Направихме ДКЦ-тата печеливши, продължаваме с болниците

Догодина Столична община предвижда 15.4 млн. лв. за здравеопазване, казват Дончо Барабалов и д-р Веселин Милев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Добра или лоша беше за общинското здравеопазване тази година?

ВМ: 2017 г. беше много добра за общинското здравеопазване. Лечебните заведения за извънболнична помощ в София са на „плюс" 123 хил. лв. , докато през миналата година бяха на загуба с 200 хил. лв. Болниците ни също вървят добре. Като резултат от политиката, която общината провежда съвместно с тях, те определено стоят много добре на пазара.

- Как успяхте да получите добрите резултати?

ДБ: Това се дължи на много добрата съвместна работа между комисията по здравеопазване, експертите в общината и мениджърите на лечебните заведения. Още миналата година в доболничната помощ беше направен анализ каква е конкуренцията по райони, какво е участието на държавните структури и набелязахме тези лечебни заведения, които приоритетно трябва да развиваме. Точно към тях насочихме усилията си тази година и резултатите вече са налице. Следим как се развива дружеството, където има нужда - общината помага, където нямаше добър мениджмънт - сменихме управителите, проведохме не малко конкурси. Когато е нужно, купуваме апаратура, много добре работим в рамките на Общинския приватизационен фонд - не малка част от средствата за апаратура са точно от него.

ВМ: Само миналата седмица от приватизационния фонд бяха отпуснати над 300 хил. лв. - за физиотерапевтична апаратура в 14-то ДКЦ, асансьор за 13-то ДКЦ и т.н. Освен тези дейности успяхме да дадем 1.3 млн. лв. на две лечебни заведения за извънболнична помощ за покриване на задълженията им.

- До каква степен преструктурирането на здравната мрежа в София ви помогна да постигнете тези добри резултати?

ДБ: До голяма степен. Ако започнем от болниците - беше преструктурирана пневмофтизиатричната болница, която сляхме с Втора градска, обединихме две ДКЦ-та – „Св. Лука" и 17-то ДКЦ, които винаги са били в една сграда и изкуствено бяха разделени на две. Закрити бяха лечебни заведения, за които се прецени, че имат силна конкуренция и няма опасност гражданите да бъдат лишени от медицинска помощ. Такива бяха ДКЦ 16 и ДКЦ 10 - съвсем близо до тях има частни медицински центрове.

За сметка на това, помогнахме на други общински здравни заведения да се активизират и вече имаме добри резултати. Такъв пример е ДКЦ 29, както и ДКЦ 5 в Студентски град. На този етап те се развиват положително.

ВМ: Закрихме в някои болници отделения, които бяха изключително нерентабилни и тежаха много на бюджетите им. В същото време вече обмисляме създаването на нов вид услуги за гражданите. Например проучваме възможностите за разкриване на хоспис на един от етажите на Пета градска болница.

- Колко хосписа и болници за долекуване планирате да създадете и как ще се финансират те?

ДБ: В момента имаме три болници за долекуване, като в тази в Панчарево има добри възможности за развитие. Затова подготвяме проект за подмяна на отоплителната й система. Имаме още две болници за долекуване, едната е в Бухово, където също полагаме усилия съвместно и с частния сектор, за да ги развием.

ВМ: Тези идеи са отдавна, но сега пристъпваме към тях, защото първо трябваше да разрешим спешно проблемите на мениджмънта и управлението на лечебните заведения. Сградите ни са големи и имаме доста място в тях, където можем да обособим подобен род заведения. Как ще го направим вече е въпрос на обсъждане – дали ще бъдат общински или чрез публично-частно партньорство. Важното е, че хосписите ще бъдат в лечебни заведения и на пациентите в тях ще им бъде осигурено 24-часово наблюдение в болница, а ако е в ДКЦ – 12-часово, което е по-добре, отколкото, ако е самостоятелно заведение.

- Как решихте да се насочите към този тип дейност, правили ли сте разчет за потребностите в столицата от подобен тип услуги?

ВМ: Четох наскоро статистически информации, че до 2030 г. населението над 65 години ще превалира. Нуждата от подобен тип заведения е огромен, при нас има добри възможности за развитието им. Ако не може да се осигури финансиране от държавата, ще преминем на варианта с публично-частно партньорство. Вече имаме такъв пример в ДКЦ 8, където цената на месец за пациент е около 800-1000 лв.

ДБ: Освен това смятаме, че когато се увеличи предлагането на такива услуги е нормално цената им да падне. В момента има недостиг на такъв тип заведения, затова и цената на някои места е по-висока.

- Това ли е бъдещето на общинското здравеопазване – услуги за долекуване?

ВМ: Не, имаме и такива социални функции, но в нашите четири градски болници има апаратура, каквато в много от държавните и частните болници липсва. В Първа градска, във Втора МБАЛ има техника, осигурена с проекти по „Джесика", двете АГ-болници са с апаратура, която е на европейско ниво и ще продължим да ги развиваме. В момента текат административни процедури Първа МБАЛ да стане университетска болница към МУ-Варна. Но тя няма да е единствената, водим разговори и с МУ-София, който също изяви желание да работим заедно. Надяваме се една от двете АГ-болници също да получи статут на университетска. Ползите от това са в три направления – научно израстване, практика за младите лекари и специалисти, и подобряване на инструментализацията. Ще направим стъпки и за обща програма с Факултета по обществена здраве към МУ-София, за да задържим младите сестри тук.

- Как обаче ще успеете да запазите болниците си в добро състояние при постоянно увеличаващия се брой на останалите?

ВМ: Това е нещо, което зависи от закона, от взаимоотношенията между държавни, общински и частни лечебни заведения. С г-н Барабалов вече присъстваме на медицинските съвети на болниците ни и това има много добър ефект. Четвърта МБАЛ, например, работи по оздравителен план, който вече дава резултат. След първия месец печалбата на болницата е 80 хил. лв. Ако продължава така и занапред, би било много добре.

- Какво се предвижда в бюджета на Столична община за 2018 г. за здравеопазване?

ДБ: Според проектбюджета на Столична община, за здравеопазване през 2018 г. предвиждаме 15,4 млн. лв., което е с над 900 хил. лв. повече от средствата за изминаващата 2017 г. Разбира се, това трябва първо да се одобри от СОС. В тези средства не се включва държавното финансиране, което ще видим точно колко ще бъде.

Ще продължим профилактичните си програми - от пет години правим масов скрининг на рак на млечната жлеза, а от 2015 г. насам подпомагаме двойки с репродуктивни проблеми с донорската ни ин витро програма. Имаме вече 7 родени деца и чакаме още. Освен това дофинансираме здравните услуги в болниците, които Здравната каса не плаща, а са важни за хората. Защото не всички категории пациенти ще отидат в частните или университетските болници. За често срещани заболявания пациентите могат да намерят лечение при нас. Нашата цел не е просто да търсим увеличение на средствата, а и да подобряваме ефективността на работата. Затова още тази година въведохме начини, с които да следим резултатите от инвестициите ни. Общинското здравеопазване има своята роля и ние полагаме усилия да го развиваме. Опитваме се да направим така, че нашите лечебни заведения да работят като една обща структуа. Това е въпрос на култура, която трябва да изградим, но вече имаме добри резултати. В зависимост от това какви средства ще постъпят държавния бюджет, очакваме да има възможност за увеличение на заплатите на медицинските сестри в яслите, градините и здравните кабинети в училищата. Надяваме се така да успеем да задържим тези специалисти на работа.

- Бюджетът на здравната каса вече е приет, в него се предвижда мораториум за финансиране на нови дейности, как ще се отрази на общинското здравеопазване?

ВМ: Ние сме изпълнители. Главният проблем при нас са лимитите, които получаваме от Здравната каса, защото няма как да спрем да лекуваме пациентите. А една от болниците ни, например – Първа градска, до 20 ноември т.г. вече си беше изпълнила лимита ...

- Стопирането на финансирането на нови дейности и увеличаването на парите за болнична помощ ще помогне ли при проблема с лимитите?

ДБ: Дали финансирането ще е по-добро - ще разберем тепърва. Със сигурност е добре да има повече средства, надяваме се да ги видим и в договорите на лечебните заведения, които ще се сключат. В зависимост от тези средства ще се развиват и съответните здравни дейности. Иначе пациентите имат нужда от услугите на болниците ни.

- Предстои ново остойностяване на клиничните пътеки, на кои от тях трябва да се дадат повече средства?

ВМ: Първо е необходим анализ, не мога да говоря наизуст. Но е важно да се има предвид, че в това остойностяване не влизат редица неща като парно, ток, осветление, вода. Трудът на лекарите се остойностява много ниско, а лечебното заведение трябва да плаща всички тези консумативи, да поддържа сградите, да осигурява съвременна апаратура...

ДБ: При частните болници този дефицит донякъде се компенсира с кешовите плащания, а при нас с това, което се отпуска от общината.

- Смятате ли, че ще има ревизия в здравната карта на София догодина?

ВМ: Отговорете си вие, мисля, че 83 бяха лечебните заведения в столицата.

ДБ: Ние като експерти сме готови да се включим, ако има такава работна група и да направим това, което е най-доброто за софиянци, но не трябва да забравяме, че тук в столицата се лекуват хора от цялата страна.

- Какво очаквате от новия здравен министър, за да бъде общинското здравеопазване по-добро?

ДБ: Той е запознат в детайли с проблемите и аз имам много положителни очаквания от него, защото се занимаваше със здравеопазване много дълги години във финансово министерство. Също така има и заместник -министър, който дълги години е бил в тази система. Така че моите очаквания са изцяло положителни и се надявам да работим добре с тях, така, както и когато бяха на предишните си работни места. Защото целта ни е обща – да предоставяме качествени здравни услуги и обществото да плаща една разумна цена за тях.

- Тези резултати обаче през какви промени минават, според вас?

ВМ: Безспорно поетапната демонополизация е една от тях, тя е заложена и в програмата на ГЕРБ. В Германия, например, отдавна здравните каси са 144.

ДБ: Нека разделим мерките на краткосрочни и дългосрочни. В дългосрочен план това, което казва г-н Милев е така. А в по-близък план, въвеждането на електронните услуги в здравеопазването е много важно. Тук ние сме много добре позиционирани, направихме първия здравен портал за общинските лечебни заведенияhttps://sofia.myhealth.bg и обсъждаме дали той да не прерастне в градски портал, като го отворим за всички лечебни заведения. Защото най-важното е софиянци да получават добро здравеопазване - дали ще е общинско, държавно или частно - няма толкова голямо значение. Поощряваме болниците да направят нови електронни системи, за да оптимизират разходите си.