За общинското здравеопазване има перспектива

Да има допълнителни субсидии за определени дейности, като профилактика, така ще се спестят пари за скъпо лечение, казва д-р Петър Филибев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- В момента имаме персонал, с който покриваме изискванията на Националната здравноосигурителна каса за сключване на съответните договори. Имаме обаче нужда от още хора. За щастие, имаме само 11 човека в пенсионна възраст. Временно сме решили проблема и с медицинските сестри въпреки, че можем да вземем още. Работата е в това, че няма откъде. Дойдат ли обаче, няма да ги върнем, ще направим всичко възможно да ги назначим. Колкото до лекарите, болницата ни е акредитирана по определени специалности и имаме в подкрепа специализанти. Търсим обаче още за хирургия, ортопедия, клинична лаборатория, образна диагностика, неврология. Като цяло, съставът ни е окомплектован, но има колеги в пенсионна и предпенсионна възраст. Ако те решат да си тръгнат, трябва да имаме други, по-млади хора, за да не изостане работата.

- Как болницата се справя финансово в условията на разплащания в евро и липсата на бюджет?

- В последните години сме все в периоди на някакви кризи – пандемия, инфлация, честа смяна на правителства, сега отново инфлация. Не се знае, като цяло, как ще се движат цените на консумативи, лекарства, вода, газ и всичко останало. Ако те се задържат на сегашното ниво, ще направим всичко възможно да нямаме проблеми. Не знаем как ще сме при форсмажорни обстоятелства, ако има ново, по-чувствително поскъпване при положение, че цените на клиничните пътеки остават същите. Тогава със сигурност ще имаме проблеми. Засега удържаме положението, тъй като разчитаме на някакви финансови резерви от миналата година. Имаме и надлимитна дейност, която се надявам в един момент да ни бъде изплатена. В момента сме, може би, една от малкото болници, които се справяме без да изпадаме в тежки ситуации. Големите ми страхове са да не започнат цените отново да се вдигат. Доскоро ни уверяваха, че един лев няма да стане едно евро, но се вижда, че нещата не са съвсем така. Задълбочи ли се това увеличение, то е ясно, че хората отново ще започнат да си търсят работа в чужбина и ще заминат. А, както е известно, медицинският персонал е добре дошъл навсякъде в Европа. Заплатите вече не могат да настигат инфлацията и изостават значително. Основните при нас на шофьори, санитари и поддържащ персонал е 650 евро, колкото е минималната работна заплата. Медицинските сестри са с 900 евро, а лекарите със специалност 1500 евро. Както казах, това са основните заплати, върху които се начисляват дежурства, работа в празнични дни и т.н. Сумите зависят и от натовареността на отделенията.

- Управители на болници вече предприеха стъпки и назначават хора от трети страни. Вие сте близо до Северна Македония. Имате ли желаещи да постъпят на работа оттам?

- За съжаление, желаещи няма. Подчертавам, ще вземем всеки един специалист и специализант, стига да поиска да работи при нас.

- Остават ли специализантите в болницата след придобиване на специалност? Как гледате на идеята те да бъдат обвързвани с договор да работят известно време в лечебното заведение, където са обучавани?

- Остават тези от специализантите, които са завършили по програмата на общината. Изключение направиха един-двама. Затова пък 15 човека останаха на работа и след това. Все пак, никой не знае какво ще му поднесе животът след пет години – семейство, ангажименти към родители. Затова не мога да ги виня. Условията за работа при нас са много добри. Колкото до заплащането, то е в зависимост от квалификацията и полаганите лични усилия.

- В какво се изразява общинската програма за специализантите?

- Срещу договор за работа в болницата, общината заплаща месечно на специализантите по 2,5 минимални работни заплати. Осигуряват се и квартири, ако колегите са от друг район.

- Вие, макар и общинска, сте голяма болница в един от труднодостъпните райони с преобладаващо възрастно население. Като цяло, какви са Вашите пациенти, трудни и занемарени ли са случаите?

- В нашия район семействата, по-скоро, гледат възратните си родители, роднини. Когато е необходимо, ги водят на лекар. Тук обществото е такова, че няма много изоставени възрастни хора. Имаме обаче и запуснати случаи, но такива има навсякъде. Прави впечатление, че след пандемията зачестиха онкологичните заболявания, инсултите и инфарктите. С които от тях не можем да се справим тук, ги насочваме към големите болници в София или в Благоевград. Грижим се за хората по възможно най-добрият начин, според възможностите си.

- Сякаш общинските болници стоят встрани от вниманието на Министерството на здравеопазването. Така ли е?

