Творци в бяло

Велика

12-09-2025 17:13
Този път гост на литературната рубрика на clinica е д-р Фани Цуракова Велика
Clinica.bg

press@clinica.bg
Д-р Фани Цуракова е родена през 1954 година в София. Завършила е Висшия медицински институт в столицата, сега Медицински университет. Има придобита специалност по психиатрия. Повече от петнадесет години работи в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". Има пет книги, от които две за деца. Някои от тях са преведени и издадени в чужбина – Румъния, САЩ и др. Автор е на шест радио и една телевизионна пиеса. Предлагаме ви нейнят разказ „Велика", с който преди броени дни тя спечели първа награда в третото издание на литературния конкурс в памет на поета Янаки Петров, организиран от читалище „Пробуда" в град Средец и издателска къща „Труд".
Велика

- Стана четири – Баба Нада се отдръпва от прозореца, поглежда часовника на масата, остава лъжицата с грис и наглася голямата му стрелка по-напред. - Изостава – произнася, взима наново лъжицата и я поднася към устата на брат ми. Той не я отваря, не преглъща и бузите му са изпъкнали и увиснали от събралата се в тях храна.

Надничам през прозореца. Наистина е четири часа. Баба Велика, натоварена със съчки, събрани от падналите дървета край реката, минава по шосето. Тичам навън и в бързината подпетвам сандалите си.

Баба Велика ще завие покрай стопанството, в което живеем и татко и майка работят, и ще продължи по пътеката нагоре, за да стигне след циганската махала до къщата си. Заставам от другата стана на телената ограда и я гледам. Кръстът й е пречупен, главата й върви напред от тялото и наръчът от изсъхнали клони върху гърба й няма как да се изхлузи назад. Само встрани. Подпира се на тояжка и привързва клоните с разноцветни лентички плат. И Баба Нада има такива, нарязва стари дрехи и с тях тъче или плете черги. Клоните върху гърба на Баба Велика са завити и с цедилка. Шарена. С оранжеви, жълти, червени фигури. „Женско писмо! – подсмихва се татко - и да го прочетеш и разбереш, не намираш думи да го изкажеш. Бедна пръст са думите за него". Косата на Баба Велика е прибрана със забрадка и ако се е смъкнала под нея се вижда миша бяла плитка. Няма часовник. И да има, не го носи. Но в четири и зиме, и лете, и в дъжд, и в сняг, и през вихрушки, минава край стопанството със съчките и и без да поглеждат часовниците си всички знаят, че е четири часа. Когато отива да ги събира е два.

Понякога вървя до нея от другата страна на оградата. Тя мълчи и гледа напред като да внимава за нещо. Радко се обръща към мен и казва: "Дете, дете!". Краката й са във вълнени чорапи и гумени цървули. Отгоре носи кожухче без ръкави. Ще ми се някой ден да не мине в четири. Ако не мине, значи мъжът, когото чака е дошъл.

Вчера с татко взехме книги от читалището и пресякохме селото покрай къщата й. Дворът й е голям, равен, само с овошки, не разкопава около стволовете им. Крушата е в средата. Голяма, нищо няма около нея. Висока, широка, като да е орех, лятна круша, окичена, светеща от узрелите круши, събрали врабци, сойка, гугутки в тревата. Дебне ги оранжев котарак. Мърда с козината на гърба си, страх го е от пчелите. Дървото жужи от тях. С татко заставаме на пътя, за да усетим миризмата на крушите.

Ако мъжът, когото Баба Велика чака дойде нощем или е забравил къде е къщата, ще я намери по миризмата. Така казвала, когато била млада. Той така й бил казал. И нищо да не свети наоколо, и пълен мрак да е, щял да я намери. Тя затова не събира крушите, не вари сладко от тях, не ги суши за ошаф, не ги дава за ракия, пази ги от момчетата, дето прескачат оградата. За да миришат и мъжът, когато дойде, да я намери.

- Той ще дойде ли? - питам татко и го хващам за ръка.

- Ще дойде – казва татко – сега поеми въздух през нослето си.

Разбирам, че го казва, за да не го разпитвам повече.

- Може ли мъжът само на шега да й е казал, че ще се върне? – продължавам след като послушно набързо поемам два пъти въздух. - Никой ли не й казал, че той може й да не й е обещал, а тя да е разбрала, че й е обещал, че може да са го убили?

- Казвали са й – татко ме поглежда с молба да не питам, омръзнал му е този разговор.

- Тогава защо не се е омъжила за друг? - продължавам.

- Някои не могат да се омъжат за друг – повтаря татко.

