Минималните възнаграждения са пожелателни

БАПЗГ приветства усилията на управляващите за въвеждане на минимални възнаграждения сред медицинските специалисти по здравни грижи и ги разглежда като важна стъпка към стабилизиране и признаване на професионализма в бранша. Въпреки това, задълбоченият анализ на Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г. (№ 51-502-01-64) показва, че в сегашния му вид това е по-скоро пожелателно, отколкото реално задължение за лечебните заведения, а ресурсът за обезпечаването му е недостатъчен по няколко причини:

 

1. Въпреки че с промените в Параграф 20

се въвеждат задължителни минимални възнаграждения, в текста отсъстват каквито и да е конкретни санкции при тяхното неспазване. Освен това не се посочва органът, който ще упражнява контрол и ще налага мерки при нарушения, нито е разработен механизъм за налагане на административни наказания върху болниците. Така се разчита само на общите санкционни режими от други закони, които нямат пряка връзка с трудовите възнаграждения и не са ефективни за предотвратяване на злоупотреби. Това създава опасност, при която формалното изискване за минимални нива на заплащане, може лесно да бъде заобикаляно, а правната претенция за задължителност остава само на думи.

2. В Приложение № 1 от Параграф 20,

където са фиксирани минималните възнаграждения за медицинските специалисти, липсва регламентиран механизъм за редовната им актуализация, което е особено важно на фона на инфлационните процеси и динамиката на пазара на труда. Ако се наложи промяна, не е ясно кой и как ще я инициира и осъществи.

3. Ключов правен пропуск е непълното

дефиниране на понятието „специалисти по здравни грижи". Проектозаконът не уточнява кои конкретни професионални длъжности се включват в този обхват, какви образователни и квалификационни изисквания са приложими, нито дава яснота за длъжностните характеристики във всяка болница. Това отваря врата за произвол при класифицирането на персонала, различни трактовки и дори умишлено избягване на плащанията чрез формални промени в наименованията на длъжностите. Ако не се въведе ясна и обективна класификация на длъжностите, болниците биха могли да създават нови позиции или да преименуват съществуващите, с цел да избегнат плащанията на минималните ставки. Това не само компрометира идеята за справедливо възнаграждение, но и стимулира непрозрачност в управлението на

човешките ресурси. Такъв подход би подкопал доверието в реформата и би създал предпоставки за социално напрежение и неравнопоставеност между различните категории служители.

4. Финансовите средства, които се предвиждат

за увеличаване на минималните възнаграждения на специалистите по здравни грижи и на лекарите (без специалност) в лечебните заведения, които работят с НЗОК, както и тези, които се финансират от МЗ, към момента са 260 млн. евро. По данни на БАПЗГ, за да се гарантират минималните възнаграждения само на специалистите по здравни грижи, които са приблизително 28 000, в размер на 125% от СРЗ, за следващата година ще са необходими около 264 млн. евро. Тоест, предвидените към момента 260 млн. евро са недостатъчни.

5. При липса на целево финансиране за

увеличаване на заплатите, неизбежно финансовата тежест ще падне върху самите лечебни заведения. Това е особено проблематично за общинските и по-малките болници, които и без друго работят с ограничени бюджети и често са на ръба на оцеляването. Те ще бъдат принудени или да съкратят персонал, което директно ще се отрази негативно на качеството и достъпа до здравни услуги, или да нарушат изискванията и да поемат риска от евентуални санкции. В този контекст минималните възнаграждения рискуват да останат само на хартия, без никакъв реален ефект върху живота и мотивацията на работещите в сектора.

6. Задължението за достигане на минималните

възнаграждения следва да обхваща и частните лечебни заведения, тъй като голяма част от здравеопазването преминава през тях, но липсва яснота кой държавен орган ще следи за спазването на нормата в тези структури. Не са предвидени правила, които да обвържат спазването на минималните възнаграждения с договорите по линия на НЗОК, нито има изграден инструментариум за мониторинг и контрол. Без тези механизми, изпълнението на закона става пожелателно и лесно може да бъде заобикаляно.

7. Законопроектът не предвижда реалистичен

преходен период, в рамките, на който лечебните заведения да се адаптират към новите изисквания. Липсват междинни етапи, които да осигурят плавно въвеждане на промените, както и методика за изчисляване и разпределение на необходимите средства. Това създава риск от внезапен финансов шок за системата и обезсмисля самата норма за задължителност, тъй като болниците няма да могат да се подготвят организационно и финансово.

В заключение - БАПЗГ настоява законопроектът

да бъде доработен преди да се пристъпи към неговото приемане и въвеждане. Това включва разписване на ясни санкции при нарушения, гарантиране на пълно държавно финансиране, създаване на методика за актуализация на възнагражденията, изграждане на ефективен контролен механизъм и осигуряване на реалистичен преходен период. Само при изпълнение на тези условия минималните възнаграждения ще станат неотменна част от професионалния стандарт, а не просто още едно добро намерение без реално покритие и ефект върху системата на здравните грижи. Това би допринесло за по-дългосрочна стабилност, по-висока мотивация сред специалистите и по-добро качество на здравните услуги за цялото общество.