Кенгуру-грижата лекува недоносените бебета

Все повече неонатолози у нас отварят отделенията за родителите и насърчават контакта кожа до кожа, казва доц. Лилия Вакрилова

- Кенгуру-грижата, както много от постиженията и в медицината, и в науката, е открита случайно. През 1978 г. в болница в Богота, Колумбия, се раждат много недоносени бебета, за които няма достатъчно кувьози. Тъй като недоносените бебета са изключително податливи на охлаждане, колегите неонатолози решават да използват майката като инкубатор – поставят бебетата директно върху кожата, т.е. при температура 36-37 градуса по Целзий, покриват ги със завивки и по този начин отглеждат голяма част от децата. Оказва се, че ползата не е само за затопляне и поддържане на добра телесна температура на бебето, а такива бебета в се отказват по-бързо от кислорода, намаляват кислородните нужди, намаляват типичните за недоносените дихателни паузи и в последствие колегите успяват да ги изпишат в много по-кратки срокове, отколкото отглежданите по стандартен начин бебета. Тези резултати са публикувани и след това се правят многобройни проучвания, които действително доказват ползата от кенгуру-грижата както за недоносеното бебе, така и за майката или родителите.

- Какво е тя за най-малките бебета и родителите им? Какви са ползите от тази наглед съвсем обикновена близост?

- Когато бебетата са поставени и затопляни на гърдите на майката, те чуват ударите на сърцето ѝ, успокояват се от гласа и от дишането ѝ, имат по-стабилни жизнени показатели. Чувстват се така, както са били преди раждането, в утробата. Това, което е най-очевидно при бебета в кенгуру-позиция е, че се подобрява дишането, разреждат се типичните за недоносените дихателни паузи, по-бързо намаляват нуждите от кислород и от респираторно или дихателно подпомагане. Децата са с по-кратък болничен престой, имат по-добро неврологично развитие в последствие.

Ползите са многостранни – включително за майката и за близките, които са стресирани в началото след раждането на едно недоносено бебе. Много от тях имат чувство за вина, че не са направили всичко както трябва. Но с подходящи разговори, обяснения, стимулиране да са в близък контакт с бебето, този стрес постепенно може да намалее и дори да изчезне.

- Как се отразява на родителите близостта с детето им?

- Позитивно. Емоционалната връзка между майка и бебе става много близка, много плътна. А бебетата, които са прекарали по-дълго време в кенгуру-позиция имат в бъдеще, не само по-близка емоционална връзка с родителите, но и по-стабилно, по-добро неврологично развитие в дългосрочен аспект. Благоприятен ефект за майките е също така, че те се чувстват и по-уверени в грижите за бебето. Дори самият престой на бебето върху гърдите на майката може да стимулира лактацията, т.е. отделянето на мляко. По този начин, жената ще бъде способна да осигурява кърма, което е най-добрият вариант за недоносеното бебе – да се храни с майчино мляко. И родителите преодоляват по-бързо това чувство за вина, което много от тях изпитват. А когато ги стимулираме да гушнат бебето, дори само да го погалят, виждаме почти веднага как неговите жизнени показатели се подобряват.

- Преждевременното раждане е много травмиращо преживяване за родителите. Какво наблюдавате Вие в работата си? Как насърчавате, за да участват по-активно в грижата за своето бебе?

- По принцип, раждането на едно недоносено бебе в по-голямата част от случаите е неочаквано. Майките не са подготвени, че ще родят бебето си много по-рано. И понякога първите нагласи са, че това е просто един по-мъничък човек, който трябва постепенно да порасне и да навакса с теглото. То обаче е последното, което има значение, поне в първите дни и седмици от живота. Има редица други проблеми от страна на всички органи и системи, които са толкова по-незрели, колкото по-рано е родено бебето. Проблемите са многостранни и нашата роля при раждането на недоносено бебе е да разясним обективно състоянието на детето. Да окажем на родителите подкрепа, за да преодолеят стреса, тъй като много майки чувстват вина, че са родили по-рано толкова малко бебенце, особено когато разберат за многобройните проблеми. Един от методите да преодолеят този стрес е именно като ги стимулираме да докосват и да говорят на бебето си. Някои от тях започват дори да разказват истории, да четат приказки, да пеят на бебето, докато са при него по време на свижданията. Когато това стане възможно, т.е. когато бебето е по-стабилно, ние го поставяме и в обятията на майката или на бащата, обясняваме им ползата от близкия контакт, с бебето, дори това да не е директно върху гърдите, а само докосване, поглаждане, говор на бебето, да може чува гласа на майката, да усеща топлината на ръцете ѝ.