Под крушата каца сврака, гони врабците, котаракът съвсем се разстила върху тревата и ушите му се сплескват настрани. Пада круша, свраката подхвръква и се мести на джанката встрани да огледа има ли опасност.

- Свраките са всеядни – казва татко - нападат пойни птички, жаби, охлюви – продължава, макар да е наясно, че това го зная. Не иска да говорим за Баба Велика и мъжът, когото чака.

***

Сега оправям каишката на сандала си и виждам, че Баба Велика завива от шосето покрай оградата на стопанството. Хващам се между бодлите на телта на оградата.

- Жената космонавт се казва Валентина Телешкова*! – съобщавам, когато тя съвсем наближава. - Тя е първата жена космонавт!

Баба Велика спира, не се опитва да се поизправи, знае че не може.

- Два пъти е обиколила земята – продължавам и смуча кръвта от пръста, където се одрасках. - И на Луната един ден ще отиде човек – заявявам.

Баба Велика клати разбиращо глава. Цялата е стара, само очите й не са.

- Ако мъжът, когото чакаш дойде, той ще ти носи дърва – казвам високо и надвиквам шума от минаващия по шосето комбайн.

Баба Велика не отговаря.

- Хубаво ли е да можеш да чакаш? – питам.

- Хубаво е – отговаря Баба Велика.

- Защо? – продължавам.

- Защото човекът така е с теб.

- А ако е умрял? Или е с друга?

Тя бърка в джоба на кожухчето си, вади от него круша и внимателно ми я подава през шиповете на оградата.

- И тогава - казва.

Помирисвам крушата.

- Ти на никого не даваш от крушите? - отбелязвам.

- На никого – изрича Баба Велика.

- Той юначен ли е? - питам и разглеждам жълтата, поръсена в лунички круша в ръцете си. - Красив?

- Близък е – отговаря тя, клоните върху гърба й се размърдват и един от тях се изхлузва на земята.

- Това ли не се среща? – продължавам.

- Това – изрича бавно тя и очите й сини и големи като планетата Земя, видяна от първата жена космонавт, се приближават в мен.

Баба Нада ме вика от балкона и тичам обратно към блока. В кухнята вижда крушата в ръцете ми. Взима я, пръстите й са неочаквано студени и твърди, гледа ме изпитателно и я хвърля в помията за прасето.

- Не яж от тази круша! – заповядва.

Стоя мълчаливо и я гледам.

- Омагьосана е – продължава с поомекнал глас. – Ще те научи да чакаш!

- Лощо ли е? - питам.

- Болест е! – Баба Нада се обръща с гръб, отказва се да дава повече от гриса на брат ми и оставя лъжицата на масата. Той отваря уста и плюе каквото е събрал в нея.

Излизам, сядам на стълбите и дълбоко и жадно поемам от ръцете си останалия в тях мирис на зряла лятна круша.

-Нека пък! – произнасям на глас. – Нека пък мога!

__________

*Валентина Терешкова


Повече тишина

Повече тишина

Този път гост на литературната рублика на clinica гост е д-р Боян Кунев
Страсти

Страсти

Този път гост на литературната рубрика на clinica е д-р Адриана Чешмеджиева
 Леля Тонка

Леля Тонка

Този път гост в литературниата рубрика на clinica e писателят проф. Златимир Коларов
На Санти

На Санти

Този път гост на литературната рубрика на clinica е д-р Весела Димова
Нов учебник по дерматология и венерология

Нов учебник по дерматология и венерология

Той е подходящ както за студенти и специализанти, така и за общопрактикуващи лекари, съобщиха от ИК „Лакс бук"
Почина писателят – лекар Калин Терзийски

Почина писателят – лекар Калин Терзийски

Той си отиде на 55-годишна възраст, преди да се отдаде на литературата работеше в Психиатричната болница в Нови Искър, съобщиха от СБП
Портата

Портата

Този път гост в литературниата рубрика на clinica e д-р Ваня Савова

"Принцип на Аристид–Чальовски и на Бургас 2032"

Този път гост на литературната рубрика на clinica е доц. Георги Чалдъков
Пазарджишка лекарка с пръв роман

Пазарджишка лекарка с пръв роман

В литературата дебютира педиатърът д-р Мария Митева-Куленска, съобщиха от областната болница
Нова монография за трансплантолозите

Нова монография за трансплантолозите

Нейн автор е доц. Васил Михайлов, а темата е „Машинна перфузия на черния дроб", съобщиха от Сити център
1 2 3 4 5 ... 15 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Ноември 2026 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм