Идеята ми за АГ-отделението беше с очакваното финансиране там да бъдат извършени необходимите ремонти, казва д-р Калин Калинов
Силвия Николова silnikol@gmail.com
Временно изпълняващият длъжността директор на МБАЛ „Свети Мина" в Пловдив (бивша Първа градска) д-р Калин Калинов изненадващо подаде оставка. Той е на поста от 4 декември 2024 година. Попитахме го какви са мотивите, в какво състояние беше болницата, когато той пое управлението, какво е финансовото й положение сега.
В молбата си за напускане написах „лични мотиви". От кога ще бъда освободен, ще реши общинския съвет, който ще гласува оставката ми на свое заседание на 6 ноември. На този пост съм от 4 декември 2024 година, вече съм на него близо единадесет месеца.
За това време успяхме да намалим
загубите на болницата наполовина. Към днешна дата не дължим нито лев на нито един контрагент. Имаме достатъчно материали и лекарства. Когато поех МБАЛ „Свети Мина", тя дължеше към доставчици 559 000 лева. Те са погасени. Оставям болницата без задължения. Към настоящия момент отделенията работят с много сериозно темпо. Хората си получават заплатите редовно и то с премии от дейността, която извършват допълнително. Единственият проблем е Отделението по акушерство и гинекология, което е ситуирано на ул. „Весела", където някога беше известният Трети родилен дом, преминал впоследствие към нашата болница.
Базата е запусната от години.
За това говоря пред общинските съветници отдавна, от преди четири години, още преди да стана временно директор на „Свети Мина". Тогава бях директор на Дирекция „Здравеопазване" в общината. Коментираме постоянно, че там трябва да се инвестира, за да може да се запази тази дейността. Колкото и да говоря, да излагам проблемите, нищо не се случва. Както е известно, закъснялата помощ е липса на помощ. През това време имахме много голям отлив на колеги. Откакто съм тук, съм канил на работа и акушерки, и акушер-гинекологи, и неонатолози. Те идваха, виждаха условията и се отказваха да бъдат назначени. Всичко това се дължеше на изключителното остарялата база, липсва каквато и да било обезпеченост от апаратура. Естествено е, че няма как да бъде накарано едно такова отделение да работи.
Отделението се обезлюди от кадри.
В момента колкото и да го пъддържаме на изкуствено дишане, от август настъпи срив, тъй като търпението на колегите се изчерпа и започнаха един по един да напускат. Там в момента работят минимално количество хора, като останалите все още са на 90% са в следпенсионна възраст. Тази сграда, която не допринася с нищо за по-добри резултати на дружеството, акомулира загуби. През месец септември, например, имаше заработка 53 000 лева, а аз бях длъжен да изплатя на базата на трудовите договори 106 053 лева само за фонд „Работна заплата". Издръжката на самото лечебно заведение, необходимите медикаменти, електрически ток, вода, парно отопление, амортизационни увеличават сумата двойно.
Написах оздравителна програма,
а именно да бъде замразено временно отделението, до 6 месеца, както позволява нормативната уредба. Идеята ми беше с очакваното финансиране там да бъдат извършени необходимите ремонти и строителни дейности, защото в момента там няма условия за спазването на елементарни противоепидемични норми. Така отделението да може да заработи в даден момент в едни много по-добри нови условия, като вече да можем и да привлечен необходимите специалисти при това с по-големи заплати, отколкото сега, защото ще има и повече приходи. Там дейността е малко по-специфична и изисква, освен лекар-специалист, и акушерка, неонатолог, медицинска сестра, анестезиолог и анестезиологична сестра.
На този етап обаче ние не можем да
обезпечим всички тези неща. Така необходимите строително-ремонтни дейности не могат да бъдат извършени, не можем да закупил липсващата и да подновим остарялата и амортизирана медицинска апаратура. Оздравителната програма изпратих до кмета и общинския съвет, до РЗИ и синдикатите. До момента нямам отговор. Общинският съвет на ме разбра за АГ отделението. Днес свиквам Медицински съвет и ще обсъдим отново проблема. Впрочем, идеята ми за замразяване на дейността в Отделението по акушерство и гинекология беше единодушно гласувана от колегите от съвета. Ще запозная колегите със следващото си писмо до институциите, а именно, че отменям замразяването на дейността, но оттук нататък по този начин аз не мога да поема отговорност за последващите финансови резултати.
Ако предложеното от мен бе направено,
убеден съм, че още през март-април 2026 г. бихме имали собствени средства в банковата сметка, в едно с медицинския център, чието прехвърляне на дяловете в МБАЛ „Св. Мина" би довело до сериозен, внушителен финансов резултат. Аз обаче бях дотук, защото не искам след това, което с колегите направихме като екип, да ни бъде сложен етикета на губеща болница. Искам да им благодаря, защото в тези единадесет месеца, откакто съм в „Свети Мина" ние наистина бяхме истински екип.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм