медицина

Не променяйте сами лекарствата за сърце в жегите, рискът от инфаркт расте

01-07-2026 12:00

Кардиологът от УМБАЛ Бургас д-р Кристиан Атанасов за скритите опасности на високите температури, баланса на течности и критичните грешки в терапията

Не променяйте сами лекарствата за сърце в жегите, рискът от инфаркт расте

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

Високите летни температури подлагат сърдечно-съдовата система на сериозен стрес. Какво прави с организма ни обезводняването в жегите? Ами бирата? Как да разграничим топлинното изтощение от животозастрашаващия топлинен удар? Какво е действието на различните лекарства за кръвно и сърце?
Често хора със сърдечни заболявания или артериална хипертония, доверявайки се на интернет или на познати, сами си "изработват" схема за прием на лекарствата с мотива: "Аз най-добре познавам тялото си." А дали е така, попитахме д-р Кристиан Атанасов.

- Д-р Атанасов, как естественият механизъм за охлаждане на тялото влияе върху сърдечната честота и обема на кръвта в горещините?

- При високи температури организмът активира механизмите си за охлаждане – разширяват се кръвоносните съдове в кожата и се увеличава изпотяването. Това позволява отделянето на повече топлина, но същевременно намалява ефективния обем на циркулиращата кръв. За да поддържа нормално кръвоснабдяване на органите, сърцето започва да работи по-усилено и сърдечната честота се повишава. При здрав човек това обикновено се понася добре, но при пациенти със сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето или в напреднала възраст този компенсаторен механизъм може да бъде недостатъчен.

- Защо екстремните горещини причиняват колебания на кръвното налягане и кой е изложен на най-висок риск от тези внезапни промени?

- Разширяването на кръвоносните съдове води до спад на артериалното налягане, а загубата на течности чрез изпотяване допълнително намалява обема на кръвта. Това може да предизвика замайване, слабост, прилошаване и дори припадък. Най-уязвими са възрастните хора, пациентите с артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, диабет, хронично бъбречно заболяване, както и хората, приемащи диуретици или няколко антихипертензивни медикамента.

- Кои температури се смятат за високи за хората с високо кръвно?

- Няма строго определена температура, над която настъпва риск, тъй като той зависи и от влажността на въздуха, физическата активност и общото състояние на човека. Практически обаче дневни температури над 30–32°C, особено при висока влажност и продължително излагане на слънце, значително увеличават натоварването върху сърдечно-съдовата система. При температури над 35°C рискът е още по-висок.

- Как дехидратацията допринася за сгъстяването на кръвта и увеличава риска от образуване на кръвни съсиреци или инфаркти?

- При загуба на течности плазменият обем намалява, а концентрацията на кръвните клетки и съсирващите фактори се повишава. Кръвта става по-вискозна и това благоприятства образуването на тромби. При хора с вече съществуваща атеросклероза подобно състояние може да увеличи риска от остър миокарден инфаркт или исхемичен мозъчен инсулт.

- Кои специфични сърдечносъдови събития (като аритмии, обостряне на сърдечна недостатъчност и др.) се предизвикват най-често от топлинен стрес?

- Най-често наблюдаваме влошаване на контрола на артериалното налягане, аритмии, пристъпи на стенокардия, декомпенсация на сърдечната недостатъчност, синкопи вследствие на хипотония и по-висок риск от инфаркт и инсулт при предразположени пациенти.

- Как летните горещини и изпотяването могат да променят ефективността на лекарствата за кръвно налягане и сърце, като диуретици или бета-блокери и др.?

- Диуретиците могат да засилят загубата на течности и електролити и да доведат до дехидратация и спад на кръвното налягане. Бета-блокерите ограничават способността на сърцето да увеличава честотата си при физическо натоварване и горещина, което при някои пациенти може да затрудни адаптацията към високите температури. ACE-инхибиторите, ARB и други антихипертензивни лекарства могат да засилят ефекта на естественото понижение на кръвното налягане през лятото. Това обаче не означава, че лечението трябва да бъде прекъсвано.

- По какви начини лекарствата могат да повлияят на естественото усещане за жажда на човек или на способността му да регулира телесната температура?

