва да се замислим, че за изпълнението на тези стандарти в България лекарите , медицинските сестри и рехабилитатори са много малко, а в същото време страната ни е с най-много болници на глава от населението. Това също е пречка за развитието на медицинския туризъм при положение, че съседна Турция е лидер в това отношение през последните десетина години. Основното, за да бъде лицензиран един медицински център по европейските и световни критерии за медицински туризъм, следва да има достатъчно специалисти и медицински сестри – нещо, което е трудноосъществимо у нас.

- В миналото имаше т. нар. оздравителни училища. Възможна ли е тази практика и сега? Какъв е опитът в това отношение в останалите европейски страни?

- В миналото те бяха значителен и много добре приет от обществото дял в сектор образование. И досега много хора, които са учили в тях са благодарни, защото освен образование са получили и здраве. Вече има кметове, заявяващи намерения да ги възстановят в своите общини, тъй като са убедени от тяхната полза. Такива желания вече споделиха от кметство Китен, където оздравително училище е имало в миналото, от община Ракитово, обявена за климатичен планински курорт, както и от други места. Тези климатично-оздравителни училища биха могли да бъдат рестартирани, та дори и това първоначално да е под формата на летни лагери за възстановяване. Това е огромен потенциал за страната ни, който обаче не се използва, та дори само за превенция на здравето на деца и хора, живеещи в среда с високо мазърсяване на въздуха и в контакт с вредни вещетва.

- Биха ли могли да се развиват и у нас т. нар. антистресови програми в условията точно на здравния туризъм?

- Антистресовите програми са една от формите за терапия в климатолечението особено за хора, работещи високорискови професии – учители, полицаи, лекари, медицински сестри, пожарникари и други. Следва да ги развиваме. Благоприятното влияние на климата върху нервната и сърдечно-съдовата системи е медицински доказан факт. Ето защо ресурсът на климатичните курорти трябва също да се използва и в тази посока. В чужбина антистресовите програми вече са широко застъпени. Те би трябвало да се прилагат целево и да носят много добър имидж на сраната ни. Имаме огромен потенциал. Просто трябва да го използваме.

- Трите очаквания от новото правителство?

- Заявеното преди изборите да стане факт, за да се измъкне България от водовъртежа, който досега я теглеше надолу. Да има предвидимост за всички сектори не само за туризма и в частност климатолечението и здравния туризъм, а наистина за всички. И съвсем не на последно място оттук нататък да се обърне внимание на истински устойчивите решения, както и да се даде път за реализация на креативните идеи с поглед не само до утре и в рамките на някоя европейска програма,мандата, но в дългосрочен план.