Буди недоумение, че намаляваме, а болниците се увеличават

Важен въпрос, който се дискутираше, но вероятно няма да намери решение е биомаркерната диагностика, а според мен е добре тя да залегне в обема дейност, който поема НЗОК, казва д-р Георги Георгиев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Има някои медицински дейности, които биха могли да намерят своето място в анекса към НРД. Едно от тях е въвеждането и покриването от НЗОК изследване на течнобазирната гинекологичната цитонамазка, която има по-голяма диагностична стойност. Би било добре това да се случи, да залегне в Наредба №9. Преди време имаше обсъждане на тази възможност, време е да започне да се осъществява и тя като медицинска дейност, финансирана от касата. Друг въпрос, който също се дискутираше, но вероятно няма да намери за момента решение е т. нар. биомаркерна диагностика при онкологичните заболявания. Тя е изключително важна за пациентите и лекарите, които ги лекуват. Тази биомаркерна диагностика дава отговор точно, как те да бъдат лекувани – гените, лекарствата, всичко това има своята логика. Според мен е добре да залегне в обемът дейност, която се поема от НЗОК, което би било полезно дори за цялата система. Тази възможност ще улесни много пациентите, които сега, за съжаление, ги карат от болница в болница, за да им се направи едно или друго нещо, което е свързано и с много лични средства. Същевременно, тази практика не е подчнена на никаква логика и контрол по отношение на това една лаборатория, която прави тези изследвания, има ли покрити изисквания, може ли да ги прави и така нататък. В нормалните държави тези неща са уредени. Веднъж чух, че едва ли не това не било така в Европейския съюз. Не, напротив, биомаркерите са дейност, която отдавна се поема там от съответните осигурителни системи някъде, макар и частично, но се поема.

- Как ви следвало да бъдат разпределени средствата за болничната и извънболничната помощ?

- От следващата седмица ще започнат преговорите между НЗОК и Българския лекарски съюз предвид новия анекс. На фона на по-големия бюджет, трябва да се постигне финансиране на нови дейности, но и по-високи цени на вече съществуващите в доболничната помощ – първичната специализирана, медикодиагностичната, но и в болничната помощ с корекции на цените на някои клинични пътеки.

- Ще има ли, според Вас, увеличение на клиничните пътеки?

- Всички очакваме да го има, тъй като и бюджетът е повече. Въпросът е какво ще бъде постигнато точно по времен на преговорите, за които споменах. БЛС обяви извънреден събор в средата на месец май, където ние, делегатите, ще бъдем запознати с постигнатите договорености. Ще обсъдим дали сме съгласни с тях и ще решим, дали да оторизираме представителите на съсловната организация да подпишат анекса. По отношение на самите клинични пътеки, лично аз смятам, че изискванията за много от тях трябва да бъдат огледани и диференцирани не толкова за нивата на болниците, колкото за възможността една болница да работи нормално и да покрива дадена дейност.

- В този ред на мисли, къде е проблемът сега?

- Например, N-ската държавна болница трябва да сключи договор по КП 209 за травми на главата и скалпа. По нея се иска непременно консултация с неврохирург. Ако обаче в населеното място няма неврохирург, пациентът може да бъде поет в хирургично отделение, ако става дума за увреждане на скалпа на главата. То е съпроводено с образна диагностика – скенер, ЯМР, преглед от самия хирург и, ако няма неврологична симптоматика, трябва по максимално най-бързият начин да се обработи разкъсната рана на скалпа и да се зашие. Това едно време го правеха в селските здравни участъци. Хубаво е, че е залегнала и консултация с неврохирург, но не е ясно как точно ще стане това, след като се има предвид, че на много места такива специалисти няма. Ако бяхме в Германия или САЩ, където ги има много, проблем няма да има, но у нас нещата не стоят така. Доста формално е да има изискване за такава консултация в България дори за случаи, които не изискват това. Работата се усложнява. Болниците съответно носят негативи. Възможно е да се наложи един пациент да престои дни наред хоспитализиран, докато се намери такъв специалист, а НЗОК прави постоянно проверки и налага никому ненужни санкции включително и за нещо, което едно време се правеше в здравните служби на село от всеки един лекар. Би следвало споменатото изискване да бъде отменено още повече, че при нужда от неврохирург вече имаме и спешна медицинска помощ по въздуха. Проблем за бърз транспорт на пациента до друго лечебно заведение с неврохирургично отделение, където да му бъде оказана необходимата помощ, няма. Вече имаме и спешна помощ по въздуха. Често пъти ние разпилявама много ресурси и създаваме проблеми пред себе си там, където би могло да ги няма. Вместо това, трябва да създадем нужните условия предвид това, че сме изправени пред демографска криза, намаляване на лекарите, медицинските сестри и лаборанти. В същото време и специалистите ни в страната стават все по-малко и по-малко. И към всичко това се прибавя факта, че броят на болниците се увеличава, което не е адекватно и буди, меко казано, недоумение.