- Някои медикаменти увеличават загубата на течности, други могат да ограничат компенсаторните реакции на организма към горещината. В резултат част от пациентите се обезводняват по-лесно или не усещат навреме необходимостта от прием на течности. Това налага по-внимателно проследяване през летните месеци.

- Защо е опасно да се променят дозите на сърдечните лекарства без медицинско наблюдение по време на гореща вълна?

- Самоволното намаляване или спиране на терапията може да доведе до рязко повишаване на артериалното налягане, поява на аритмии, влошаване на сърдечната недостатъчност или исхемични инциденти. Ако пациентът има симптоми като чести световъртежи, ниско кръвно налягане или изразена отпадналост в жегите, терапията трябва да бъде обсъдена с лекуващия кардиолог, а не да се променя самостоятелно.

- Кои са ранните предупредителни признаци за заболяване, свързано с топлината, при пациенти със сърдечни заболявания и с хипертония?

- Сред първите симптоми са силна жажда, отпадналост, световъртеж, главоболие, гадене, мускулни крампи, ускорен пулс, обилно изпотяване и чувство за слабост. При пациенти със сърдечно заболяване тези прояви не бива да се подценяват.

- Как да различим топлинното изтощение от животозастрашаващ топлинен удар? Какви са признаците на едното и на другото?

- При топлинното изтощение човек обикновено е изпотен, отпаднал, с ниско кръвно налягане, ускорен пулс и нормално или леко повишена телесна температура. Състоянието е сериозно, но обратимо при навременни мерки.

Топлинният удар е животозастрашаващо състояние. Телесната температура обикновено надвишава 40°C, настъпват нарушения в съзнанието – обърканост, сънливост, гърчове или загуба на съзнание. Кожата често е гореща, а изпотяването може да липсва. Това изисква незабавна спешна медицинска помощ.

- Какви незабавни стъпки за първа помощ трябва да се предприемат, ако някой със сърдечно заболяване покаже признаци на топлинен удар?

- Необходимо е незабавно да се потърси спешна медицинска помощ. Пострадалият трябва да бъде преместен на сянка или в климатизирано помещение, да се свалят излишните дрехи и да започне активно охлаждане – студени компреси върху шията, подмишниците и слабините, обливане с хладка вода и обдухване с вентилатор. Ако човекът е в съзнание и може безопасно да преглъща, могат да се дават малки количества вода. При нарушение на съзнанието не трябва да се дават течности през устата.

- Какви са специфичните препоръки за дневен прием на течности и хидратация за някой, който се справя със сърдечна недостатъчност, в сравнение с някой, който се справя с хипертония?

- При хората с артериална хипертония, ако няма противопоказания, е препоръчително да приемат достатъчно течности през целия ден и да избягват обезводняването.

При пациентите със сърдечна недостатъчност препоръките са индивидуални. При част от тях има ограничение на дневния прием на течности, което обикновено е около 1,5–2 литра дневно, но зависи от стадия на заболяването и указанията на лекуващия кардиолог. Затова тези пациенти не бива да увеличават рязко приема на вода без консултация.

- През лятото мнозина пият бира. Как влияе тя на хората с хипертония и на хората със сърдечни заболявания, като се има предвид, че е алкохол?

- Макар мнозина да възприемат бирата като освежаваща напитка, тя съдържа алкохол. Алкохолът може да доведе до дехидратация, да наруши контрола на кръвното налягане, да провокира аритмии и да взаимодейства с някои сърдечни лекарства. При пациенти със сърдечно-съдови заболявания е препоръчително приемът на алкохол да бъде ограничен, особено в дни с високи температури. Бирата не трябва да се използва като средство за хидратация.

- Има ли нещо важно по темата, което пропуснах да попитам?

- Един от най-важните практически съвети е пациентите със сърдечно-съдови заболявания да избягват престой на открито между 11:00 и 17:00 часа, когато слънчевото греене е най-интензивно. Добре е да носят светли и леки дрехи, шапка, да използват климатизирани помещения, да измерват по-често кръвното си налягане през горещите дни и да потърсят медицинска помощ при поява на необичайни симптоми като болка в гърдите, задух, загуба на съзнание или силно сърцебиене. Профилактиката остава най-добрият начин да се намали рискът от сериозни усложнения по време на горещите вълни.

Още по темата