Естетичната дерматология влиза в стандарта по кожни болести

Причината за нов стандарт е, че сегашният вече не отговаря на съвременното развитие на дерматологията и венерологията като медицинска специалност. Новият документ регулира дейността с терапевтично естетичен медицински профил. Заради нормативен вакуум към момента в тази област, се допуска нерегламентирано и често неконтролирано извършване на инвазивни манипулации от лица без необходимата квалификация и/или умения, гласят мотивите на МЗ.

 

До момента единствено медицинският

 

 стандарт по пластично-възстановителна и естетична хирургия посочва конкретни естетични манипулации като инжектиране на ботулинов токсин и поставяне на дермални филъри. В същото време в практиката по дерматология тези процедури се извършват масово, но без ясно определени нормативни изисквания. На следващо място, липсата на съвременна нормативна уредба и статистическа отчетност, затруднява обективната преценка на обема, честотата и безопасността на дейностите, въпреки че по обем на обхванатото население и по икономическа значимост тази дейност надхвърля други класически дерматологични и венерически заболявания.

 

Ето защо новият стандарт въвежда 

 

минимални условия за извършване на

интервенции от областта на естетичната дерматология, включително квалификация на изпълнителите, изисквания към средата и контрола на безопасността. Така ще се осигури база за бъдеща статистическа отчетност, наблюдение и анализ на дейностите в областта. В проекта се отбелязва още, че през 2022 г. са регистрирани 336 нови случая на сифилис, 71 случая на гонорея и 2 606 случая на микроспория.

 

За сравнение, през 2010 г. са били 

 

отчетени 431 случая на сифилис и 184 на гонорея – тенденцията се запазва в рискови граници, без трайно намаляване на честотата на инфекциите, предавани по полов път. Паралелно с това, през 2022 г. по кожни и венерически болести са били хоспитализирани 6 821 пациенти, като в страната функционират едва 3 центъра с общо 30 болнични легла, което е непроменено спрямо предходната година. Този факт е показателен за недостига на структурирани възможности за стационарно лечение и необходимостта от прецизно нормативно определяне на дейностите, нивата на компетентност и изискванията към структурата, оборудването и персонала.