- Говорейки за родителите и за кенгуру-грижата, във Вашето отделение, при какви условия е възможна тя? Кога родителите могат да бъдат допуснати? Колко време могат да останат при бебето си?

- По принцип ние стимулираме по време на свижданията родителите, дори на деца в интензивно отделение, да ги докосват, да ги гушкат. Поставяме ги в поза кенгуру с майката или поне да могат да бъдат в близост до нея и това им се отразява действително добре. Ако говорим по принцип, има много отделения и клиники по неонатология в по-високо развитите страни, в които родителите могат да останат при бебето още от самото начало. Освен в периода, когато то е в критично състояние и нестабилно. Всичко това зависи обаче от ресурсите, от възможностите, от персонала, от екипа, който се грижи за бебето. В момента почти всички неонатологични отделения с интензивни отделения за отглеждане на недоносени бебета, разкриват или стаи, или цели сектори за кенгуру-грижа. Включително и при нас беше разкрито цяло такова отделение през юли месец миналата година.

- Както споменахте, кенгуру-грижата вече е неразделна част от съвременните наутологични практики и има вече много проучвания в нейна подкрепа. Препоръчват я Световната здравна организация, европейските организации за неонатална грижа. Каква е ролята и в съвременната неонатологична практика, според вас? Не само у нас, защото у нас все още, като че ли навлиза този тип грижа, но в международен мащаб имате ли някакви наблюдения?

- Да, кенгуру-грижата вече става неразделна част от интензивните грижи за новороденото и би трябвало по всякакъв начин този подход да се стимулира, да се въведе в отделенията и клиниките, където се отглеждат рискови деца. Действително може да има някаква резистентност от страна на персонала, и страх от страна на родителите за по-широко въвеждане на този подход. В повечето клиники от трето ниво по света, където се отглеждат недоносени бебета, много по-широко, отколкото в България, е гарантиран достъпът не само на майката, но и на близките на бебето до самия пациент. У нас все още имаме известен страх от това, че по този начин могат да се внесат отвън инфекции, които евентуално да влошат състоянието на детето. Оказва се, че този страх до голяма степен е неоснователен. Може би трябва да се работи в тази посока за популяризиране на подхода. И там, където няма възможност за разкриване на сектор за кенгуру-грижа, биха могли да се оборудват отделни стаи или да се стимулира кенгуру-грижата при по-стабилните деца, които са все още на интензивно лечение. Затова трябва допълнително битово оборудване и разбира се достатъчно персонал, като лекари, акушерки, медицински сестри, хигиенисти.

- Посочихте две причини – самата организация на отделенията и необходимостта от достатъчно персонал. Това ли са двата основни проблема? Някакво друго предизвикателство има ли според вас в момента в неонатологичните отделения като цяло и в неонаталната грижа в България?

- Мисля, че макар и частично, много отделения у нас вече въвеждат такъв тип грижа.Не 24 часа, но по време на посещенията на родителите, по време на свижданията. На много места се стимулира майката или бащата да гушкат бебето, да го поставят до гърдите си и самите родители постепенно виждат ползата от това. Но, действително, особено все още нестабилните деца трябва да са под наблюдение и на медицинския екип, за да не се получат нежелани отклонения. Колкото до оборудването – примерно майката или родителят, който прави кенгуру-грижа с бебето, трябва да има някои чисто битови удобства. Да не говорим за това, че по време на кенгуру-грижите децата задължително се мониторират. Но пък ползата е действително, голяма.

- Каква подкрепа е необходима на медицинските екипи, за да могат да насърчават повече прилагането на този вид грижа, за да може тя да навлезе и у нас?

