Епилепсията не е присъда, ако се лекува правилно

Болният не може да си глътне езика, казва д-р Румяна Кузманова

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

„Като изключим групата на идиопатичните или т.нар. генетични епилепсии, най-честите причини за появата на този проблем са травми, тумори, инфекции, съдови заболявания на мозъка, автоимунни заболявания (които са едни от най-упоритите и най-скрити епилепсии). За съжаление голяма част от случаите остават скрити – т.нар. криптогенни (с неясен произход). При тях се изключва генетичната причина, но въпреки модерната апаратура, въпреки изследванията с магнитен резонанс, скенер и какво ли още не, за съжаление не може да се открие причината за появата на припадъци", казва д-р Кузманова.

Д-р Румяна Кузманова е завършила Медицинска академия – София. Три години работи в селски здравен участък по разпределение. След това започва работа в MБАЛНП Св. Наум. Три години работи в отделение за дегенеративни заболявания като множествена склероза, паркинсон и др. Близо 25 години д-р Кузманова работи с болни от епилепсия. В момента е началник на Второ неврологично отделение по епилепсия към Клиника по нервни болести за пароксизмални състояния в MБАЛНП Св. Наум.

Симптомите

Симптомите при епилепсията са много разнообразни. Освен драматичните състояния с тежък припадък с гърчове има още редица други. Съществуват и скрити сигнали, на които трябва да се обърне внимание. „Това са повтарящи се епизоди от някакъв вид симптоматика. В такъв случай пациентът трябва да се консултира с невролог. Те могат да бъдат краткотрайно изключване на съзнанието, минутки, през които той не си спомня какво е правил, къде е ходил, краткотрайни халюцинации (продължителните са обект на психиатрията), зрителни, слухови, мириси, промяна на вкуса. Друго, на което да се обърне внимание е изтръпване на определена част от тялото или движение на определена част от тялото. При такива случаи пациентът трябва да се обърне към невролог, за да се изключи епилептично заболяване", съветва лекарката.

Понякога болните от епилепсия съобщават за т.нар. аура, която се появява преди гърч. Това е отделен вид пристъп, който обичайно предхожда тежките припадъци. Аурите могат да съществуват и като самостоятелна форма на епилепсия. Понякога те представляват изтръпване на част от тялото, световъртеж, промяна на обонянието. След тях обикновено пациентът губи съзнание и получава пристъп. 

С риск за живота

За щастие смъртността при епилепсията не е висока. „Животозастрашаващо състояние е т.нар. епилептичен статус. При него се наблюдава следващи един след друг пристъпи, между които пациентът не идва в съзнание. Опасно е, когато продължителността на тази серия е повече от 20 минути. Най-застрашителен е епилептичният статус от генерализирани припадъци – с гърчова симптоматика, със спиране на дишането, с посиняване. Тогава вече има вторични промени, които се получават в организма и могат да са опасни за живота. Но и при един, единствен припадък съществува риск от подобно нещо, особено ако се случи на улицата, пред транспортно средство, в транспортно средство, шофирайки и т.н.", предупреждава д-р Кузманова. Подобни неща понякога могат да са пагубни. Има пациенти, които се страхуват дори да готвят или да се къпят сами в банята, защото ако получат пристъп могат да се наранят значително.

Може ли да си глътне езика?

Най-често допусканата грешка на околните, когато видят човек с гърч, е да се опитат да му „извадят езика". „По време на пристъп се получава изключително мощен спазъм на дъвкателната мускулатура, който не може да бъде преодолян с нищо, включително и с предмети. Подобни опити „да се идвади езика" биха имали опасни последици за болните", предупреждава д-р Кузманова и продължава: „Пациентът трябва да бъде оставен да лежи без да се опитвате да отваряте устата му. Тялото му трябва да се обърне настрани, за да няма аспирация на слюнка и да се изчака пристъпът да мине спонтанно. Обичайно това става след минута и половина, две. Ако припадъкът е по-продължителен, се търси спешна медицинска помощ".

Има ли надежда за лечение

В повечето случаи болните от епилепсия приемат медикаменти. При пациенти с по-труден контрол над пристъпите може да се опита и невро-хирургично лечение, което обаче се прецизира изключително внимателно от специалисти, занимаващи се с подобни операции. „Пациентите приемат лекарства продължително време и под лекарски контрол. Много е важно да не прекъсват терапията или да сменят медикаментите на своя глава. Режимът на живот също е от ключово значение - редовно хранене, без прием на алкохол, достатъчно сън, спокойствие", съветва лекарката.

В България има добре оборудван център за оперативно лечение на епилепсия в болница „Св. Иван Рилски" в София. Преди да се подложи на такава интервенция обаче пациентите трябва да направят куп изследвания, да се избере конкретната оперативна процедура. Част от тези операции са успешни. „Едно оперативно лечение не изключва последващо медикаментозно. Много от пациентите мислят, че когато се подложат на операция, след това ще спрат лекарствата. Това не е така", допълва д-р Кузманова.

Тя е оптимист и споделя, че в много случаи лекарите успяват да се преборят с болестта и пациентите спират медикаментите след продължително лечение. Прави се изключително бавно и в зависимост от конкретната форма на епилепсия. Основната цел на специалистите е пълен и дълготраен контрол на пристъпите.

Кетогенната диета и олиото от канабис се рекламират в много сайтове като чудотворни средства за лечение. Според д-р Кузманова обаче те са само помощни средства. „Диетата не помага на всички. Не бива пациентът сам да реши да я прилага без да се консултира с лекуващия си лекар. И двете средства имат не по-малко странични ефекти, отколкото лекарствата", казва тя.

За съжаление много от хапчетата, които се предписват водят до куп странични ефекти. „Най-честите са замаяност, залитане, неясно виждане, световъртежи. Не бива да се пропускат и неприятните дълготрайни ефекти. При някои от лекарствата може да има когнитивни увреждания. Мъжете често се оплакват от еректилна дисфункция", казва д-р Кузманова.

Бъдещето е в генетиката

През последните години специалистите поставят особен акцент върху ролята на генетиката в епилепсията. Правят се генетични карти на пациентите, за да се разбере дали има определени патологични гени в хромозомите.
Обект на интерес са и автоимунните причини, които почти винаги остават неразпознати. „Когато диагностицираме един пациент, важно е да преценим дали състоянието му не се дължи на някакво автоимунно заболяване. Тогава лечението се променя", обяснява лекарката.
Разбира се, както преди, така и сега непрекъснато се търсят нови, още по-добри медикаменти.