- Според мен, проблемът е в самата здравна реформа, която беше направена, но и която следва да продължи. Ако искаме да имаме обществено здравеопазване, трябва да се обърне повече внимание, при определени условия, на общинските болници. Няма инвеститор, който да направи болница в малко градче, защото финансово няма да му бъде изгодно. Хората в малките населени места обаче трябва да бъдат обслужвани не само по отношение на лечението, но и на осъществяването на профилактичната дейност. Общинските болници не могат да сигурят достатъчно добри заплати, за да назначат повече специалисти, които да са в услуга на населението. Все пак, ние сме в граничен район и имаме известно допълнително субсидиране. Общинските болници, които обаче не са в гранични райони, разчитат най-вече на клиничните пътеки от НЗОК. Ако се привеждат допълнителни средства от МЗ, но с изискване на определени дейности, насочени към профилактиката, например, ще имаме повече ранно открити заболявания, по-лесно лечими, повече спестени пари от скъпи лечения и ТЕЛК и най-вече здраве за хората. Със сигурност едно такова субсидиране ще е по-евтино от изразходвани впоследствие пари за терапии. Например, една клинична пътека от 5000 лева е заплатата на един лекар в общинска болница. Същевременно, в частните болници дневно минават десетки, стотици случаи от скъпи пътеки точно, защото хората не са били профилактирани навреме в малките и отдалечени населени места.

- В публичното пространство периодично се лансира идеята общинските многопрофилни болници за активно лечение да бъдат превърнати в такива за долекуване или в медицински центрове. Как гледате на тази идея?

- Ако става дума за болници в близост до областните градове, би могло, но като нашата – отдалечени и в по-труднодостъпни райони, такова нещо не бива да се случва. Ако, например нашата болница я нямаше и човек получи инфаркт, докато бъде закаран до Благоевград, той ще почине.

- Според Вас, като цяло, има ли перспективи пред общинското здравеопазване? Ако ги има, какви са те?

- За общинското здравеопазване има перспективи. Всичко зависи от отношението и субординацията между управителя на болницата, кмета на общината, общинския съвет и МЗ. Ако всички имат визия в една посока, нещата се случват. Ако има някъде пречки, ще има неблагополучия и за болницата. Не може да има във всеки град частна болница още повече в малките населени места, защото инвеститорите им търсят голямата печалба, която няма как да я имат в малките общини.

- Впрочем, близо 380 частни болници не са ли много за страната, които черпят обществен ресурс?

- Има позиции и в НЗОК, и в МЗ, които са наясно с тези неща, би трябвало да знаят защо се случват тези неща. Всеки, който е бил в частна болница, знае за какво става въпрос.

- В последните години се лансира идеята за увеличаването на здравноосигурителната вноска с мотив да имаме по-добро здравеопазване. Това ли е разковничето?

- Това следва да се реши от Народното събрание, защото е недопустимо да плащаш за телефон 50 лева месечно, а да казваш, че нямаш пари да си платиш осигуровката.Би трябало да се случи, за да бъдат удовлетворените изискванията на пациентите, а съвременната медицина изисква скъпо оборудване и скъпо лечение. тези неща няма как да станат без да се финансират отнякъде. Вариантът е повишаване на вноската.

- Кои са основни неща, които бихте искал да бъдат реформирани в здравната система, ако имаме скоро едно избрано и устойчиво правителство?

- Държавата на стимулира по-активно специализантите, като се създадат по-добри условия за привличането им в малките болници. За това обаче е необходимо да има съвременна апаратура и добри условия. Това са нещата, които биха могли да възродят общинското здравеопазване. Възможности за повече профилактика.

- В последните години се вливат немалко пари в здравната система, но има недоволни – и лекари, и пациенти. Защо?

- Някои пациенти имат пълно право да не са доволни. Има обаче и една немалка част, които смятат, че всички в системата са им длъжни. Това обаче не е така. Всеки има рамка на права и задължения, от която не би трябвало да излиза. Ако има проблем, редно е пациентът да напише жалба до управителя на болницата, до РЗИ, ИАМН и т.н., за да бъде тя разгледана и взети мерки. Има обаче много необосновани, дори смехотворни сигнали, но постъпили вече, ние трябва да ги разгледаме, да напрамир проверка и всичко, което е се предвижда в такива случаи. Например, имали сме случай, в който човекъ се жали, че доктор вървял по коридора и нещо говорел по негов адрес. Проверката ни показа, че по коридора не е вървял лекар, а санитар, който си е мърморел нещо, както се случва понякога с хората, но то не е било адресирано към никого. При основателни жалби се предприемат и съответните административни мерки към виновните. Аз обаче смятам, че трябва да има и някаква санкция към тези, които неоснователно ангажират време и ресурси само заради спорта да се оплакват и то неоснователно. Знаем, че няма достатъчно служители нито в РЗИ, нито в ИАМН, за да им бъде губено времето. Колкото до средствата в болниците, би трябвало да има реална реформа, за да има и по-добър ефект както по отношение на оказваните грижи, така и по отношение на обосновано изразходваните финанси.