- Не виждам някакви големи пречки пред по-масовото въвеждане на този метод. И действително, поне доколкото сме говорили с колегите от други отделения, се оказва, че макар и стъпка по стъпка те правят кенгуру-грижа, макар и в отделни случаи. Би било от полза по-голямо популяризиране на метода. Аз помня, например, че именно на вашата конференция "Родени твърде рано" през 2024 г., имаше много интересна презентация от колеги от скандинавските страни: как те правят на практика кенгуру-грижа в техните отделения. Беше действително полезна. Ще има полза от много повече такива лекции, дори обучения, за да може персонала да приеме кенгуру-грижата и като нещо, което да стане неотменна част от интензивното лечение. На предстоящия конгрес по Българската асоциация по неонатология, който тази година съвпада с деня на кенгуру-грижата, ние ще представим презентация за резултатите и ползите от опита ни в кенгуру сектора.Вече имаме и първите позитивни резултати от този начин на отглеждане. А кенгуру-грижата може да се приложи не само в отделни стаи, но ако има достатъчно оборудване, може да се постави стол или кресло до кувьоза на бебето, още докато е в интензивно отделение и да се провежда такъв тип грижа - кожа до кожа, дори при бебета, които все още имат нужда от дихателно подпомагане.

- Какво бихте казали на колегите си в България по-специално на тези, които все още се колебаят да въведат повече достъп на родителите до отделенията? Защото на много места достъпът е по-скоро ограничен, родителите наистина нямат възможност да бъдат близо до бебето си, камо ли да го прегърнат. Какво послание бихте отправили към колегите си в тези отделения?

- На първо място бих казала, че трябва да се започне отнякъде. С малки стъпки, стъпка по стъпка, постепенно да се разшири достъпа на родителите, за да са уверени колегите, че това няма да има в никакъв случай вреда, но ще донесе голяма полза както за бебето, така и за родителите. Трябва да се разшири достъпът до отделенията и ми се струва, поне от разговорите с колегите от други болници, че този подход се налага все повече и повече. Да се предостави по-голям достъп на родителите.

- Като специалист вероятно сте имали възможност да бъдете в неонатологични отделения в други европейски страни, дори такива, които са като нас не от най-модерните по отношение на здравеопазването. Има ли добри практики от други държави, които биха могли да бъдат приложени успешно у нас? Кои от тях са Ви направили най-силно впечатление и могат да бъдат привнесени без някакви особени трудности и в българските неонатологични отделения?

- По отношение на медицинската част, т.е. лечението, грижите за рисковите новородени, мисля, че сме на достатъчно високо ниво. До голяма степен, в отделенията на по-високо специализираните болници в Европа и в Америка, разликата е именно в достъпа не само на родителите, но и на семейството до бебето, което е на лечение в интензивно отделение. Много от колегите, включително и аз, сме посещавали неонатологията към клиники в Австрия, във Виена, в Грац и в Залцбург. Това, което на мен направи впечатление именно във виенското отделение за рискови новородени, не само недоносени, беше широкия достъп на родителите до децата. Действително неограничено, не само в определени часове за свиждане, но през цялото денонощие. Майката, бащата, дори близките имаха право да посещават и виждат бебето. Другият подход, който би могъл да се въведе и у нас, това е психологическата подкрепа от психолози-професионалисти. Както за родителите, така и за персонала. Това е изключително важно, особено при деца, които са в тежко състояние. Не само за родителите, както казах, но също и за медицинския екип, тъй като ние съпреживяваме критичните влошавания на пациентите, действително заедно с родителите, макар и от другата, от медицинската гледна точка. Така че би трябвало в големите отделения и болници да има работа с психолог. И работата на психолога да бъде насочена предимно и най-вече към работа с родители на децата с тежко състояние или при бебета с много висок риск. Там трябва да се отдели най-голямо внимание, за да могат родителите и медицинските екипи да преодоляват тези стресиращи ситуации в лечението на рисковите бебета. Мога да кажа, че недоносените деца са изненадващо силни, независимо от многото здравни проблеми. Те имат нужда от вас, от родителите, от любовта, която ще усетят чрез прегръдката.