И острите миризми обострят астмата

Упоритата кашлица, свиркащото дишане и задухът са основните симптоми, които издават астмата. Често тези пристъпи се появяват през нощта или при зори и не оставят болните дори да се наспят. Те обикновено са следствие на различни провокиращи фактори като експозиция на алергени (полени, акари), вирусни инфекции, спорт, емоционален стрес, прием на медикаменти като аспирин, казва д-р Денислава Недева. При тази остра фаза на болестта в организма се задвижва цяла химична каскада. Освобождават се медиатори на възпалението като хистамин, простагландини, левкотриени, които водят до отток на лигавицата на бронхите, повишената секреция на жилав секрет и бронхоспазъм. При късната реакция, основна роля играят еозинофилите, които отделят редица токсични медиатори, водещи до хронично възпаление на бронхиалната лигавица. Крайната фаза на този процес е ремоделирането на дихателните пътища, изразяващо се в стесняване на лумена им, повишена секреция на мукус хиперплазия и хиертрофия на глдкомускулните клетки, оток, увреждане на епитела, както и бронхиална хиперактивност, обяснява д-р Недева. Резултатът са кашлицата или задухът, които могат да се обострят дори от неспецифични дразнители, каквито са острите миризми.

Основен рисков фактор за възникването на астмата са алергиите. Над 90% от децата с астма и между 50% и 70% от възрастните хора имат и някакъв вид алергия – към полени, домашен прах или животни, казва д-р Недева. Около 40 на сто от пациентите с алергичен ринит имат астма като съпътстващо заболяване Тази година сезонът е много тежък, заради високите температури през миналия месец имаше повишена концентрация на полени, в следствие на което много хора, получиха астматични пристъпи за първи път в живота си, казва д-р Недева. Сега с настъпването на дъждовете нещата са по-добре, но сезонът на полените продължава до есента. У нас най-честите поленови дразнители са от тревни и житни растения, както и от някои дървета. Сред тях са брезата, ясена, леската, както и плевели като амброзията, пелина и живовляка, изброява д-р Недева.

Не всички астматици обаче са алергични. Често в по-късна възраст астма отключват предимно жени, които не са били алергични към нищо. Причините за болестта при тях засега не са напълно изяснени. Рисков фактор както за развитие на астма, така и за по-труден контрол върху заболяването е и затлъстяването. Това е така, защото освен поради чисто механични причини, като ограничаване на дихателния обем, висцералната мастната тъкан е вид ендокринен орган, който отделя редица медиатори на възпалението, които оказват влияние върху лигавицата на бронхите, обяснява д-р Недева. Повишеното тегло по време на бременност също се оказва рисково по отношение на вероятността за развитие на астма при поколението. Рискови групи са и хората, които имат роднини по първа линия с астма – майка, баща, брат или сестра. Пушачите също са по-предразположени към отключване на болестта.

Отказването на цигарите, особено по време на бременност, е един от начините човек да предпази себе си и бъдещето си дете от развитието на астма. Избягването на раждането с цезарово сечение също намалява шансовете от развитие на болестта в бебето. Това е така, защото преминавайки през родовия канал на майката детето влиза в контакт с микроорганизми, които са нормални за организма ни, обяснява д-р Недева. На същия принцип действат и останалите препоръки за по-близкия досег на малчуганите с природата и средата на село. Заради по-малката стерилност при отглеждането на второ или трето дете, опасността от развиване на астма при тях е по-малка, отколкото при първото. Избягването на консумацията на алергенни храни като риба, ядки и мляко по време на бременността, пък се оказва ненужно. Има няколко проучвания, демонстриращи, че именно приемът им води до понижение на риска от астма и алергии в поколението, допълва д-р Недева. Все още обаче няма надеждни данни дали от астмата могат да ни предпазят повишената консумация на витамин Д или пробиотици.