Когато боледуваме от варицела, вирусът остава в нас и може да се реактивира

Да се проследи при кои общопрактикуващи лекари има много заболели от менингит, които по документи са имунизирани, казва проф. Ива Христова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- По отношение на морбили причината е недостатъчното ваксинационно покритие. Грехота е да имаме ваксина срещу заболяването и, тя по една или друга причина, да се избягва от родителите, а след това децата им да са болни и да пълнят болниците. До голяма степен това се отнася за малцинствените групи, затова и там здравните медиатори работят усилено. Интересното е, че случаите макар и слабо, на седмична база, намаляват. Преди бяха по около 40 за седем дни, сега вече са сведени до 20. Морбили обаче не си отида и няма да си отиде, докато има неваксинирани, които са възприемчиви на вируса. От друга страна, варицелата бележи известен раст за последните седмици. Това е заболяване, за което ще бъде въведена, макар и препоръчително, ваксина съвсем скоро. Тук обаче има нещо важно, свързано с нея.

- Какво е то?

- Когато боледуваме от варицела, вирусът остава в нас, задържа се в невроните. След това по всяко време, винаги, може да се реактивира и да направи рецидив вече под формата на херпес зостер. Не само младите, но и по-възрастните при една ваксинация не само ще избегнат заболяването, но и така неприятните след това периодични рецидиви на хеспер зостер. Другата шарка, скарлатината, е бактериално заболяване, имаме увеличение и при нея. Лекува се с антибиотици. Като цяло, причината, че те още не са си отишли е в отслабения имунитет в резултат на дългия зимен сезон. В организма липсват жизненоважни витамини и минерали. Важно е да ги приемаме допълнително.

- Морбили имаме вече в девет области в страната. Възможно ли е да се проследи и как, дали сред отчетените като имунизирани има и такива, които на практика не са, но по някакъв начин са се сдобили с бележка за ваксинация за записване на детето на градина и училище?

- Много лесно може да се докаже дали човек има антитела срещу другите компонентни на тривалентната васина, включваща морбили, коклюш и рубеола. При един малък процент от хората обаче антителата намаляват, изчезват след време, когато са били изградени. Това се отнася са около 5 % от населението. Проблемът е, че при нас тези проценти са по-високи, около 30 са. От това е очевидно, че има по-голяма част от хора, избегнали по някакъв начин ваксината, но са официално регистрирани като имунизирани. Най-общо можем да кажем, че имаме твърде много случаи на избегната ваксинация, макар и по документи детето да се води ваксинирано. Точно по документи може да се провери и да се каже, дали даден документ е съмнителен при положение, че човек няма компонентите на защита срещу рубела и паротит. Не можем обаче да обвиним някой преди той да е изследван. Според мен, трябва да се проследи при кои общопрактикуващи лекари се случват много заболели от менингит, но се водят ваксинирани. Когато такова нещо се случва често, то си струва да бъде проверено. Стига да има желание, има и начин да се установи истината.

- След като имаме около 30 на сто неваксинирани, можем ли да твърдим, като цяло, че имаме имунизационно мащита?

- Официалните данни са, че имунизирани с т.нар. първа игла са 94.2, а тези и с втора игла около 90 на сто. Тук въпросът е, че 60% от боледуващите не са ваксинирани. Една голяма група, около 30% са ваксинирани с една игла, т.е. те са се разболели преди да бъде заведено бебето завтората, или второто ваксиниране е прескочено. Останалите 10-ина процента по документи са ваксинирании са болни. От изследваните ваксинирани болни се оказва, че поне 30% нямат антитела срещу другите два компонента – паротит и рубеола, но имат документ за ваксина. За да сме защитени, като общество, следва ваксинационното покритие да е поне 95 процента. Независимо от всичко, спрямо останалите страни от Балканския полуостров, ние стоим доста добре. В Босна и Херцеговина, например, то е малко под 80%, проблемно е положението още в Румъния и Албания. По време на пандемията броят на ваксинациите силно бе занижен, но от три години насам постепенно те се увеличават. При нас основният проблем е сред малцинствените групи, където трябва да се работи допълнително.

