Кой е виновен за проблемите в здравеопазването
Ситуацията е тревожна, но не е неочаквана. Моите притеснения оттук нататък са, не само, че това няма да е краят, а началото, но и че редът, по който болнците ще се окажат в положението на ловешката и врачанската, може да не е по логиката на просрочените им задължения, а абсолютно неочакван. Защото в нашите болници, ако напуснат двама анестезиолози, това може да е краят на едно отделение. Чуваме най-различни коментари, например, че някъде се получавали по 4 000 лв. заплати. Да, така е, защото се следва логиката на пазара. Ако един лекар реши да напусне и това е краят на едно печелившо отделение, цената на запазването на болницата не е 4000 лв. на месец, а много повече. Когато се анализира само една цифра, се получават изкривявания.
Не може да имаш повече болници, отколкото са лекарите
в някои дефицитни специалности, не може да имаш различни регламенти за работа на еднотипни търговски дружества, и еднакво заплащане. Не може едната болница да я караш да има задължително отделения, за които никой не плаща, но обслужват целия регион, каквито са отделенията по трансфузионна хенатология, съдебна медицина. Не може половината болници в страната да са бутикови дневни стационари, а ние да се правим, че са многопрофилни болници. Не може цената на тока на свободния пазар да се покачи с 30%, минималната заплата да се покачи със 100% за няколко години, да излязат нормативни документи, които да те карат да назначаваш нови служители, а клиничните пътеки да остават същите като стойност, но да се лимитира дейността на болницата. Няма как разходите да се балансират с приходите, когато те са лимитирани. Сигурно пак ще ни се дадат за пример частните болници, аз се обаждам на много от техните директори, за да ползвам положителния опит – да сравнявам цени, но ние имаме други функции. Д-р Таня Андреева беше казала преди години, че ще станем малки „пироговчета", ами ние сме точно това, само дето няма парите за тях.
За рязкото увеличаване на дълговете през последните години
има и други обективни причини като промените в търговския закон, които ни задължиха разплащането с търговците да става до шейсетия ден. Имаше лечебни заведения с договори за разсрочено плащане за повече от година. Увеличението на минималната заплата доведе до увеличение и на другите – как мениджърът да направи заплатата на санитаря 430 лв., а на сестрата да остане 500 лв. Цените на лекарствата и консумативите също растат правопропорционално със задълженията ни. И ликвидните болници ставаме заложнци на всички останали. Въпреки че не приемам приказката за лошия мениджмънт изцяло, не може и при еднотипни болници едната да има задължрния 1 милион, а другата 10. Явно и с мениджмънта не всичко е наред.
Ние, директорите, сме в изключително тежко положение, но не завиждам на министър Николай Петров. Не може единствените виновни за това положение на болниците да са директорите им и последният здравен министър. Не може да очакваме от него регламент, по който да спаси търговско дружество. Министерството направи чудеса от храброст, но всички заедно с кметовете на общините в региона трябва да се опитат да спасят областните болници, защото иначе населението остава без медицинска помощ.
Моите подозрения са, че не може на парче да се спаси системата,
но другото минава през сериозна реформа, а както виждаме, страхът или мисълта, че не е време за нея, я възпират. Но тя ще се случи при всички положения, защото няма друга алтернатива. Не може в двора ти, както е във Враца, да има две лечебни заведения. Ние имаме един праг, с който можем да се издържаме и в този смисъл пътеките са изпяли песента си. Ако паднем под тези стойности, не можем да издържаме болницата, да плащаме заплати, лихви. А когато се появяват два нови субекта и разделят лимита на областта на три, няма как да можеш да издържаш болницата. Защото щатният ти състав е същият, но обемът дейност пада. Няма как да оптимизираш състава, защото имаш изисквания по стандарт, както и изисквания да задържиш отделенията, които са непечеливши, защото си държавна болница. И така ти си мениджър, който може да преструктурира само разходи.
Оцеляването на болницата не върви ръка за ръка с качеството
на медицинкото обслужване и само слепият не може да види, че протестите в болницата за заплати са в пряка връзка с броя на жалбите от близките на починали пациенти. И ако си задаваме въпроса „Кой" за КТБ, нека се запитаме Кой накара нашите лекари да гледат на пациента като на клинична пътека, Кой ни научи, че болният се хоспитализира не поради нужда от болнично лечение, а поради нужда от приходи за лечебното заведение, Кой ни каза, че лекарят първо трябва да гледа лимита на болницата и след това нуждата от лечение! Аз мисля, че този Кой или Кои са не по-малко виновни. В този момент няма как да посочим с пръст виновните, но обикновено се оказва, че това са лекарите и директорът на болницата, а те от една страна са виновни, от друга са потърпевши. Виновни са, че не докарват качество на медицинското обслужване, а са потърпевши, защото не им плащаме изобщо за тази дейност
Съкращаваме лекари, за да има пари за заплати
Процедурите като стимул на болниците
За първи път безплатни грипни ваксини за децата тази есен
НЗОК в Бургас за здравноосигурителните права
Над 14 000 активираха своето еЗдраве
Младите заминават за по-добро кариерно развитие
МЗ намаля заплатите на директорите в 60 болници
ВМА отбелязва Деня на спасението
Миражът национална детска болница