Министърът не може да решава минималните възнаграждения

Министърът на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов е разпоредил изготвянето на доклад, относно официално входирано в Министерството писмо, съдържащо предложения за реформи в областта на здравеопазването от Инициативен комитет на Национален здравен протест „Бъдеще в България".

 

Предложенията, отправени към Министерството

 

 на здравеопазването и редица институции, могат да бъдат обобщени в две категории – от финансов характер и касаещи процеса по специализация. Екип от експерти на МЗ разгледа детайлно предложенията и изготви становище по тях.

Принципна позиция на Министерството на здравеопазването е, че лекарите, както и всички медицински специалисти, трябва да получават справедливи и достойни възнаграждения, съобразени с тежестта, сложността и отговорността на дейността, която извършват. Важно е да се отбележи обаче, че министърът на здравеопазването няма правомощия да определя минималните възнаграждения в лечебните заведения (с изключение на второстепенните разпоредители с бюджет), тъй като това е в правомощията и отговорността на техните административни ръководства и е в рамките на тяхната оперативна самостоятелност.

 

Като самостоятелно юридическо лице всяко 

 

лечебно заведения има разработени свои правила за работна заплата, въз основа на които се начисляват работните заплати на работещия персонал, като възнагражденията са съобразени с финансовото състояние на съответното дружество.

По отношение на процеса на специализация – редът и условията, при които се осъществява обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, са регламентирани в Наредба №1 от 2015 г. До края на 2014 г. обучението за придобиване на специалност се провеждаше по реда на отменената Наредба №34 от 29.12.2006 г. По тези отменени текстове всички места за специализанти се определяха централизирано от министъра на здравеопазването веднъж годишно. 

 

Специализантите се класираха на тези места 

 

след конкурс, проведен от висшите училища (централизиран конкурс) и сключваха договор за обучение за придобиване на специалност (а не трудов договор). След обжалване от страна на специализанти, на правото на министъра на здравеопазването да определя всички места в страната, 5-членен състав на Върховния административен съд издаде Решение №9470 от 07.07.2014 г., с което се посочва, че „Министърът на здравеопазването не може сам да се оправомощава с компетентността да определя общия брой на специализантите с подзаконов нормативен акт. Законът е определил правомощията на министъра на здравеопазването, като ги е ограничил само до определяне на броя на специализантите, субсидирани от държавата в съответствие с целите и приоритетите на националната здравна стратегия".

От изложеното е видно, че министърът няма правомощия да определя всички места за специализанти в страната, а само местата, финансирани от държавата.

 

Във връзка с посоченото решение на ВАС, 

 

през 2015 г. беше обнародвана действащата Наредба №1. Съгласно нейните разпоредби специализацията по клинични специалности в общия случай се осъществява на основание срочен трудов договор на пълно работно време на длъжност за специализант. Специализантите по реда на отменената Наредба № 34 от 2006г. дълги години се бореха да специализират именно въз основа на трудов договор, а не въз основа на договор за обучение. По този начин с Наредба № 1 от 2015г. се постигна в максимална степен защита правата на специализантите.

 

С цел осигуряване на максимална обективност 

 

и ясни критерии за подбор от страна на работодателите, в наредбата е регламентирано заемането на длъжностите за специализанти да се извършва след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда. При провеждането на този конкурс в Наредба № 1 от 2015г. е регламентирано да се вземат предвид редица показатели, а именно:

- среден успех от следването и от държавните изпити;

- оценките по учебните дисциплини, съответстващи, включващи или най-близки до специалността, за която се кандидатства;

- резултатът от проверка на познанията на кандидата по специалността, за която кандидатства;

- други умения и компетенции, необходими за заемането на длъжността (социални, организационни, компютърни, езикови и др.).

 

За класиране на кандидатите базите за

 

 обучение формират бал от всеки един от посочените компоненти, като преценяват индивидуалната му тежест. Правилата за балообразуването и за класирането на кандидатите се публикуват още в обявата за конкурса. Протоколът от проведения конкурс се публикува на интернет-страницата на базата за обучение.

По този начин е осигурена максимална обективност и прозрачност при провеждането на конкурсите по Кодекса на труда за специализанти.

 

Въвеждането на централизирани конкурси 

 

за прием на специализанти би било в противоречие с действащото трудово законодателство, което предоставя право на работодателите да извършват подбор на служителите си.

В допълнение припомняме, че Министерството на здравеопазването определя два пъти годишно места за специализанти, финансирани от държавата. На всички специализанти, заели такива места, МЗ заплаща таксите за теоретично обучение и за практическо обучение, което се провежда извън основната база на обучение.

 

Следва да отбележим, че освен 

 

входираното предложение за промени до МЗ и редица други институции, както и уведомленията за провеждането на протестни действия пред сградата на Министерството на здравеопазването, единствената официално отправена покана от Инициативен комитет на Национален здравен протест „Бъдеще в България" до министъра на здравеопазването, е за участие в Кръгла маса на 2 юли 2025 г. от 15:00 ч. в Народното събрание. Поканата е входирана на 25 юни 2025 г.