Годината на (не)напразните надежди

2025 г. не беше годината на реформите, нито дори на традиционните обещания за такива. Тя мина под знака на пълното запазване на статуквото - неглижиране на превенцията и извънболничната помощ за сметка на неспирното разширяване на болничната и като финансиране, и като инфраструктура, запазване на безконтролното усвояване на средствата на здравната каса от определени лечебни заведения, удобното подминаване на темата с кадровия дефицит сред медицинските специалисти, липсата дори на намек за държавна стратегия и политика в здравеопазването.

Нещо повече - през тази година

стана ясно, че промени за изсветляване и връщане на справедливостта в този сектор не само, че не се търсят, а те са нежелани дори, когато идват под външен натиск - например този на ЕК. Пример за това беше яростната съпротива от страна на БЛС и частните болници за въвеждане на търгове в тези лечебни заведения, както е при държавните, след като всички се финансират с обществени средства от НЗОК.

И все пак през 2025 г. имаше

и едно малко изключение от надолнището на пълното утвърждаване на порочното статукво. Дали ще го наречем съвест, точка на кипене, прелом или по някакъв друг начин, на практика това е началото на осъзнаването сред лекарите и медицинските специалисти, а това е първата крачка, която може да доведе до промяна. Формата на проявлението на това явление определено беше протестът. Дали този на улицата или онзи другият - в социалните мрежи и форумите, това няма толкова голямо значение.

Въпросът е, че този протест стана видим.

Едно от първите негови проявления, при това съвсем спонтанно и политически немотивирано, се случи тук, на сайта на clinica. През лятото заедно със сдружението "Български лекари за ново здравеопазване" направихме анкета сред над 10 000 лекари за това дали интересите им са защитени и представени от някого, както и за това дали системата, в която работят им харесва. Над 1000 от тях ни отговориха и бяха категорични в мнението си - здравеопазването, в което работят, не им харесва, а гласът им не се чува.

По-късно последваха донякъде

политически оцветените протести на младите лекари за достойно заплащане и промени в правилата за специализация. Успоредно с тях и дори преди това се появиха исканията на медицинските специалисти за финансиране на амбулаторните здравни грижи от НЗОК, повишаване на доходите и дори за цялостна здравна реформа. След щедрите обещания на властите за увеличение на възнагражденията им, както и тези на младите лекари, които обаче не се реализираха и те излязоха на улицата.

Последният протест, който разтърси

лекарските редици отново беше виртуален. Откритото лобиране на БЛС за частните болници повлече лавина от коментари, в социалните мрежи и не само, срещу съсловната организация на медиците от нейните членове.

И въпреки че до момента нито един

от тези протести не доведе до реална промяна на системата, въпреки че част от тях останаха изцяло в чисто материалното измерение на борбата за по-високи доходи, те показаха, че в аморфната маса на медиците ни започва да мъждука някакво пламъче. Въпрос на време е то да осветли истината - че без цялостна реформа на системата, заплатите нито на младите, нито на старите лекари и медицински специалисти могат да са достатъчни. А когато това стане, ни чака пожар, в който здравеопазването може окончателно да загине, а може и да възкръсне. Така или иначе кутията на Пандора отдавна бе отворена, пускайки на свобода алчността и безскруполността, които превзеха този сектор. Сега от нея плахо излезе навън Надеждата за едно колективно осъзнаване и катарзис, нека им пожелаем успех през 2026 г.