- За една седмица в България бяха регистрирани два случая на кърлежов енцефалит. Районните администрации закъсняха с обработката на тревните площи ли или друга е причината?

- Кърлежовият енцефалит е заболяване, което е силно разпространено в Централна Европа, осоено Хърватска, Италия, Германия. Там дори има две ваксини, които масово се прилагат. У нас нямаме, защото сме извън ареала на разпрострнение на инфекцията, дори в Румъния няма кърлежов енцефалит. Въпреки това винаги сме имали единични случаи при това в област Перник в последните години. Те са под 5 и то не всяка година. През 2025-а нямаме. Освен това, кърлежовият енцефалит се предава и с непастьоризирано мляко от болно животно – крава, овца, коза. Характерно е, че заболяването започва с висока температура, подобно на грип. Следват болки в ставите и главоболие. Следва известно подобряване. При малка част от болните отново температурата се повишава. Тогава, всъщност, се засяга нервната система най-често с енцефалит, възпаление на главния мозък, с много сериозна и тежка клиника. Основно обаче инфектирането е в резултат на ухапване от кърлежи. В това са и усилията, да се намали тяхната популация така, че да спадне рискът за хората. Ние самите също трябва да сме разумни, като не газим във високи треви, да се движим по алеите в парковете, да ползваме репеленти и след разходка да преглеждаме дрехите и тялото за кърлежи. Не бива да лежим, дори и върху одеало, върху тревата. В случая с двамата, развили кърлежов енцефалит, са отглеждал животни. Отговорността, от една страна, е на държавата да осигури косене на тревите и пръскане, а от друга и на самите хора, да избягват места, в които може да има кърлежи.

- Не всеки кърлеж обаче е преносител на зараза. Как да процедираме, ако извадим такова членестоного от тялото си или от това на домашния любимец? Трябва ли даго занесем за изследване?

- Най-напред ваденето да става при лекар или със специални пинцети за такава цел, каквито се продават в аптеките. Те могат да се ползват както при ужилване на хората, така и на домашните любимци. Важното е кърлежът да бъде изваден цял. Ако бъде скъсан, трябва да се отиде на лекар, който да извади и хоботчето, останало в тялото. Доста често се слага инжекция тетаничен анатоксин, който следва да се бие на всеки 10 години. Това е т. нар. инжекция срещу тетанус. Много често няма кой да ни напомни, че е дошло време за реимунизация. Важно е да се знае, че веднъж инжектиран, тетаничен анатоксин, в следващите 10 години дори да ни ухапе кърлеж, нямаме нужда отново да ни бъде поставяна ваксината. Ние сме предпазени от тетанус, тъй като тетаничния бацил може да е пренесен от кърлежа от самата почва. Той отдели спори, които са устойчиви на високи температури, не умират дори при 100 градуса при варене. В последно време вече имаме Лаймска болест – 100 случая, които очакваме тепърва да се увеличават. Хубавото е, че хората вече са по-добре информирани, следят мястото на ухапване на зачервяване след 7-10 дни и, ако забележат такова петно, търсят медицинска помощ.

- Има ли риск от ебола в нашата страна особено след Световното първенство по футбол, за което и българи заминаха да го гледат на място? Има ли ресурс НЦЗПБ да изследва за такова заболяване?

- Ресурс за изследване имаме. Още пред 10 години, когато махме съмнения за ебола у нас, беше доставено с всичко необходимо. Сегашната епидемия в Централна Африка е причинена от друг тип на вируса. По спешност си набавихме тестове за него. Колкото до самата епидемия, макар и слабо, тя се разраства. Затова и Световната здравна организация обръща сериозно внимание не са входа при нас, в Европа, а на изхода, при тях. Там следва да има засилени мерки на качващите се на самолетите пътници за повишена температура или други оплаквания, и при наличие на такива да бъдат изолирани. Заболяването е силно заразно. Рискът за България е много нисък, защото нямаме директни полети. За Европа той също е нисък.