- Засегнахте въпроса за големия брой болници в 6-милионна България. Нужни ли са те, защо те станаха толкова много?

- Ако някой каже, че това е конкуренция и имаме право, аз ще кажа нещо друго. Уточнявам, убеден демократ съм, но истинският демократ ще каже, че това е пълна глупост. Всеки един от нас в тази страна, който се осигурява, има нужда от медицинска помощ и трябва да има достъп до нея. Трябва да се направи така, че той да я получи. Що се отнася до самите болници, ние увеличаваме бюджетът на касата, но както преди време каза д-р Илко Семерджиев, плащаме за тухли и керемиди. Преди няколко години имахме среща в парламента, на която гост беше известният специалист по патология от Великобритания проф. Майлс. По онова време населението в България беше 7 милиона, а имахме 100 патолога и близо 400 болници. Като чу, той каза с нескрита ирония: 400 болници, та вие сте богати и можете да правите чудеса. Не е никак добре в София да има десетки болници, дори в други градове да са минимум три-четири. Всъщото време българинът става все по-болен, все по-късно се откриват някои заболявания било то сърдечносъдови, белодробни или онкологични. Големият въпрос е да имаме национални скринингови програми, а не както е сега стихийто да се правят по едно или друго заболяване. В тези изследвания трябва да има целенасоченост, защото не е важно да имаш много болници и хванеш едно заболяване в трети-четвърти стадий, да похарчиш един куп пари и да не постигнеш успех. Трябва да наблегнем много сериозно на профилактиката и превенцията, за да не се стига до случай, в които въпреки изразходваните средства да не постигаме успех, животът и здравето на пацинтите да са загубена кауза.

- Следва ли да се увелчат цените в извъболничната помощ?

- След като параметрите на макрорамката на бюджета са нагоре, трябва да се увеличи финансирането за всички сектори така, че да се даде глътка въздух както на болничната, така и на специализираната и първичната доболнична помощ, а също и на медико-диагностичната дейност. Само ще спомена, че има още една неправда, която няма как да скрием. В болниците, където се харчат най-много средства, има голяма диспропорция между самите тях, тъй като са търговски дружества, които трябва сами да се финансират чрез работата с касата. Стар проблем са и разликите във възнагражденята. Например, може да се окаже, че заплатата на един професор в университетска болница е по-малка от тази на лекар в друга болница. В крайна сметка обаче всички отиваме в университетската, за да получим добрата медицинска помощ.

- Разнообразни са мненията по отношение на контрола в болниците. На какъв контрол сте склонен?

- Сега имаме чест конрол от НЗОК. Трябва обаче да се създадат необходимите условия той да подпомага работата, да не бъде само в наказателен режим. Когато приемаме спешен пациент, въпросът е да спасим човешки живот, а не да се гледа само, дали той е попаднал на специалист. Животът не чака, не се формализира, не изчаква да се съберат толкова лекари и толкова медицински сестри. Когато се налага да действаме адекватно, дали сме в Тутракан или в София, ние следва да действаме и действаме по един и същи начин, за да овладеем положениет После вече може да се търси и по-специализирана помощ, ако не е налична на първо време. Ето това също е важно, което трябва да се взима предвид при проверките.

- Кои са предизвикателсвтата пред българските лекари, кои от тях бихте откроили дни преди 7 април – Световният ден на здравето?

- Факт е, че хората както много ни обичат, в следващия миг започват да ни мразят. Има случаи, в които сме обругавани, хулени, бити, но едва ли има лекар, който отива на работа с мисълта да убие някой. Медицинската професия действително е изкуство. То се базира на опит, знания, екипност. Там, където ги има, пациентите получават по-добра помощ. Където няма лекари, където колегите са поставени в ситуацията да бъдат пенкелери, там са и големите проблеми.

- Какво биха искали, за да се чувствате по-добре?

- Бих искал да можем да работим в нормални, предвидими условия. Ние сме членове на Европейския съюз, предстои ни евентуално влизане в еврозоната - все неща, избрани от нас още преди тридесет и пет години, а именно да имаме демократичен път на развитие. Необходимо е обаче да имаме и нормално функционираща система с добре оборудвани кабинети, операционни зали, отделения, работещи по съвременен начин за оказване на модерна медицинска помощ. Бих искал всички в тази система, от лекаря до санитаря, да бъдат добре заплатени. Независимо от всичко, предстои 7 април. Отсега поздравявам колегите и всички, заети в сферата на здравеопазването и им пожелавам най-вече здраве!