Все повече пациенти със сърдечна недостатъчност
В България данните на НЗОК за периода
2023–2024 г. показват отчетлив ръст на случаите на сърдечна недостатъчност. Пациентите са 60 160 през 2023 г., като през 2024 г. броят им достига 62 818 души или с 2 658 повече. Регистрираните прегледи и хоспитализации също нарастват – от 70 472 през 2023 г. до 73 608 през 2024 г., което е увеличение с 4.4%. Особено значим е ръстът сред хората в активна възраст. Прегледаните пациенти между 18 и 75 години се увеличават от 46 785 през 2023 г. до 52 969 през 2024 г., което е повишение с 6 184 души или близо 13%. При хората над 75 години също се отчита увеличение – от 28 886 през 2023 г. до 32 451 през 2024 г. Повишението е с 3 565 души или с 12%.
Докладът констатита и че част от пациентите
са принудени да доплащат за медикаменти – например около 26 лв. месечно за ARNI (сакубитрил/валсартан). Изследванията също често се поемат от джоба на хората– NT-proBNP струва между 40 и 80 лв., а ехокардиографията е остойностена на едва 20 лв. от НЗОК, което е силно подценено спрямо реалните разходи на пациента, показват още данни от доклада. Данните от интервюта с пациенти показват, че значителна част от тях свързват влошаването на състоянието си с прекаран КОВИД. Масово се съобщават придружаващи заболявания като хипертония, диабет, бъбречни и съдови увреждания.
Териториалните различия също са затруднение
за пациентите, а социалният натиск е огромен. Хората с ниски доходи често трябва да избират дали да си закупят лекарства или да платят сметките си. Някои спират терапии, други самоволно променят дозите, а резултатът е влошаване, повторни хоспитализации, още по-високи разходи за системата.
Решенията, които предлага доклада са отпадането на доплащането за лекарства и изследвания, създаване на амбулаторни кабинети специално за това заболяване, повече информация и подкрепа, за да се справят с ежедневието.
„Сърдечната недостатъчност се „подмладява",
все повече пациенти са засегнати от болестта. Трябва да имаме план за справяне с тази пандемия, която да включва достъпна диагностика, терапия и подкрепа. В противен случай ще продължим да лекуваме в болницата това, което можем да предотвратим в амбулаторния кабинет", подчертава Николай Недялков, изследовател в АПАЗ.
Проф. Кантарджиев: Мошеническа практика е, че в антибиограмите се слагат много скъпи, нови и вносни от съседни държави антибиотици
ЕК одобри 1,82 млрд евро по искане на България
Регламентират смяната на дистрибутори на медицински изделия
Дерматолог по НЗОК
Опозиция и сектор срещу бюджета на НЗОК
Омбудсманът: Важен е ефектът от бюджета върху хората
Всеки 2-ри определя здравето си като добро
II Национална конференция на лекарски асистенти и фелдшери
АМР се увеличава заради безконтролните антибиотици
