Тежко онкоболните са изоставени

- Г-н Диковски, как оцелява един човек с тежка диагноза у нас?
- Много трудно е един човек да бъде пациент на тази здравна система, защото тя има куп проблеми. Аз мога да говоря от името на онкоболния човек - той е елиминиран и преживява изключително трудно. Както знаем, той има проблеми с лекарствата, с ТЕЛК и много други, но, когато е в 4-ти стадий, към тях се прибавя и несигурността, неизвестността, идва депресия, която води до много лоши мисли - за самоубийство, за това, че е в тежест на близките си. За съжаление един човек в четвърти стадий не може да ползва услугите на здравната система, на санаториумите към НОИ, защото във всички указания пише, че е забранено за хора с онкологични заболявания.
- Когато състоянието му се влошава, какво се случва с него, къде търси помощ и кой му я дава?- При нас случаите, в които се влошаваме, са чести. Състоянието ти е добро, с радостно настроение си, но само след няколко дни можеш да изпаднеш в състояние на обездвижване, да нямаш сили, хемоглобинът ти да е супер нисък и да нямаш друг избор освен да потърсиш помощ. Когато се обадиш на 112 в Спешна помощ обаче и кажеш, че си онкоболен, веднага отговарят - Търсете вашия онколог или линейката ще дойде след 3-4 часа, защото има много по-спешни случаи, господине. Тогава търсиш своя онколог и ако това е през уикенда, той може да ти окаже психологическа помощ и да те покани на преглед в първия си работен ден. Ако вече имаш практика с подобни състояния, като при нас това е почти ежедневие, тогава търсиш извънболнична помощ. Лично аз, когато получа рязка дехидратация, съм принуден да извикам медицинско лице, на което заплащам 60 лв., за да ми включи системата и да ме спаси.
- Вие заплащате - защо, няма ли кой да финансира тези амбулаторни грижи в момента?
- Не, въпреки че плащаме здравни осигуровки и данъци в тази държава, когато си извън болницата, всички услуги си плащаш сам. Крайно време е НЗОК и БЛС да помислят по този въпрос, така че да се поемат поне регламентиран брой посещения от медицински сестри по домовете.При хора, като мен, вече терапия няма, много е страшно, когато лекарят, на който имаш най-голямо доверие, ти каже - Направихме най-доброто, но вече няма какво повече. Тогава вариантите за теб са палиативна грижа, но у нас в годината имаш право само на 30 календарни дни и оттам нататък оставаш сам в къщи и чакаш някой да дойде у дома срещу заплащане или отиваш в хоспис, където цените са много по-високи.
- Тоест, когато човек е в най-трудния етап от живота си, в България е оставен сам да се справя и то срещу много пари, така ли?
- Точно така.
- А какви са разходите?
- В моя случай месечно поне 4-5 пъти викам извънболнична помощ, отделно трябва да купувам медикаменти, сред които най-вече витамини, билкови екстракти, за което отиват около 1300-1400 лв. месечно.
- Реално, това е една заплата за България, човек във вашето състояние може ли да работи, как се издържа?
- Не може да работи, разчитаме единствено на пенсията от ТЕЛК, която варира от 450 лв. до 800 лв. Плюс 120 лв. добавка от общините и това са средствата, с които един онкоболен се издържа, а повечето са на квартира, защото са продали каквото имат, за да могат да се лекуват. Затова казвам, че тази болест първо ни фалира, после ни убива.- Как оцелява един човек в подобни условия?- Благодаря на Бога, че имам добри приятели, основната ми подкрепа е от дарения и приятели, защото на един онкоболен банките не му дават никакви кредити. Моята пенсия покрива храната, всичко друго е от приятели и така живеят 90% от онкоболните.
- Какво е положението в другите държави в ЕС. там по същия ли начин хората са оставени на произвола на съдбата в такъв момент?
- Ние сме в 21 век, може би нашата здравна система е била работеща в миналия век, но не и днес, а в Европа нещата са уредени различно. Когато един човек няма възможност за лечение, там държавата го настанява в палиативни центрове, където има добре поддържана медицинска и социална грижа и там той завършва живота си. Това се покрива от здравната система на база осигуровките или застраховките му.
- За да може и България да се причисли към цивилизованата част на света, каква промяна би искал да видиш и то вероятно веднага?
- На първо място всяка една болница трябва да има център за палиативна грижа, защото потребността е много голяма и макар и един месец в годината, той ще може да е от полза за хората. След това, когато няма възможности за лечение у нас, нека нашата здравна каса да заплати лечение на пациент в чужбина, процедурата съществува и сега, но е много сложна. Третото е здравната каса да финансира амбулаторните грижи на пациентите по домовете, дори да е за определен брой услуги, но да има възможност медицинската сестра да му помогне.