Да спасим антибиотиците

25 000 европейци умират на година заради резистентност, 1.5 млрд. евро са финансовите загуби на Стария континент

Неправилната употреба на антибиотиците е основната причина, която увеличава антибиотичната резистентност. Това се случва, когато тези лекарства се вземат без нужда от хората или се дават на здрави животни в селското стопанство с превантивна цел. Типичен пример за неправилна употреба е пиенето на антибиотик, когато човек има грип или хрема. След като веднъж се появят, мутиралите микроби, на които лекарствата не действат, могат да се разпространяват сред хората и животните и да ги разболяват. Лошата хигена и недобрите санитарни условия също спомагат за разпространението на антимикробната резистентност. Всичко това може да доведе до опасност за живота на пациентите при тежки инфекции, а леченито им излиза доста по-скъпо.

Резистентността при Klebsiella pneumoniae  

към антибиотиците, които се използват за лечение на мултирезистентни щамове (carbapenem antibiotics) вече съществува във всички краища на света, отчитат от СЗО. В същото време този бактерий е основният причинител на пневмонии, кръвни инфекции и такива сред новородени и пациенти в интензивния сектор на болниците. В някои страни антибиотиците действат едва на половината от заразените пациенти, които имат нужда от лечение.

Резистентността на E. coli към един от най-широко употребяваните антибиотици за уринарни инфекции (fluoroquinolone antibiotics) също е много широко разпространена. В много части на света ефективността е под 50%.

Лечението с антибиотици на гонореята също се проваля.

Трето поколение цефалоспорини е установено, че не действат в поне 10 държави – Австралия, Австрия, Канада, Франция, Япония, Норвегия, Словения, Южна Африка, Швеция и Англия. Заради това спешно СЗО обновява алгоритмите за лечение при това заболяване. Новите правила не препоръчват употребата на антибиотиците quinolones за лечение на гонорея заради резситентността. Заради това явление се наложи обновяването и на гайдлайните срещу хламидия и сифилис.

Аналогично е състоянието при инфекциите, причинени от Staphlylococcus aureus. Опасността за живота при хората с MRSA (метицилин резистентност към тази бактерия) е с 64% повече, отколкото при тези, които нямат такава.

Всяка година се увеличават и случаите на туберкулоза,

при които лекарствата са безпомощни. Според изчисленията на СЗО мултирезистентните случаи на болестта за 2014 г. са били 480 000. На тези пациенти не са действали поне 2 от най-силните лекарства. Само една четвърт от тези хора обаче са били открити и следени. В същото време форми на болестта, които са резистентни към 4 вида медикаменти са били открити в 105 държави.

Между 10 и 20 процента от хората с ХИВ в развитите страни през 2010 г. са били резистентни към терапията си, сочат още цифрите на СЗО.

Тези стойности могат да минат 40% при хората,

които подновяват терапията си. Повишаващите нива на резистентност при СПИН имат и своите икономически измерения. Второто и трето поколение антибиотици са 3 и 18 пъти по-скъпи, отколкото първото.

Повишава се и резистентността към антивирусните терапии при грип - amantadine and rimantadine. Честотата на явлението към oseltamivir обаче остава ниска - 1-2%, добавят от СЗО.

Проблемът с антибиотичната резистентност е още по-голям, защото се развива на фона на липсата на интерес от страна на фармаиндусстрията към тази тема. Според изследване на американски учени през 2004 г.

само 1.6% от медикаментите в клиничните проучвания

на 15-те най-големите компании са били антибиотици. А това автоматично означава, че в наши дни няма на какви нови лекарства срещу инфекциите да разчитаме. И настоящето го доказва. В последните години светът не е ставал свидетел на откриването на революционно нов антибиотик, а по-скоро на вариации на вече съществуващите лекарства. Основната причина за липсата на интерес от страна на фармаиндустрията към тази сфера са високите инвестиции за създаване на медикамент – около 2 млрд. долара на продукт, и малката печалба, на която могат да разчитат компаниите след това при антибиотиците. Всичко това не прави оптимисти учените и медицинските работници. Затова е важно да се научим как рационално да употребяваме лекарствата и да ги пазим.