Рибата пази от болести

На 6 декември празнуваме Никулден, когато на всяка трапеза трябва да има поне по един шаран

Едва през последните няколко десетилетия, науката за хранене обръща по-сериозно внимание на изключително високата хранителна стойност на рибата и важните ползи, които редовната й консумация може да допринесе за човешкото здраве.Ако погледнем към някои от най-здравословните хранителни модели и национални кухни, каквито са средиземноморската и японската, ще видим, че там рибата и морските дарове са заслужили най-почетни места. Не по-малко убедителни са данните показващи значително по-ниски нива на сърдечно-съдови инциденти и заболявания при народите и етносите, населяващи крайморски и крайречни зони, в чието меню е включена рибата. Двама датски изследователи Дайерберг и Банг провели серия от клинични проучвания и наблюдения върху живота на гренландските ескимоси. Те доказали, че въпреки високата консумация на месо и наситени мазнини, гренландските ескимоси имат една от най-ниските честоти на сърдечно-съдови заболявания, което се обяснява с големите дози от полиненаситени омега-3 мастни киселини, поемани ежедневно чрез консумацията на риба и морски животни. Сред учените този феномен добива популярност като „гренландски парадокс", защото дотогава се считало, че ако човек консумира големи количества месо и наситени животински мазнини, бързото и прогресивно развитие на атеросклероза при него е неизбежно и логично следствие.Именно

есенциалните омега-3 мастни киселини се считат за най-ценния нутриент,

който можем да си набавяме чрез рибата, но те далеч не изчерпват широката гама от полезни вещества, които си набавяме, консумирайки риба и рибни продукти. Най-известни и важни от тях са аминокиселини като триптофан, метионин, треонин, хистидин и лизин. От витамините – А, Д, Е, К, В1, В2, а в черния дроб и хайвера на рибите се съдържа и витамин В12. Съдържанието на полезни минерални вещества в рибата е представено от макроелементи като калций, фосфор, сяра, калий и магнезий, както и от микроелементите: мед, селен, цинк, йод, кобалт, манган, флуор и др.Месото на рибата е по-нежно от месото на домашните животни, поради факта, че съдържа по-малко количество съединителна тъкан, в която преобладава колагенът, а не еластинът както е при животните. Ето защо, след топлинна обработка,

месото на рибата е по-крехко и се дъвче много по-лесно

Бялата риба например се задържа и смила в стомаха за 2-3 часа, докато за говеждото месо са необходими 4-5 часа за пълноценно смилане. Това прави рибата изключително подходяща съставка на диетични менюта. Съдържанието на мазнини в различните видове риби може да варира в широки граници в зависимост от вида риба, нейната възраст, местообитание, сезона през който е уловена и т.н. Речните риби по принцип съдържат по-малко омега-3 полиненаситени мазнини от морските, като най-постни са плоските риби – щука, каракуда, бяла риба, кефал и т.н. Морските риби като сардела, попчета, лефер, калкан, паламуд и т.н. съдържат повече омега-3 мазнини от речните, но най-богати на ценните мазнини са дълбоководните океански риби като сьомгата, есетрата, скумрия, сардината и херингата. Повечето диетолози препоръчват поне два пъти седмично да се консумира порция риба, като едната порция е добре да бъде от дълбоководна океанска риба.Консумацията на риба

понижава нивото на хроничните възпаления и да се предотвратят редица заболявания,

твърдят американски учени. По мнението на експерти, комбинирането на няколко вида продукти дава възможност не само да се повишат тонусът и издръжливостта, но и да се подобри общото здравословно състояние. Според учените най-доброто меню би било чаша бяло вино с порция риба на скара. Успоредно с многото си полезни за организма свойства, някои видове риба обаче имат склонност да натрупват токсини и тежки метали в организма си, поради факта, че промишленото замърсяване с тези вещества е почти повсеместно и прониква дори до океанското дъно. От гледна точка на безопасна консумация най-препоръчително е да се консумират риби като дивата океанска сьомга, сардината, скумрията, херингата и пъстървата, които съдържат относително високо количество ценни вещества, но имат ниска склонност към натрупване на токсини и тежки метали.