ОПЛ трябва да разполагат с тестове за инфекциите

Така те ще могат да правят нужните изследвания преди да назначат антибиотик, казва проф. Емма Кьолеян

- Проф. Коьлеян, какви са инфекциите, свързани с медицинското обслужване?

- ИСМО са няколко категории. Те могат да бъдат уринарни, на дихателната система, свързани с изкуствена вентилация, катетър – асоциирани инфекции, но също така и вътреболнични сепсиси и инфекции на хирургичното място. Най-честитите причинители на инфекции в момента в болниците са Грам - отрицателни бактерии, които изместиха Staphylococcus aureus. За най-голямо съжаление, голям процент от Грам отрицателните бактерии са полирезистентни. Особен проблем е резистентността към карбапенеми. Това явление възниква най-вече заради нерационалната употреба на антибиотиците.

В болниците у нас има разпределение на антибиотиците на три нива. На първо са тези, които са тясно-спектърни и са най-широко използвани, тъй като са най-безвредни (могат да бъдат предписвани от всеки лекар). Следващите могат да се предписват само с разрешение на микробиолога или началник-отделение в лечебното заведение, тук са повечето цефалоспорини и аминогликозиди. На следващото ниво са резервните антибиотици, към които се отнасят карбапенемите и гликопептидите. За тяхното изписване е нужно разрешение на клиничния микробиолог и на директора на болницата. Но за съжаление, не винаги се спазват тези правила и нашият призив е да се усъвършенства антибиотичната политика.

- Къде е по-големият проблем с нерационалната употреба: в извънболничната или в болничната помощ?

- Болшинството от антибиотиците се използват в извънболничната помощ, там е масовото предписване и препоръката е към ОПЛ - задължително е те да изписват антибиотици само за доказана бактериална инфекция. За да се случи това, обаче, на тях трябва да се осигурят по-големи възможности за диагностика, те трябва да разполагат със средства да различат бактериална от вирусна инфекция, да имат тестове и достъп до лаборатория. ОПЛ трябва да използват и други подходи - не да бързат да изписват антибиотика, а да изчакат и да видят дали не става дума за самоограничаваща се инфекция. Но най-тежките инфекции се лекуват в болничните отделения и най-вече в интензивните. Именно там се прилагат антибиотици в най-голямо количество.

- Какво става, когато антибиотиците не действат?

- Когато стандартните антибиотици не действат, се прилагат нови препарати, но те са много скъпи - един такъв лечебен курс струва около 20 000 лв. Това не е по възможностите нито на болницата, нито на пациента. Трябва да се намери начин за подпомагане от МЗ или НЗОК за тези пациенти, както и строги правила и контрол за тяхното предписване - те трябва да се предписват само, когато няма друга възможност.

- Кои са най-рисковите пациенти?

- Това са пациентите с имуносупресия. Например болните с диабет са по-податливи на инфекции, хората над 65 години, също така , пациенти, при които е имало колонизация с резистентен щам. Много пациенти страдат от няколко заболявания, и те са рискова група. За всички тях в новия медицински стандарт за ИСМО, който се подготвя, се предвижда те да се изследват в при постъпване в болница, за да се види, дали не са носители на проблемни щамове. Ако се установят такива микроорганизми, тези пациенти ще трябва да се изолират в самостоятелни стаи и ще са обслужвани от нарочен персонал. Но това ще изисква повече средства и нови условия. За съжаление, все още има места, където и сегашните правила не се спазват.

- Кои правила не се спазват?

- От една страна са тези, които са свързани с хигиената, от друга е липсата на достатъчно медицински персонал. Броят на медицинските сестри у нас в сравнение с Европа е два пъти по-малък. Това означава, че те работят много по-интензивно и може да нямат време понякога да сменят ръкавиците си при обслужването от един болен на друг болен.

- Ако в една операционна зала има резистентен бактерий, той може ли да бъде унищожен?

- За операционните зали има специфични по-високи изисквания и там не се допускат дори болшинството чувствителни бактерии. Но отговорът е „да", ако става въпрос за болничните стаи: с правилните хигиенни мерки, с дезинфекция, с редовно почистване и усилване на мерките. Ако при стандартно почистване, се налага то да се проведе вечер преди лягане на пациентите, тогава то трябва да стане трикратно за деня. Тогава е много по-малък шансът да се разпространи тази инфекция. Но в някои случаи резистентните микроорганизми могат да се скрият на труднодостъпни места за дезинфекция, затова в световния опит при епидемичен взрив се прибягва дори до затваряне на отделението и основен ремонт.

- Винаги ли се вземат мерки да се унищожат бактериите, ако се знае, че те персистират в едно отделение?

- Това е изключително комплициран въпрос, който засяга много интереси и отговорът зависи главно от мениджърите на здравното заведение. В някои случаи са достатъчни методите за изолация на пациентите и обслужване от нарочен персонал. Ако това е невъзможно, се преминава към кохортно изолиране, когато всички такива пациенти са на едно място. Лечението се провежда с антибиотици, към които има чувствителност.

- Защо антибиотичната резистентност е към различни щамове за различните държави?

- Това също е сложен въпрос. От една страна от значение е климатът, в скандинавските страни антибиотичната резистентност е много по-рядко явление, по тази причина и консумацията на антибиотици е по-малка. Докато в южните държави като Италия, Гърция, за съжаление вече и България, резистентността е много по-лесно разпространима. Друго условие са механизмите на резистентност, които се срещат. Например за карбапенем-резистентните Klebsiella pneumoniaе доскоро бе отговорен един ензим, чийто произход е от Индия. Оттам са и първите пациенти, които са били заразени и някои експерти смятат, че обучението на индийските студенти тук, както и посещенията на наши туристи или пациенти, лекувани в Индия, е допринесло за разпространението на тази резсистентност у нас.