Загубата на общински болници ще се ускори

Ликвидирането на общественото здравеопазване навлиза в заключителната си фаза, предупреждава д-р Мими Виткова

- Д-р Виткова, България вече има своята първа област без общинска болница - Пазарджик, това очаквано ли е за Вас? Видин също е на път да остане без общинска болница, би ли било проблем за хората там?

- Процесът на ликвидиране на общественото здравеопазване в България започна от 1997 год. и днес навлиза в заключителната си фаза, която цели региони в страната да останат без общинско здравеопазване, т.е без обществено здравеопазване. Извънболничната помощ в страната е почти изцяло частна, болничната следва този път. Така действа пазарът. Държавата абдикира напълно от този псевдопазар и частния сектор навлиза мощно. Така за 30 години удвоихме броя на болниците в страната, застанахме на първо място в Европа по брой на болници и болнични легла на глава от население и на последно място по показатели за здравето на нацията. Съвсем логично от гледна точка на частния интерес, частните болници са разположени само в големите градове. Останалата част от страната, включително на областно ниво е с тежък дефицит на лекари и на цели профили от медицината. Населението в тези райони е оставено на произвола на съдбата. Там достъпът до първична медицинска помощ е на 60-70 км. разстояние /без обществен транспорт и финансови средства/, за прегледи и изследвания по отделни специалности разстоянието е над 100 км, а за болнично лечение от Видин се пътува до Плевен или София. Така държавата "изпълнява" своите конституционни задължения да осигури достъпна медицинска помощ на своите граждани.

- Смятате ли, че ще се появят още области, които ще загубят общинските си болници напълно?

- Това е процес, който, ако държавата не се намеси, ще продължи с ускорение. Намаляването на населението в тези региони не е оправдание за безхаберието на държавата, защото там все още живеят хора и въпросът е ние какво искаме - да задържим хората или да обезлюдим цели региони. Държавната намеса не означава наличие само на лекари и лечебни заведения, а цялостна стратегия за развитие на икономиката, защото частната инициатива не е в състояние да реши проблемите на безработицата и на икономическия колапс в голяма част от страната.

- Това явление на преобразуване или затваряне на общинските болници положително или отрицателно е според Вас?

- Въпросът за оценка на това явление се свежда до алтернативата за достъп до медицинска помощ на населението в тези райони, защото закриването на общинските болници води след себе си до напускане и на малкото лекари, които са останали там.

- Докато се затварят общински болници, продължава отварянето на големи частни болници, редно ли е това и има ли нужда от тях?

- През 1995 год. България беше на второ място в Европа, след Германия по брой на болнични легла на глава от население. От тогава до днес броя на болниците и леглата се удвои, като частните болници се концентрират в 4-5 големи градове в страната и по този начин останалите региони остават без лекари и медицински сестри. Този дефицит води до невъзможност за функциониране на обществените болнични лечебни заведения. Без публичен отговор остава въпроса защо частният интерес към нови болници не намалява, а продължава да се развива. Това означава, че от тази дейност инвеститорите печелят. След като обществените болници загиват, а частните се развиват е необходимо да се даде отговор на въпроса какви суми доплаща всеки преминал пациент през обществената болнична система и през частната. Знаем, че пациентите доплащат над 40% от общите разходи за здравеопазване. НЗОК заплаща на всички болници по еднакви цени. Защо едните печелят, а другите загиват? Управлението е важен фактор за крайния резултат, но дали това е единствената причина за неблагополучията в обществената болнична помощ?

- Може ли страната ни да си позволи да има региони без общински болници и защо? Частните и държавните структури могат ли да компенсират липсата на общински болници?

- Общинските болници са в по-малки градове, където частният инвеститор няма интерес да разкрива болници, но там живеят хора, макар техният брой да намалява поради липса и на работа. Ако се закриват болниците в тези региони държавата трябва да осигури организиран достъп на населението до медицинска помощ, а не да ги остави на произвола на съдбата. Да се налага болни хора да пътуват 100 км, за да достигнат до болница, при липса на обществен транспорт и на финансови средства. За тези свои конституционни ангажименти държавата нехае.

- Какви са причините, които водят до затваряне на общинските болници?

- Причините са много. Основната причина е намаляване броя на населението поради "демократизиране" на икономиката ни и с не по-малко значение е липсата на медицински специалисти/лекари и медицински сестри/ поради разкриването на множество частни болници в няколко големи градове - София, Пловдив, Варна, Бургас, СТ.Загора, Плевен.

- Трябва ли държавата да се намеси с управление и плануване на процесите по преструктуриране на болничната помощ или тя трябва да се остави на пазара и на самотек?

- Държавата е длъжна съгласно Конституцията на РБ да гарантира равен достъп до медицинската помощ на гражданите, което означава че тя трябва да определя структурата на здравната система и локацията на лечебните заведения.

- Очаквате ли това да се случи? Какви са прогнозите Ви за развитие на здравеопазването след изборите на 19 април и появата на още един силен политически субект на сцената?

- Не съм песимист, по-скоро съм реалист. Нито една политическа партия няма ясна визия както за проблемите в Българското здравеопазване, така и за тяхното решаване. Тези проблеми изискват дългосрочни програми, а с избори през няколко месеца това не може да се случи.