За много медици работната среда е токсична

Една по-голяма част от тях са хора в по-напреднала възраст и те се нуждаят от медицинско лечение, за да поддържат ежедневието си, казва доц. Момчил Баев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Това е по-значимо и по-актуално проучване на тази тема, направено в последно време. Каквото досега е правено, е оставало в академичната среда, в дадената аудитория. Аз исках да има по-широка чуваемост, да има обществен дебат и затова направих презентацията на моя труд в аулата на Националния център по заразни и паразитни болести. За медицинските специалисти трябва да се говори, но и да има чуваемост. Знаем за огрпомния недостиг на човешки ресурс, а този проблем ще става все по-голям в системата. Ако не се предприемат неотложни, спешни действия, страната ни ще бъде изправена пред сериозна криза по отношение на медицинската помощ.

- До колко човека бяха направени допитванията и за какъв период беше проследено психичното им здраве?

- Изследването продължи около шест месеца и беше сред 433-ма от всички области в страната. Сред тях в профила им фигурират лекари, повечето със специалност, професионалисти по здравни грижи – медицински сестри, акушерки, специалисти по образна диагностика, лаборанти, както и такива, които се занимават с административна работа в лечебните заведения, медицинските университети или други структури, свързани със здравеопазването.

- Какво показват резултатите от Вашето проучване?

- Те са недвусмислени – повишена претовареност, тревога, но и неудовлетвореност от работната среда. Качеството на живот също не е на най-оптималните нива. За съжаление, една по-голяма част от тях са хора в по-напреднала възраст, като средната е около 55 години. Те се нуждаят от медицинско лечение, за да поддържат ежедневието си всеки ден. Други, също значима част, потвърждавам, че имат физическо ограничение, свързано с болка. Те не са в добро здраве, но в същото време трябва да работят. Освен това, 26,9 % от запитаните отговарят, че работят на две места, което е близо една трета от респондентите. На три работни места са 2,7 на сто – малък дял, но все пак наличен. Около 1,5 % са пенсионерите, които все още работят. Много честа практика е хората да работят на повече от едно място, което обаче често пъти е предпоставка за професионално изчерпване. Най-напред това е свързано с напрежение човек да обхване и двете работни места, с повече работни часове, с тревогата дали ще успее в пътуването и ще е навреме на работа. Тази тревога рефлектира с хроничен стрес, който вече е свързан с професионалното изчерпване, с прегарянето. Тогава идва това, което наричаме „тихо напускане" – състоянието, когато мотивацията пада и човек присъства физически на работа, но не и емоционално.

- По отношение на типа лечебни заведения, къде медиците прегарят най-силно?

- Най-голям дял в проучването са такива, които работят в държавна или общинска болница – 28,3%, следвани от тези със собствени практики в първичната помощ, каквито са общопрактикуващите лекари – 25,9 %, специалистите в извънболничната помощ са 7%, в частните болници – 14,5%, в центровете за спешна медицинска помощ – 2,3% и в административните структури – 11 на сто. Най-голямото натоварване, а оттам и за прегаряне можем да говорим в болничната помощ. Това не означава, че в доболничната помощ е много лесно, но в болничната трудността е свързана с това, че там имаме и смени, включително и нощен, да не кажа и денонощен труд. Тази тежест често пъти пада върху по-младите лекари – специализанти и дежурящи студенти. Този нощен труд има своята цена. Той е един от факторите, свързан с професионалното прегаряне. При него имаме объркване на циркадния ритъм, страдат сънят и метаболизмът. Дежурните спят за кратко, стават заради пациент, полягат отново за малко – нещо, което е много вредно в дългосрочен план.

- По отношение на собствеността на лечебните заведения, какво е здравето на лекарите и медицинските специалисти?

- Точно такива данни не съм събирал. Съдейки обаче по фокус групите, които са също един от елементите, с които се добиват данни, по-натоварени, а оттам и с по-влошено здраве и прегаряне са работещите в държавните университетски болници. Там работата е огромна, недостигът е налице – и на хора, и на оборудване, и много други неща. Това носи напрежение и страдание. Към това се прибавят и по-големите проблеми с вътреболничните инфекции. Понякога и хигиената е занижена, което става предпоставка за тях – все фактори, отговорни за професионалното прегаряне.

- Съобщават ли вашите респонденти за грижи, полагани от ръководствата на лечебни заведения за опазване на тяхното физическо и психическо здраве?

