Да се подобри контролът върху работата ни

Да се внесе опит от други държави и система с кредити за взимане до края на специализацията, казва д-р Петя Кашукеева

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Самата аз виждам специализацията 

в няколко момента. Първият е тогава, когато избираш дадена специалност и съответно започваш да търсиш мястото, където да я започнеш. Смятам, че има голяма диспропорция между различните места, като бази на обучение, макар и конспектите, които проверих за различните университети, да са едни и същи. Според мен обаче, диспропорцията не е само в базите на обучение, но също така и в начина, по който самият студент, след като завърши медицина и стане лекар, би могъл да се възползва от възможността да специализира в дадена база. 

Аз поддържам теорията, че трябва да 

има единен изпит, който да носи точки съответно, като от техния брой да зависи и мястото, където лекарят ще бъде зачислен за специализация. Тоест, това да бъде подобно на матурите след 7-ми клас, като за отпуснати бройки за дадено място, което е предпочитано от младите хора, бъдат приети най-високо класиралите са, а останалите в други бази. Когато ти не си полагал достатъчно усилия по време на следването, не се представиш добре на единния изпит, ще отидеш на място, където няма да е точно това, което искаш. В един момент обаче може да се окаже, че това нещо е за теб, да харесваш колегите си и те да те харесват. 

Ето една възможност част от лекарите 

да останат на места, където не са мечтани от тях за специализация, а на следващата година, ако искат да канидадатстват отново за желаната от тях база. Смятам, че само, ако променим начина, по който става зачисляването за специализация, можем да решим проблемите. Подкрепям протестите. Самата аз участвах в тях, когато имаше намерение да бъде променена Наредба №1 с текст, според който в момента, когато вземеш специалност да бъдеш изпращан на различно място от това, в което си специализирал. Аз съм сигурна, че по-голямата част от гилдията също ги подкрепя. 

Иска ми се да бъдат обновени програмите

за специализация като се учат нови неща, да се внесе опит от други държави и кредитната система, според която определени кредити трябва да бъдат вземани до края на самата специализация. Те се натрупват от специализации извън базата на обучение. И тъй като те са задължителни, болницата, в която е специализантът му дава възможност да се обучава за тях безплатно.

На авторитетни европейски конгреси има 

специални сесии и уъркшопове специално за специализанти с тази цел. Аз не смятам, че един специализант по съдова хирургия в Западна Европа е по-зле подготвен и затова посещава такива събития, а ние тук сме по-напред от него и затова се ограничаваме от такива обучения. По време на здравната комисия имаше неприятни изказвания в духа на това, че никой не е длъжен да ни даде повече от това, което получаваме в момента. 

Специализацията е времето, в което 

трябва да дадеш от себе си и да вземеш най-доброто от своя ментор, от своя ръководител, за да си пълноценен лекар впоследствие. Измерителят на това, колко добре си вършим работата и колко добре сме усвоили специалността са пациентите, а както виждаме, те стават все по-недоволни въпреки сравнително по-лесния достъп до здравеопазване в България. А това означава, че нещо не е както трябва и е време да се събудим от съня, в който сме вече от 30 години.

Необходимо е най-сетне да видим, че нещата

не могат да продължават по този начин. Нужно е да бъде подобрен достъпът до специализация, нещата да са по-прозрачни и изборът на хора за зачисляване да бъде направен по-малко субективен. Редно е да се подобри и контролът върху работата на специализантите. Всеки от нас има индивидуален план, който включва определени процедури и операции, но те не подлежат на никакъв контрол. Според НЗОК ние не сме изпълнители на дейности и заради това ние не можем по никакъв начин да докажем реално, че сме направили тези манипулации. Независимо от всичко, аз остават песимист.