- Моите резултати от фокус групите, добити чрез общуване с респондентите показват, че работната среда е фактор №1 в тяхното неудоволствие, свързано с работата. Те я определят като токсична. Тази токсичност се движи по няколко направления. Най-напред е свързана с общуването, второ с динамиката и обема работа – много пациенти, опашки пред кабинетите, пълни коридори, недостиг на лекари и медицински сестри. Комуникацията е това, което най-много напряга работещите в болниците. Във всяко лечебно заведение има определена структура. Комуникацията се движи веднъж по хоризонталата между колеги, където се съобщава за неприятни и неетични практики, говори се неетично един за друг, битовизми, клюки, неподходящ тон, липса на проявено разбиране към колега, който може да е в труден момент. Тези неща тежат и хронифицират. Другата ос, по която се движи комуникацията е по вертикалата. Там имаме по-нисш персонал, следван от медицински сестри, акушерки, лаборанти, следват лекарите, началници на отделения, на клиники и самото ръководство на лечебното заведение. Една такава структура не може да осъществява добри комуникации с всички. Очевидно е, че системата не се справя в голямата си част. Колегите съобщават, че именно ръководителите са тези, които могат да задават тона и начина на общуването. Според моите резултати тази среда е токсична и имаме остра нужда от обучение на ръководните кадри, но и на всички работещи по групи за стимулиране на ефективност на комуникация за създаването на подкрепяща, а не осъдителна среда. Знаем, че решенията се спускат отгоре надолу и хората са техни изпълнители. Това е друг фактор за професионалното прегаряне, а именно, когато човек не участва в решенията, има усещането, че е безгласна буква, остава само изпълнител. Бивайки изпълнител, той е претоварен от отговорности, а когато те са много и безгласно взима решение, това е най-сигурната рецепта за бърнаут. Колкото до грижите на ръководители за опазване на физическото и психическото здраве на работещите. Има обаче и добри практики, въведени на болнични мениджъри за психичното здраве на работещите.

- В кои лечебни заведения са те?

- В разговори ми беше споделено, че в УМБАЛ „Света Анна" в София ръководството е въвело добри практики, а истината е, че когато мениджърът може да разбере емоционалните преживявания на служителите, може да създаде различна, по-добра среда. Там се правят регулярни, периодично беседи, в които клиничен психолог или друг специалист по психично здраве разговаря с лекарите. Така се осигурява пространство за споделяне. Това е място, което помага да бъде преборена стигмата по отношение на психичното здраве при медицинските специалисти. Другата добра практика в тази болница е, че вече са осигурени трима клинични психолози, които да подкрепят психичното здраве на служителите. Такива специалисти в УМБАЛ „Света Анна" има отдавна, но те са за пациентите. В общинската болница в Ардино също има многодобра практика. Там са въведени обучения и семинари, свързани с работната среда по отношение на комуникацията между колегите и с пациентите. Много искам да показваме в аванс тези добри примери, за да може повече здравни мениджъри да вземат пример от тях. Както се вижда, няма значение собствеността на лечебното заведение, не са неоходими и големи финансови ресурси, за да бъде направена средата за работа по-добра.

- Правено ли е проучване и отчитано ли е, дали подобни мерки дават реален, по-добър резултат, или се въвеждат практики, колкото да се отчете дейност?

- По отношение на примерите, които аз познавам, не бих могъл да кажа, че се развива дейност, колкото да се отчете добра практика. Те идват от добро дърце и от разбиране на професионалистите. Казвам го, защото познавам хората, които са ги въвели и знам тяхната мотивация. Колкото до ефекта от тези практики, не мога да кажа нищо. Редно е да се измери какъв е той, за да се знае, в каква посока се движи, но такива неща могат да се правят и в партньорство с външни организации.

- Какво мога да направят сами за своето психологичн здраве заетите в здравеопазването, за които мениджърите не са се погрижили? Има опасни практики сред така масово предлаганите в последно време на книжния пазар?

- Аз гледам със скептицизъм на обема от книги на книжния пазар за справяне с психологичните проблеми. Това е фина и прецизна работа. Затова следва да разгледаме този въпрос в няколко направления. Първо всяко лице, работещо в лечебно заведение трябва да се грижи за средата, в която работи. В моята монография съм написал какво човек може да направи за себе си на работното място и извън него.

- Какво може да се направи?

- Ако говорим на работното място, йога и дихателни практики са неща, които могат да се прилагат. За тях са необходими само десетина минути. Хората не знаят, че йога има дълбока научна основа. Колегите, с които аз работя по тази материя разбират нейната медицинска и научна основа. Тя има много голямо въздейстиве върху тялото, системите в него, а оттам и върху психиката. Ето защо тези практики, свързани с дишане и малко медитация могат да помогнат за избягване на конфликт или при остра стресова ситуация на работното място. Когато човек попадне в такъв конфликт, трябва да се оттегли за малко, за да не навлезе в него още повече. Даде ли си десетина минути за фокусиране на вниманието и енергията си в някаква друга посока, към себе си, това оказва невероятно благотворно въздействие. Другото, което може да се направи е създаването на медицински зони за отдих. Хората прекарват много на работното място, а то е свързано със стрес, болка, смърт. Такава среда трябва да позволява на човек за малко, за 10-15 минути, да се отдели. Стаите за отдех в българските болници са трагични. Те трябва да предоставят възможност за качествена релаксация – човек да си почине от работата, но и да успее да си почине и възстанови своята работоспособност, фокус и емпатия към колегите и пациентите си. По отношение на релакса извън работата това са всички дейности, свързани със спорт, туризъм в планината, защото природата зарежда с положителна енергия, прекарване на време с домашен любимец, с приятели. Тук също идват йога, медитация, дихателни практики, хобита и занаяти. Всичко това носи добра релаксация. Затова казваме, че човек носи сам отговорност за това, как се чувства, като не я прехвърля само върху ръководствата на лечебните заведения. Тя е споделена.